СОРОС: Изходът от депресията

<p>Първо, правителствата на страните от Еврозоната на всяка цена трябва да постигнат съгласие върху принципите на нов договор за създаването на общо финансово управление на Еврозоната. В същото време, големите европейски банки трябва да минат на пряко подчинение на Европейската централна банка (ЕЦБ) не само като временна мярка, но и за постоянна рекапитализция. Трето, ЕЦБ трябва да подпомогне временно страни като Италия и Испания чрез рефинансиране на дълговете им на много ниска цена.</p> <p>Тези стъпки ще успокоят пазарите и ще дадат на Европа време да изгради стратегия за стимулиране на растежа, без която дълговите проблеми не могат да бъдат решени. Всъщност истината е, че изработването на стратегия за стимулиране на растежа не бива да се омаловажава, понеже дълговата тежест &ndash; съотношението на дълг спрямо БВП &ndash; расте или намалява в зависимост от нивата на икономическия растеж.</p> <p>Мина доста време откакто споразумението за Еврозоната и за общото финансово управление беше постигнато, но досега страните членки не се обръщаха към вече съществуващите финансови институции, като ЕЦБ, да запълват вакуума. В настоящия си вид зародишът на общото финансово управление &ndash; Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС) &ndash; е само източник на пари, а как те ще бъдат харчени, остава приоритет на страните членки. Упълномощаването на ЕФФС да си сътрудничи с ЕЦБ ще изисква създаването на съвсем нова междуправителствена агенция, която ще се наложи да бъде ратифицирана от германския Бундестаг и вероятно от парламентите на останалите страни, членки на Еврозоната.</p> <p>Най-неотложната задача е изграждането на имунитет от възможността за зараза при фалит на Гърция. Две са уязвимите групи &ndash; банковите и правителствени облигации на страни като Италия и Испания &ndash; които имат нужда от защита.</p> <p>За изпълнението на тези задачи ЕФФС трябва да бъде ползван главно за гарантиране на стабилността и рекапитализиране на банките. Важните за системата банки трябва да постигнат координация с ЕФФС и да чакат инструкции от ЕЦБ. Банки, които отказват да бъдат регулирани по този начин, няма да се ползват от гаранциите, но мисля че ще има достатъчно съгласни, за да може ЕЦБ да разчита на критична маса.</p> <p>Тогава ЕЦБ ще може да дава указания на банките за обслужване на кредитните им линии и кредитното им портфолио и да осъществява пряк мониторинг за рисковете от объркване на сметките. Тези мерки ще предотвратят възможността от изпадане в несъстоятелност чрез прекомерното увеличване на дела на дълговете спрямо собствения капитал на банките, което беше една от главните причини за настоящата криза. Завършването на рекапитализацията ще премахне опасността от свръхзадлъжняване и невъзможност за обслужване на дълговете и ще гарантира способността за изплащането им.</p> <p>За охлабване на натиска върху правителствените дългови книжа на страни като Италия, на ЕЦБ ще се наложи да намали лихвите. Това ще помогне на страните да се погрижат за собствените си финанси чрез издаване на съкровищни бонове и ще стимулира банките да ги&nbsp; купуват. Банките ще могат да разменят тези бонове с ЕЦБ, но няма да имат възможност да печелят толкова от тях, колкото биха печелили, ако държаха пари в брой.</p> <p>Мерките ще позволят на Гърция да фалира без това да причини глобален хаос, което, разбира се, не означава, че Гърция трябва да бъде притискана да обяви фалит. Ако Гърция постигне поставените цели, ЕФФС може да отпише &bdquo;доброволно&rdquo; дългове в размер на 50 евроцента от всяко евро. В ЕФФС ще останат достатъчно пари, за да може да бъде гарант и да е способна да рекапитализира европейските банки и да предостави възможност на МВФ да рекапитализира гръцките банки. Как ще постъпят гърците в тази ситуация, си е тяхна работа.</p> <p>Вярвам, че тези стъпки ще доведат до решаване на европейската криза и двата й най-болни проблема (отслабените банки и уязвимите правителства) и ще успокои пазарите, които търсят дългосрочно решение на проблема. Дългосрочното решение само по себе си ще бъде трудно постижимо, понеже наложеният от ЕЦБ режим не дава възможност за предлагане на фискални стимули, а по този начин дълговият проблем няма да може да бъде решен без растеж. Как да се създадат изпълними фискални правила за стабилизиране на еврото, остава проблем на последващо договаряне между страните в Европа.</p> <p>Дискутират се и много други предложения, тъй като политиците разбраха, че &bdquo;спускането по нанадолнището&rdquo; ще ги докара до дъното. Много от тези предложения включват задействането на ЕФФС като банкова институция, застрахователна компания или специален инструмент, който да поеме рисковите взаимодействия между публичния и частния сектор. На практика, докато всяко от тези предложения по-скоро може да донесе само временно облекчение, финансовите пазари е по-вероятно да ги пренебрегнат, особено ако те са в нарушение на член 123 от Лисабонския договор (клауза, забраняваща подпомагането на закъсали държави), който моите предложения стриктно следват. В тях е заложена възможността да бъдат използвани всякакви форми за рекапитализиране на банките.</p> <p>Начините на действие, предложени тук, не непременно изискват подпомагане или увеличаване на размера на сумата в ЕФФС. Но те са много по-радикални, понеже поставят банките под общоевропейски контрол. Това е направено, за да предизвика ответна реакция и от банките, и от националите правителства &ndash; ответна реакция, която само общественият натиск може да преодолее.</p> <p><em>*Джордж Сорос е председател на Soros Fund Management.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в <a href="http://www.social-europe.eu/2011/09/the-road-from-depression/">сп. &bdquo;Social Europe&rdquo;</a>.</em></p>