Ако гръцката финансова криза научи ЕС на няколко важни урока, засягащи монетарния му съюз, то не по-малко сериозно е и посланието, идващо от Украйна относно ефективността на европейската външна политика. Новоизбраният президент на Украйна Виктор Янукович се съгласи на сделката, предложена от руския президент Медведев миналата седмица, която осигури на Москва право да ползва базите в Крим за своя Черноморски флот за още 25 години. В замяна Украйна си осигури 30% намаление на цената на газа от Русия.
<p>Сделката илюстрира как Русия използва твърда политическа и икономическа сила по начин, който ЕС никога няма да успее да приложи. Икономически погледнато, в момента Украйна е поставена на колене. Перспективата за евтин газ беше прекалено съблазнителна, за да бъде отказана. Кремъл видя в това своя шанс и реагира.</p>
<p><strong>Това споразумение със сигурност поставя нови пречки пред перспективата НАТО един ден да приеме Украйна са свой член.</strong> Няма как Алиансът да включи държава, която е приютила чужда военноморска база, още повече, използвана от Русия в подкрепа на нахлуването й в Грузия през 2008 г.</p>
<p>Разбира се, Янукович няма абсолютно никакво желание за членство в НАТО. Обществените нагласи показват, че мнозинството от украинците също не са много ентусиазирани за това. С Русия в съседство това си е просто здрав разум. Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън правилно каза миналата седмица, че <strong>Янукович не накланя украинската външна политика изцяло към Москва, а по-скоро се опитва да балансира между Запада и Русия. </strong>„Имайки предвид историята и географското положение на Украйна, постигането на баланс е трудна задача, но за нас разбираемо”, каза тя.</p>
<p><strong>Европейското членство на Украйна е съвсем различен въпрос.</strong> Най-вече заради опозицията на Германия и други западни страни, ЕС никога не отправи към Украйна експлицитна покана за членство. Вместо това Съюзът инициираше инициативи като европейската политика за добросъседство и от миналата година – “Източното партньорство”. Предполага се, че те ще доближат Украйна и другите бивши съветски републики до ЕС, без да ги допускат в клуба.</p>
<p>Това може да доведе до някои сюрреалистични последици. Щефан Фюле, комисарят на ЕС по разширяването изнесе реч миналата седмица в университета “Тарас Шевченко” в Киев за отношенията между ЕС и Украйна. <strong>Въпреки че това се случи само ден след като беше договорена сделката между Янукович и Медведев, Фюле не спомена Русия нито веднъж.</strong> Вместо това имаше достатъчно празни приказки за това как „ЕС и Украйна срещат много предизвикателства днес”.</p>
<p><strong>За да има тежест в Киев, ЕС трябва да взима смели решения, както направиха руснаците.</strong> Европейският съюз например би могъл да приеме програма с фиксирани дати за подписване на договор за асоцииране и свободна търговия с Украйна. ЕС може да определи дата за отпадане на визите за украинци за ЕС. И най-вече,<strong> ЕС би могъл да спре да шикалкави и да обяви, че дори и да е в далечно бъдеще, европейското членство на Украйна е реалистична перспектива.</strong></p>
<p><em>Коментарът е публикуван във“Файненшъл Таймс”</em></p>
<p><em>Превод Славчо Гаврилов<br /></em></p>