САКС: Икономика на щастието

<p>Това означава, че е дошло време да преразгледаме базисните си представи за благоденствието в икономиката. Безмилостното преследване на печалба доведе до безпрецедентно неравенство и тревожност, а не до благополучие и удовлетвореност от живота. Икономическият просперитет наистина е важен и може в огромна степен да подобри стандарта на живот, но само ако се съобразява с определени условия.</p> <p>В това отношение хималайското кралство Бутан сочи ясно пътя. Преди 40 години четвъртият крал на Бутан, млад и току-що коронясан, направи много важен избор: Бутан щеше да се стреми към постигане на високо &bdquo;брутно национално щастие&rdquo;, а не на висок брутен вътрешен продукт. Оттогава страната експериментира с един алтернативен, холистичен подход за развитие, който се основава не само на икономическия растеж, но и на културата, психичното здраве, състраданието и развитието на общността.</p> <p>Наскоро в столицата на Бутан Тимпу се събра голяма група експерти, за да проучат статистическите данни на страната. Аз бях съдомакин, заедно в премиера на страната Джигме Тинли, основен двигател на устойчивото развитие и идеен баща на концепцията за &bdquo;брутното национално щастие&rdquo;. Събрахме се, за да върнем към живот декларацията на Генералната асамблея на ООН от юли, призоваваща страните да проучат как чрез политиката може да се допринесе за увеличаването на щастието в обществата.</p> <p>Всички участници в Тимпу се съгласиха, че преследването на щастието е много по-важно от преследването на национален доход. Проучихме подробно проблема как да повишим щастието в свят на шеметна урбанизация, на глобални медии и глобален капитализъм и на разхищение на природни ресурси. Как можем да реорганизираме така икономическия си живот, че да възродим общностното чувство, доверието и да създадем устойчива околна среда?</p> <p>Ето и някои от най-важните изводи.</p> <p>Първо, не трябва да се омаловажава значението на икономическия прогрес. Когато хората гладуват, когато са лишени от основни ценности като вода, здравни грижи и образование и са без постоянна и носеща доходи работа, те страдат. Икономическото развитие, премахващо бедността, е жизненоважно за повишаването на щастието.</p> <p>Второ, безмилостното преследване на икономически растеж, без съобразяване с другите цели, също не е път към щастието. В Съединените щати брутният национален продукт (БНП) растеше стремглаво в последните 40 години, но не и щастието. Вместо това, постоянното преследване на растеж доведе до засилване на неравенството в богатството и властта, увеличило значително броя на бедните, пратило милиони деца на прага на мизерията и причинило сериозни щети на околната среда.</p> <p>Трето, щастието е постижимо чрез балансиран начин на живот &ndash; индивидуален и социален. Като индивиди, ние ще сме нещастни, ако ни липсват основните материални неща, но ще бъдем нещастни и ако се стремим само към високи доходи, измествайки фокуса на вниманието си от семейството, приятелите, общността, състраданието и душевния си комфорт. Като общество, едно е да прокарваме такива политики, които работят за повишаването на жизнения стандарт, но съвсем друго &ndash; да подчиняваме хората на една-единствена цел &ndash; преследване на печалба.</p> <p>Истината е, че политиците в Съединените щати през годните позволиха преследването на корпоративни печалби да доминира над всички останали стремежи: честност, справедливост, доверие, физическо и психично здраве и устойчива околна среда. Корпоративните дарения за предизборните кампании постоянно подкопаваха демократичния процес с благословията на Върховния съд.</p> <p>Четвърто, глобалният капитализъм представлява пряка опасност за постигане на щастието. Той унищожава околната среда, причинявайки климатични промени и други замърсявания, а смазваща пропагандна машина на петролната индустрия успява да държи хората неинформирани за тези проблеми. Това ерозира социалното доверие и разклаща психическата стабилност, докато в същото време расте броят на хората страдащи от депресии. Масмедиите стават проводник на корпоративните &bdquo;послания&rdquo;, повечето от които са откровено антинаучни, а американците страдат от нарастващи нива на консуматорска пристрастеност.</p> <p>Помислете как фастфууд (бързо хранене &ndash; б.пр.) индустрията използва олиото, животинските мазнини, захарта и други съставки, към които човек се пристрастява, за да създаде нездравословна зависимост към храни, които водят до затлъстяване. Една трета от американците понастоящем страдат от наднормено тегло. Вероятно останалият свят ще ги последва, ако страните не се опитат да ограничат опасните корпоративни практики, които включват рекламирането на нездравословни храни, към които малките деца се пристрастяват.</p> <p>Проблемът не е само в храните. Масовата реклама допринася и за много други потребителски пристрастявания, които водят до огромни публични разходи за здравеопазване, като тук се включват прекаленото гледане на телевизия, хазартът, употребата на наркотици, тютюнопушенето и алкохолизмът.</p> <p>Пето, за да съдействаме за повишаването на щастието, ние трябва идентифицираме многото фактори освен БНП, които могат да повишат или да намалят благоденствието на обществото. Повечето страни инвестират в повишаването на БНП, но харчат твърде малко за установяване на причините за лошото здраве на хората (като нездравословните храни и прекаленото гледане на телевизия), за разпада на социалната тъкан и унищожаването на околната среда. Веднъж разкрили тези фактори, може да действаме.</p> <p>Бясното преследване на корпоративни печалби заплашва всички ни. Вярно е, че трябва да поддържаме икономическия растеж и развитие, но в определени граници: съдействащи за устойчивото развитие на околната среда и съобразяващи се с ценности като състраданието и честността, които са в основата на социалното доверие. Преследването на щастие не трябва да остане само в границите на красивото планинско кралство Бутан.</p> <p><em>*Джефри Сакс е професор по икономика и директор на &bdquo;The Earth Institute&rdquo; в Колумбийския университет. Той е специален съветник на Генералния секретар на ООН по програмата &bdquo;Цели на хилядолетието за развитие&rdquo;. Определя се също така и като &bdquo;баща на валутния борд&rdquo; в България. Беше икономически съветник на президента Петър Стоянов.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p><em><a href="http://www.todayszaman.com/news-255318-the-economics-of-happiness-by-jeffrey-d-sachs*.html">http://www.todayszaman.com/news-255318-the-economics-of-happiness-by-jeffrey-d-sachs*.html</a></em></p>