Рождество*

<p>А всички стари благоприлични обичаи, свързани с Рождество, имат за цел, щото ние нито да се докосваме до, нито да поглеждаме към, нито да знаем или пък да говорим за нещо преди самото настъпване на Рождественския ден. Така например, децата никога не са получавали подаръците си преди фактическото настъпване на определения час. Подаръците им са били пазени в пакети, увити в опаковъчна хартия, от която понякога ненадейно са се подавали ръка на кукла или крак на магаре. Бих желал същият този принцип да бъде възприет и по отношение на съвременните ни християнски ритуали и публикации. Особено много той следва да бъде съблюдаван що се отнася до онези броеве на списанията, които ние наричаме коледни. Редакторите отпечатват коледните си броеве толкова отрано, че от това на читателя му идва по-скоро да скърби за миналогодишната пуйка, отколкото да се изпълва със сериозно очакване на тази, която наближава. Така че и коледните броеве на списанията би следвало да се увиват в опаковъчна хартия и да бъдат пазени за деня на Рождеството. Във всеки случай аз бих насърчил едно завиване и на тези редактори в опаковъчна хартия. Дали пък след това оттам ще се подават крак или ръка &ndash; оставям това на личния избор.</p> <p>Разбира се, цялата тази тайнственост около Рождество е просто сантиментална и ритуална, така че ако не харесвате онова, което е сантиментално и ритуално, най-добре въобще не празнувайте Рождеството. Няма да бъдете наказан за това &ndash; също както няма да бъдете наказан и ако го правите, тъй като нас вече не ни управляват онези здрави пуритани, благодарение на които постигнахме гражданската си и религиозна свобода. Това обаче, което не мога да разбера, е, защо някой би си правил труда във връзка с даден ритуал другояче, освен ритуално. Ако дадено нещо съществува само за да бъде елегантно, правете го елегантно или просто не го правете. Ако дадено нещо съществува единствено заявявайки се като тържествено, правете го тържествено или въобще не го правете. Няма никакъв смисъл да го правите отпуснато, още по-малко пък в това има каквато и да било свобода. Мога да разбера човека, който си сваля шапката пред някоя дама, тъй като това е обичаен символ. Мога да го разбера, казвам, защото го познавам твърде добре. Мога да разбера също така и човека, който отказва да си свали шапката пред някоя дама, подобно на старите квакери, тъй като възприема това като символ на суеверие. Какво обаче би означавала една произволна форма на уважение, извършена така, че да не бъде форма на уважение? Ние уважаваме джентълмена, който си сваля шапката пред дама; уважаваме и фанатика, който няма да си свали шапката пред дама. Какво обаче трябва да мислим за онзи човек, който държи ръце в джобовете си и кара дамата да свали шапката му, тъй като се чувства уморен?</p> <p>Това е комбиниране на безочливост и суеверие, а съвременният свят е пълен със странни комбинации. Няма друг признак на безмерното слабоумие на съвременността, който да е по-поразителен от тази обща склонност към запазване на старите форми, но не по правилата и посредствено. Защо ни е да се захващаме с нещо, чийто замисъл е само в това да бъде уважително, и да го пазим по неуважителен начин? Защо ни е да се захващаме с нещо, което можем лесно да отменим като суеверие, а после внимателно да увековечим като досада? Има много примери за този тъпоумен компромис. Не е ли вярно, например, че онзи ден някакъв луд американец се опитваше да купи абатството Гластънбъри, след което да го пренесе камък по камък в Америка? Подобни неща са не само нелогични, но и идиотски. Не съществува никаква особена причина, поради която някакъв нахален и предприемчив американски финансист да се отнася с каквото и да е уважение към Гластънбърското абатство. Ако обаче той желае да се отнесе уважително към абатството, той следва да се отнесе уважително именно към него. Ако това е въпрос на сантименталност, защо ще му е на него да