Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман се заема със задачата да обобщи в шест доктрини къде се крият слабостите на финансовата система, които доведоха до най-тежката световна икономическа криза от годините на Великата депресия насам. Именно неефективното функциониране на финансовата система, която изпълнява роля на „кръвоносна система“ за икономиката, буди ожесточени дебати в икономическите среди през последните години. Още по-многобройни са мненията за това каква трябва да бъде реформата във финансовия сектор, от която светът се нуждае, за да се гарантира устойчивото развитие на икономиката и смекчаването на отделните фази от бизнес цикъла.
<p>В изложения в своя блог анализ Кругман не само групира в шест доктрини многобройните мнения за това откъде идват проблемите на финансовия сектор, но и застава зад идеята, че непрозрачността и хищничеството на банките, както и окрупняването им, са трите слаби места на финансовата система, причинили финансовата криза от 2007 г. и последвалата я рецесия.<br /><br /><strong>Твърде големи и влиятелни, за да фалират</strong><br /><br />Според Кругман първата доктрина за финансовата криза от 2007 г. се базира на схващането, че с растящата нужда от финансови услуги се е стигнало до огромна концентрация във финансовия сектор и до появата на финансови гиганти. Това създава морален риск, защото тези банки знаят добре, че са прекалено големи, за да фалират. Според привържениците на тази доктрина премахването в САЩ на ограниченията пред финансовите посредници да смесват традиционната банкова с инвестиционната дейност, е подготвило почвата за кризата.<br /><br />Кругман подкрепя виждането, че ще е добре тези огромни финансови гиганти в САЩ да се раздробят, тъй като те са прекалено влиятелни и могат дори да променят законите на страната в своя полза. Председателят на Федералния резерв вчера подкрепи предпазливо идеята за раздробяване на големите банки в САЩ. Но все пак размерът им не е основен проблем според Кругман.<br /><br /><strong>Възходът на „сенчестото“ инвестиционно банкиране</strong><br /><br />В центъра на следващата доктрина за финансовата криза попада възходът на „сенчестото банкиране“ в САЩ и по целия свят, което намалява ефективността на банките при изпълняването на функциите им на финансови посредници. В тази категория попадат всички инвестиционни банки, които изпълняват някои функции на банки, без обаче да се класифицират като такива пред регулаторните органи. Със своята дейност и занижена регулация те уронват стабилността на целия финансов сектор, без да са прекалено големи, за да фалират, какъвто е случая с фалита на Lehman Brothers през 2008 г.<br /><br /><strong>Непрозрачност и неразбиране на новите сложни финансови инструменти<br /></strong><br />Пол Кругман подкрепя най-активно това разбиране за финансовата криза, а именно, че икономиката е започнала да разчита прекалено много на непрозрачни сложни финансови инструменти, които не разбират добре както регулаторните органи, така и частният сектор. Той припомня дефиницията, която Уорън Бъфет дава на финансовите деривати преди години, наричайки ги финансови оръжия за масово унищожение.<br /><br />Всички тези сложни финансови инструменти крият много скрити рискове и неясноти, които са довели до финансовата криза. Кругман припомня стар виц: „Какво ще се получи, ако кръстосате Кръстника с инвестиционен банкер?“ - Някой, който ти прави предложение, което не можеш да разбереш.<br /><br /><strong>Прекомерно хищничество от страна на финансовите компании</strong><br /><br />Икономистът поддържа и доктрината, че финансовите фирми умишлено са подвели потребителите и инвеститорите в стремежа да трупат големи печалби. Според него те нерядко са отпускали сложни и объркващи заеми на тези, които са най-малко способни да ги анализират, и напълно съзнателно са укривали всички рискове, заложени в предлаганите финансови услуги.<br /><br />Много навреме в тази връзка дойде новината, че регулаторните органи в САЩ ще заведат дело срещу най-печелившата банка в историята на Wall Street – Goldman Sachs, за измама с ипотечни книжа.<br /><strong><br />Погрешна популистка намеса на правителството във финансовия сектор</strong><br /><br />Според Пол Кругман голяма част от американската общност вярва, че със своята популистка намеса в дейността на финансовия сектор американското правителство е подтикнало банките да дават твърде рискови заеми, и то най-вече ипотечни заеми на бедната прослойка от населението. Правителството е причинило така надуването на балон на пазара на недвижими имоти, който се спука през 2007 г., а държавните ипотечни кредитори Fannie Mae и Freddie Mac са считани за отговорни за това.<br /><strong><br />Лоша парична политика на Федералния резерв</strong><br /><br />Последната доктрина за финансовата криза от 2007 г. залага на виждането, че Федералният резерв е направил грешка, като е държал лихвените проценти в САЩ твърде ниски за прекалено дълго време, както и че се е поддал на паника през 2008 г., с което е всял допълнително смут на финансовите пазари. Ниските лихвени проценти в САЩ в годините преди ипотечната криза за насочили много инвестиции към жилищния сектор, който бе сърцето на финансовата криза от 2007 г.<br /><strong><br />Какви са вариантите за реформа във финансовия сектор?</strong><br /><br />Едно от най-разпространените схващания според Кругман е, че американското правителството трябва да разчита на пазарна дисциплина, като спре да спасява банки, с което да ги накара да ограничат риска, който поемат. Този вариант според Кругман е илюзия, защото подобна политика през 1930 г е довела до Великата депресия. Прясно доказателство за това е силният трус на световните финансови пазари след фалита на Lehman Brotheres на 15 септември 2008 г.<br /><br />Вторият вариант е правителството да застане само зад традиционните депозитарни институции като остави инвестиционните банки да се оправят сами с последствията от рисковете, които поемат. Но и това не е опция според Кругман, защото няма изглед инвестиционните банки да изчезнат, а ролята им за икономиката е нараснала заради активното им участие на финансовите пазари.<br /><br />Така Кругман стига до извода, че реформата във финансовия сектор трябва да увеличи регулацията на инвестиционните банки и финансовия лост, с който те си служат, и да се създаде фонд за гарантиране на техните краткосрочни задължения. Икономистът завършва с това, че ако финансовата система не се реформира по такъв начин, че тези слабости да се излекуват, може да се окаже, че най-лошото за икономиката тепърва предстои.</p>
<p><a href="http://obuchenie.investor.bg/?cat=126&id=96817">Investor.bg</a></p>