РУБИНИ: Как да избегнем нова Голяма депресия?

<p>Първо, трябва да допуснем, че строгата финансова дисциплина неизбежно води до катастрофа и има негативни ефекти върху производителността. В такъв случай, въпреки че държавите от периферията на Еврозоната са подложени на огромен натиск за предприемане на фискални реформи, страните трябва да предприемат мерки за краткосрочно стимулиране и да отложат във времето затягането на финансовата си дисциплина. Страните, които визирам в случая, са Съединените щати, Великобритания, Германия, някои ключови страни от Еврозоната и Япония. Нужно е създаването на инфраструктурни банки, които да финансират изграждането на обществената инфраструктура.</p> <p>Второ, монетарната политика има ограничени възможности за влияние, особено в момент на свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, а не просто на недостиг на финансови средства, тя може да бъде полезна за улесняване на кредитирането, но не като пуска още пари в обръщение. Европейската централна банка трябва да преразгледа напълно погрешното си решение да повиши лихвените равнища.</p> <p>За повече монетарни мерки и улесняване на кредитирането настояват и от Федералния резерв на САЩ, и от Японската централна банка, и от Централната банка на Англия, и от Швейцарската национална банка. Скоро инфлацията ще стане незначителен проблем за централните банки, на фона на задаващото се ново спадане на потреблението, на заетостта, на цените на жилищата и на дефлационния натиск на пазара на стоки за широко потребление.</p> <p>Трето, за възстановяването на ръста на кредитирането, банките в страните от Еврозоната и банковите институции, които са в ликвидна криза, трябва да бъдат рекапитализирани с публични финанси в рамките на програми на Европейския съюз. За избягването на допълнителни кредитни кризи, каквато предизвиква задължението за увеличаване на провизиите на банките, на тези банки трябва да се позволи краткосрочно охлабване на изискванията за капиталова адекватност. Също така, когато американската и европейската финансови системи затегнаха кранчето на кредитирането на малките и средните предприятия, ключово значение придобива облекчаването на изискванията за директни правителствени субсидии за съживяване на тези предприятия.</p> <p>Четвърто, необходими са огромните валутни резерви на платежоспособните правителства, за да бъде избегната заразата и загубата на достъп до пазарите, което да превърне липсата на финансови средства в неплатежоспособност. Тогава пазарите ще продължат да оказват натиск върху правителствата, правейки доста вероятна възможността за саморазпалване на криза.</p> <p>Днес Испания и Италия са на път да изгубят достъп до пазарите. Средствата, отделени от правителствата, трябва да бъдат утроени &ndash; чрез увеличаване на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), чрез издаване на еврооблигации или чрез решителни действия от страна на Европейската централна банка &ndash; за да се предотврати катастрофата и да се избегне фалитът на тези две държави.</p> <p>Пето, дълговете, които не могат да бъдат облекчени чрез икономически растеж, спестявания или инфлация, трябва на всяка цена да бъдат стабилизирани чрез системно преструктуриране, намаляване и чрез обръщане на дълг в ценни книжа. Това трябва да бъде направено от всяко правителство, домакинство или финансова институция, изпаднали в несъстоятелност.</p> <p>Шесто, дори ако Гърция и останалите страни от периферията на Еврозоната успеят да постигнат значително намаляване на дълговете си, икономическият растеж няма да се случи, докато не бъде възстановена конкурентоспособността им. А без рязко повишаване на растежа, няма как да бъдат избегнати още фалити &ndash; и социално напрежение.</p> <p>Съществуват три възможни начина за възстановяване на конкурентоспособността в страните от Еврозоната и всички те включват обезценяване, без което нито едно от тях няма да сработи:</p> <p>&bull;&nbsp;Рязко обезценяване на еврото, като то се изравни с долара, е една малко вероятна опция, особено в този период на слабост на самата Америка.</p> <p>&bull;&nbsp;Значително намаляване на разходите за труд, чрез ускоряване на структурните реформи и ръст на производителността паралелно с растежа на заплатите, което също е малко вероятно да се случи, понеже този процес отне 15 години за възстановяване на конкурентоспособността в Германия.</p> <p>&bull;&nbsp;30-процентна акумулирана дефлация за период от пет години на цените и заплатите &ndash; в Гърция например &ndash; което означава пет години на задълбочаваща се и социално неприемлива депресия. Дори и да бъде изпълнена тази препоръчителна дефлация, това би могло да доведе до допълнително значително влошаване на платежоспособността и да предизвика нарастване с 30% на реалната стойност на дълга.</p> <p>Понеже тези опции няма да сработят, единствената алтернатива е излизането на Гърция и други страни от Еврозоната. Само връщането към националните валути &ndash; и рязкото им обезценяване &ndash; може да доведе до възстановяване на конкурентоспособността и растежа.</p> <p>Изоставянето на общата валута, разбира се, ще има негативни странични ефекти за напусналите страни и увеличава риска от зараза на останалите слаби страни, членки на Еврозоната. Проблемите с натрупаните дългове в евро, причинени от обезценяването на връщането към националната валута, би трябвало да бъдат решени чрез методично и предварително договорено обръщане на задълженията в евро в новата национална валута. Правилната употреба на властовите ресурси, заедно с рекапитализацията на банките от Еврозоната, е задължително условие за ограничаване на негативните странични ефекти и предотвратяване на зараза.</p> <p>Седмо, причините за високата безработица и слабия растеж в развитите икономики са структурни и сред тях е нарасналата конкурентоспособност на развиващите се пазари. Подходящият отговор на подобна мащабна промяна не е протекционизмът. Вместо него развитите икономики имат нужда от средносрочен план за възстановяване на конкурентоспособността и заетостта чрез огромни инвестиции във висококачествено образование, квалификации и преквалификации на работници, инфраструктура и алтернативни/възобновяеми енергийни източници. Само подобни програми могат да направят работещите в напредналите икономики конкурентни в съвременния глобализиран свят.</p> <p>Осмо, развиващите се икономики притежават много повече политически инструменти от развитите и те могат спокойно да прибягнат до монетарни и фискални политики. Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) могат да играят ролята на кредитори от последна инстанция за развиващите се икономики при риск от загуба на достъп до пазарите, но само ако прокарват необходимите политически реформи. А страни като Китай, разчитащи на огромния си износ за растежа, трябва да ускорят реформите, което включва по-рязко обезценяване на валутата, както и да стимулират вътрешното търсене и потребление.</p> <p>Съществува сериозен риск в бъдеще не просто да навлезем меко в нова рецесия, а от поредица от свивания, които могат да ни тласнат към повторение на Голямата депресия от 1929, особено ако кризата в Еврозоната стане неуправляема и доведе до глобален финансов срив. Погрешните политически решения по времето на първата Голяма депресия доведоха до търговски и валутни войни, неконтролирани фалити, дефлация, нарастване на неравенството в доходите и богатството, бедност, отчаяние и социална и политическа нестабилност, което от своя страна предизвика възхода на авторитарните режими и Втората световна война. Най-добрият начин да избегнем риска от повторение на горепосочените събития е да се предприемат смели и решителни политически действия в световен мащаб сега.</p> <p><em>*Нуриел Рубини е професор по икономика в Stern School of Business към Нюйоркския университет . Също така&nbsp; е&nbsp; съавтор заедно със Стивън Мим на книгата &bdquo;Икономики в криза&rdquo; излязла в превод на български език.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в <a href="http://www.economonitor.com/nouriel/2011/09/19/how-to-prevent-a-depression/">&ldquo;EconoMonitor&rdquo;</a>.</em></p>