разваля пейзажа? Ако пък не е въпрос на сантименталност, защо му е било въобще да посещава този пейзаж? Да наречем този тип постъпка вандализъм би било неадекватно и неправилно описание. Вандалите са били много чувствителни хора. Те не са вярвали в религията и затова са я оскърбявали &ndash; не са виждали никаква полза от определени сгради и затова са ги сривали със земята. Те обаче не са били чак такива глупаци, че да обременяват походите си с фрагменти от здания, които самите те са развалили. Стояли са поне малко по-високо от съвременния американски начин на мислене. Не са осквернявали камъните, тъй като са ги смятали за свещени.</p> <p>Друг пример за същата нелогичност забелязах онзи ден в някакво място от типа на &bdquo;У дома&rdquo;. Видях нещо, което изглеждаше като човешко същество, облечено в черно палто и костюм, включващ черна жилетка и черни панталони, но с колосан нагръдник от &bdquo;Йегер&rdquo; <strong>(Бележка 2)</strong> . Но какъв може да бъде смисълът от подобен род неща? Ако човек смята хигиената си за по-важна от установената практика (един егоистичен и нецивилизован възглед, тъй като животните, на които наближава да умират, са много по-хигиенични от човека, който стои над тях само защото е по-традиционен), ако, казвам, човек смята, че хигиената е по-важна от установената практика, то какво означава да го задължаваме да се облича с колосан нагръдник въобще? Да си сложиш обаче костюм с единственото възможно основание или преимущество, че е нещо като униформа, след което да не го облечеш по униформен начин &ndash; това е като да не бъдеш нито бохем, нито джентълмен. Мисля, че е проява на глупава маниерност от страна на английския гвардеец, никога да не носи униформата си, защото не може да внесе в нея подобрения. Би било обаче още по-глупаво, ако той се разхожда из града в червено палто и с нагръдник на &bdquo;Йегер&rdquo;. В наши дни е нещо обичайно, комисии по ритуала и доклади за ритуала да правят доста безсмислени компромиси с церемониала на Англиканската църква. Вероятно по този начин ще имаме и църковен компромис, по силата на който всички епископи ще носят фелони на &bdquo;Йегер&rdquo; и митри на &bdquo;Йегер&rdquo;. По същия начин и кралят може да настоява да носи корона на &bdquo;Йегер&rdquo;. Не мисля обаче, че ще направи това, тъй като той разбира логиката на въпроса по-добре. Съвременният монарх &ndash; като разумен човек &ndash; носи короната си колкото може по-рядко и ако въобще го прави, то е защото единственият смисъл от короната е в това, че тя е корона. Ето защо искам да уверя непознатия джентълмен с неговите вълнени одежди, че и единственият смисъл на нагръдника е в това, че е просто един бял нагръдник. Това, че е корав, е може би неговият невъзможен дефект, но със сигурност е единственото му достойнство.<br />Така че нека да бъдем последователни и по отношение на Рождеството и или да съхраняваме обичаите такива каквито са, или въобще да не ги съхраняваме. Ако вие не харесвате сантименталността и символизма, вие не харесвате Рождеството &ndash; идете си и празнувайте нещо друго, бих ви предложил като идея рождения ден на г-н Маккейб. Без съмнение там ще получите нещо от типа на научно Рождество с хигиеничен пудинг и подаръци, натъпкани в чорапи на &bdquo;Йегер&rdquo; &ndash; идете и си ги вземете. Ако харесвате тези неща, вие без съмнение сте един добър човек и вашите намерения са прекрасни. Не се съмнявам, че наистина се интересувате от човечеството, но не мога да мисля, че някога човечеството ще се интересува кой знае колко от вас. Човечеството е нехигиенично по самата си природа и от самото начало. В природата то до такава степен е изключение, че за него нейните закони наистина не означават нищо. Днес Рождеството е атакувано още и върху хуманитарни основания. Уйда <strong>(Бележка 3)</strong> го нарича празник на кръвопролитието и ненаситността. Г-н Шоу пък се опитва да ни внушава, че то е измислено от търговците на домашни птици. Това трябва да бъде взето под внимание преди да е придобило по-голяма значителност.