СОРОС: На Европа й трябва „План Б”

<p>Архитектите на ЕС генерираха необходимата политическа воля, за да преодолеят спомените от Втората световна война, да се сплотят пред заплахата, идваща от Съветския съюз, и да видят икономическите ползи от една по-пълна интеграция. Процесът се подхранваше от собствения си успех и когато Съветският съюз се разпадна, той получи мощен импулс от перспективите пред германското обединение.</p> <p>Германия разбра, че може да бъде обединена само в контекста на по-пълна европейска интеграция, и бе готова да плати цената. Германците успяха да изгладят съществуващите противоречия, като обещаха допълнителна помощ, с което процесът на европейска интеграция достигна своя апогей в Маастрихтския договор и въвеждането на еврото.</p> <p>Но еврото е недоизкусурена валута: то си има централна банка, но не и централно управление. Неговите архитекти бяха напълно наясно с този недостатък, но вярваха, че ако стане необходимо, политическата воля ще бъде мобилизирана, за да се мине още една стъпка напред.</p> <p>Но това не се случи, понеже еврото имаше и други недостатъци, за които неговите архитекти не подозираха. Те са го изработили на базата на погрешното схващане, че финансовите пазари могат да коригират недостатъците, затова правилата са били направени така, че да преодоляват единствено недостатъците му в публичния сектор. Но дори там те са разчитали прекалено много на вътрешния контрол от страната на отделните държави.</p> <p>Недостатъците обаче се оказаха главно в частния сектор, като общата лихвена политика доведе до икономически несъответствия: по-ниските лихви в по-слабите държави надуха имотния балон, докато силна държава като Германия трябваше да затегне колана, за да се справи с трудностите на своето обединение. В същото време финансовият сектор беше напълно компрометиран от разпространението на рисковите финансови инструменти и безконтролното раздаване на кредити.</p> <p>С германското обединение основният проблем пред интеграционните процеси беше преодолян, но финансовата криза задейства процеса на дезинтеграцията. Решаващият момент дойде след фалита на &bdquo;Лемън Брадърс&rdquo;, когато властите трябваше да дадат гаранции, че на никоя друга важна за финансовата система институция няма да бъде позволено да претърпи подобен провал. Германският канцлер Ангела Меркел подчерта, че не трябва да се дават общи европейски гаранции; всяка страна трябваше да се погрижи за собствените си институции. Това е и главната причина за днешната криза на еврото.</p> <p>Финансовата криза накара отделните държави по света да заменят собствения си кредит за кредит, който се срина, а в Европа всяка държава трябваше да направи същото, поставяйки под въпрос стабилността и устойчивостта на европейските правителствени дългове. Рисковите премии нараснаха, а Еврозоната беше разделена страни кредиторки и на задлъжнели страни. Германия промени курса на 180 градуса и от основен двигател на интеграционните процеси се превърна в основен противник на &bdquo;солидарността&rdquo;.</p> <p>Това създаде Европа на две скорости, със страни длъжници, потъващи под тежестта на своите задължения, и страни с излишък, движещи се напред. Като най-голям кредитор, Германия може да диктува условията за своята помощ, които бяха наказващи и докараха страните длъжници до несъстоятелност. В същото време Германия спечели от кризата на еврото, което намали стойността си и подобри значително конкурентоспособността на страната.</p> <p>Интеграцията се превърна в дезинтеграция, ролята на европейския политически елит също претърпя обрат от авангард на по-нататъшната интеграция до защитник на статуквото. В резултат на това всеки, който смяташе настоящото статукво за нежелано, неприемливо и нестабилно, трябваше да заеме антиевропейска позиция. И когато силно задлъжнелите държави бяха докарани до несъстоятелност, националистическите политически партии &ndash; като например финландската &bdquo;Истински финландци&rdquo; &ndash; добиха изключителна популярност, а идеите им намериха привърженици в цяла Европа.</p> <p>Страните, стоящи в основата на общия европейски проект, твърдят, че няма алтернатива на статуквото. Финансовите власти прибягват до все по-отчаяни мерки с цел да спечелят време. Но времето работи срещу тях: Европа на две скорости раздалечава още повече страните членки. Гърция е на ръба на хаотичен фалит и/или обезценяване с непредвидими последствия.</p> <p>Ако този неизбежен изход не може да бъде предотвратен и обърнат, Гърция и Еврозоната трябва незабавно да минат на &bdquo;План Б&rdquo;. Гръцкият фалит може би е неизбежен, но той не трябва да бъде и хаотичен. И докато заразата едва ли ще бъде избегната &ndash; независимо дали случващото се в Гърция ще се разпростре и към Португалия, което от своя страна да разклати допълнително нестабилните финансови позиции на Ирландия &ndash; останалата част от Еврозоната трябва да бъде спасена. Това означава Еврозоната да бъде подсилена, което вероятно ще изисква по-широка употреба на еврооблигации и нова схема за застраховане на нейните депозити.</p> <p>Наличието на политическа воля е крайно необходимо, за да бъде осъществен &bdquo;План Б&rdquo; за спасяването на ЕС. Европейските елити трябва да се върнат към ръководните принципи при създаването на Съюза, като признаят, че реалностите са нелицеприятни и че се усеща институционален разрив. Едно отворено общество не трябва да приема преобладаващия ред за неприкосновен, то трябва да може да изгражда алтернативи, когато този ред се е провалил.</p> <p>То трябва да е способно да мобилизира тихо проевропейско мнозинство зад идеята, че когато статуквото не може да бъде удържано, трябва да се намери общо европейско решение, а не национално. &bdquo;Истинските европейци&rdquo; трябва да са далеч повече от &bdquo;истинските финландци&rdquo; и от антиевропейците в Германия и в други страни.</p> <p><em>*Джордж Сорос е председател на Soros Fund Management.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p><em><a href="http://www.thenews.com.mx/index.php/opinion/O04-12169.htm">http://www.thenews.com.mx/index.php/opinion/O04-12169.htm</a></em></p>