</p> <p>Не знам дали животното, убито на Рождество, би се радвало на по-добър или по-лош живот в случай че ги нямаше нито Рождеството, нито вечерите на този ден. Знам обаче, че борещото се и страдащо братство, към което принадлежа и на което дължа всичко, човечеството, би живяло много по-лошо в случай че ги нямаше събитията като Рождество и рождественските вечери. Дали пуйката, дадена от Скруч на Боб Кратчит<strong> (Бележка 4)</strong> , е преминала през по-приятно или по-меланхолично поприще в сравнение с други, по-малко очарователни от нея, пуйки е въпрос, по който дори и не мога да предполагам. Но че Скруч е станал по-добър, когато е дал пуйката, а Кратчит по-щастлив, когато я е взел &ndash; това го знам като два факта така, както знам, че имам два крака. Не е моя работа, какво за една пуйка могат да означават животът и смъртта, но пък душата на Скруч и тялото на Кратчит са моя работа. Нищо не би ме предизвикало да помрача човешките домове, да разруша празниците на хората, да оскърбя човешките дарове и благодеяния в интерес на някакво хипотетично знание, което природата е скрила със завеса от очите ни. Ние &ndash; мъжете и жените &ndash; се намираме в една и съща лодка насред бурното море. Дължим си един на друг ужасна и трагична вярност. Ако хващаме акули да се храним, нека правим така, че те да бъдат убивани по-милостиво, нека всеки, който иска това, да обича акулите, нека им угажда, нека връзва лентички около вратовете им, нека им дава захар, нека ги учи да танцуват. Когато обаче някой ни внушава, че една акула трябва да бъде ценена повече от моряка или че, при случай, на бедната акула трябва да ѝ бъде позволено да откъсне крака на някой негър, тогава ще изправя този човек пред военния съд &ndash; той е изменник спрямо кораба.<br />Докато пък се захващам с този възглед върху хуманността от антирождественски тип, би било уместно да кажа, че всъщност аз съм един ревностен антививисекционист. Което означава, че каквато и вивисекция да съществува, аз съм против нея. Против съм разрязването на куче, което е в съзнание, поради същите тези причини, поради които се и отнасям благосклонно към яденето на умрели пуйки. Тук връзката може и да не е много очевидна, но това се дължи на странно нездравото състояние на съвременното ни мислене. Против съм жестокото вивисекциране по същия начин, по който съм против и жестокия антирождественски аскетизъм, тъй като и двете предизвикват разстройства в съществуващи общности и шок спрямо нормалните добри чувства в интерес на нещо интелектуално, капризно и смътно. Не е човешко, не, не е човешко, при вида на бедна жена, гладно втренчена в пушената херинга, да мислите вместо за очевидните чувства на тази жена, за чувствата на умъртвената херинга, които така или иначе не можете да си представите. По същия начин не е човешко, не, не е човешко, когато гледате куче, да мислите какви ли теоретични открития вероятно бихте направили, ако ви позволят да пробиете дупка в главата му. Както хуманистичните фантазии относно чувствата, които са стаени вътре в херингата, така и фантазиите на вивисекциониста, които са свързани със знанието, скрито в главата на кучето, са нездрави фантазии, тъй като те разстройват човешкия здрав разум, който чувства сигурност по отношение на онези неща, които са несигурни по необходимост. За да направи нещо, което може да бъде, но може и да не бъде полезно, вивисекционистът прави нещо, което със сигурност е ужасно. В търсене на симпатията на пуйката, която никой човек не би могъл да има, антирождественски настроеният хуманист изгубва онази симпатия, която дотогава е изпитвал от щастието на милиони хора.</p> <p>Днес не е нещо необичайно откачени крайности да се срещат в реалността. Така например, аз винаги съм имал чувството, че бруталният империализъм и толстоевото пасивно подчинение не само не са противоположни едно спрямо друго, но че са едно и също нещо. Те се свеждат до едната и съща достойна за презрение мисъл, че &ndash; гледано от позицията както на завоевателя, така и на завоювания &ndash; на завладяването не може да бъде оказана съпротива. Абсолютно същата морална философия присъства и в случая с въздържателството, от една страна, и наистина унизителното рекламиране на джина и обичая да си попийвате, от друга<strong>(Бележка 5)</strong> . И двете се основават на идеята, че ферментиралата напитка не е алкохолно питие, а опиат. Аз обаче съм абсолютно убеден, че крайността на вегетарианската хуманност е, както вече казах, от един и същи род с тази на научната жестокост &ndash; със своята посредствена благотворителност и двете допускат съмнителната хипотеза на намесата. Логичното морално правило по отношение на неща от типа на вивисекцията винаги ми изглежда по следния начин. Няма етическа необходимост, по-съществена и насъщна от тази, че казуистичните изключения &ndash; макар и да са допускани &ndash; следва да бъдат допускани именно като изключения. И това следва, мисля си, от там, че &ndash; макар да вършим ужасни неща в ужасни ситуации &ndash; трябва да сме съвсем наясно, че в действителност и вече ние се намираме в такива ситуации. Така например, всички здравомислещи моралисти допускат, че понякога някой може да изрече лъжа, но нито един здравомислещ моралист няма да одобри да посъветваме някое малко момче да се упражнява в изричането на лъжи, само защото някой ден ще може да му де наложи да изрече и една оправдана такава. Моралът, например, често оправдава застрелването на разбойник или крадец. Той обаче няма да оправдае влизането в някое селско неделно училище и застрелването на всички малки момчета, за които изглежда, че някога могат да израснат като крадци. Подобна необходимост може и да възникне, но тя трябва вече да е възникнала. За мен е повече от ясно, че, ако прекрачите тази граница, прекрачвате края на пропастта.<br />И така, независимо дали измъчването на животно е или не е нещо неморално, то със сигурност е нещо ужасно. То принадлежи към порядъка на извънредните и дори на безразсъдните действия. Освен по силата на някаква изключителна причина, аз не бих наранил мъчително някое животно, но при наличието на такава бих го направил. Ако (например) един полудял слон ме преследва, заедно със семейството ми, аз просто бих го застрелял, така че да умре в агония &ndash; той трябва да умре в агония. Този слон обаче трябва да съществува. Не бих причинил същото на някакъв хипотетичен слон. И точно в това се състои, според мен, слабата страна на обичайния вивисекционистки аргумент: &bdquo;Представете си, че съпругата ви умира&rdquo;. Човек, чиято съпруга умира, не се занимава с вивисекция. Ако го прави, то това може да бъде предизвикано от самия момент &ndash; както би било и с лъжата или с открадването на хляб, или с което и да било друго грозно действие. Това грозно действие обаче ще бъде извършено хладнокръвно, без бързане и от хора, за които ползата от него по отношение на когото и да било не е сигурна &ndash; хора, за които най-много би могло да се каже, че поставят началото на някакво евентуално откритие, което вероятно би спасило живота на нечия друга съпруга в някакво далечно бъдеще. Твърде равнодушно и хладновато нещо е да лишите едно действие от неговия непосредствен ужас. Това е като да възпитавате детето да лъже предвид някаква велика дилема, която може и никога да не го застигне. Вършите жестокост, но не с достатъчна страст, че да я направите от сърце.</p> <p>Казах достатъчно, за да обясня защо съм антививисекционист. В заключение бих искал да кажа, че всички останали антививисекционисти, които познавам, отслабват до безкрайност доказателствата си, когато строят атаката срещу научните специалности, в която човешкото сърце обикновено е на тяхна страна, върху атаки срещу общоприети човешки навици, в които човешкото сърце в никакъв случай не е на тяхна страна. Чувал съм, например, хуманисти да говорят за вивисекцията и за лова и риболова все едно че става дума за едно и също нещо. На мен тази разлика ми изглежда проста и огромна. В случая със спорта човек отива в гората и се смесва с живота на тази гора, превръща се в унищожител единствено в онзи прост и трезв смисъл, в който и всички останали твари са унищожители, за определен момент се превръща за тях в това, което са и те за него &ndash; само още едно животно. В случая пък с вивисекцията човекът хваща едно простодушно създание и го подлага на такива коварства, които никой друг, освен човек, не би могъл да му причини и за които, следователно, човекът е смущаващо и ужасяващо отговорен.</p> <p>Междувременно остава вярно това, че аз ще изям едно голямо количество пуйка тази Коледа. И ни най-малко няма да бъде вярно (както вегетарианците казват), че ще направя това поради неосъзнаване на извършеното или пък понеже правя нещо, което знам, че е погрешно, или понеже го правя със срам или със съмнение, или с някакво базисно безпокойство на съвестта. В определен смисъл знам твърде добре какво е това, което правя, а в друг смисъл знам също така добре, че не знам какво правя. Както казах, както Скруч, така и всички Кратчитовци, и аз самият се намираме в една и съща лодка. Пуйката и аз сме &ndash; за да го кажем по най-добрия начин &ndash; само кораби, които плуват в нощта и се приветстват при разминаване. Аз ѝ желая доброто. В действителност обаче няма как да разбера, дали се отнасям към нея добре. Мога да избягвам, и аз наистина избягвам с ужас, всякакви нарочни и неестествени мъчения по отношение на нея &ndash; като забождане на карфици за развлечение или на ножове за целите на научно изследване. Дали обаче, когато я храня бавно и я убивам бързо за нуждите на своите братя, аз съм подобрил в собствените ѝ сериозни очи собствената ѝ странна и уникална съдба, дали в Божиите очи съм я направил роб или мъченик, или пък някой, когото боговете обичат и който умира млад, това стои твърде високо над възможностите на моето познание в сравнение и с най-заплетените лабиринти на мистицизма и на богословието. Пуйката е по-тайнствена и по-страховита в сравнение с всички ангели и архангели. Доколкото Бог частично ни е открил нещичко за ангелския свят, Той донякъде ни е разказал и какво е да си ангел. Бог обаче никога не ни е казвал какво означава да си пуйка. И ако решите да се взрете в жива пуйка в продължение на час или два, в крайна сметка ще откриете, че загадката по-скоро се е задълбочила, отколкото да е намаляла.</p> <p><span style="text-decoration: underline;"><em><strong>БЕЛЕЖКИ:</strong></em></span></p> <p><strong>&nbsp; *</strong> Откъс от книгата All things considered (1908 г.) на Gilbert Keith Chesterton (бел. прев.).<br /><strong></strong></p> <p><strong>&nbsp; 1.</strong> В германско-скандинавската митология Тор е бог на гръмотевиците, бурите, силата и плодородието и закрилник на хората. Син на Один (върховния бог) и Ерд (земята). Описван е като могъщ боец, който в дясната си ръка държи чук (бел. прев.).<br /><strong>&nbsp; 2. </strong>&bdquo;Jaeger&rdquo; е марка във висшата мода, появила се през 1884 г. във Великобритания, която носи името на немския зоолог и физиолог д-р Густав Йегер &ndash; пропагандатор на ползите от носенето на облекло от животински влакна, вместо от растителни (бел. прев.).<br /><strong>&nbsp; 3. </strong>Ouida е псевдоним на английската писателка Maria Louise Ram&eacute; (1839-1908) или, както самата тя е предпочитала да я наричат, Marie Louise de la Ram&eacute;e (бел. прев.).<br /><strong>&nbsp; 4.</strong> Скъперникът Ебенизър Скруч и Робърт &bdquo;Боб&rdquo; Кратчит са персонажи от новелата на Чарлз Дикенс Коледна песен (бел. прев.).<br /><strong>&nbsp; 5. </strong>През първата половина на 18 век в Англия пиенето на джин в средите на работниците се превръща в епидемия. Периодът е известен като време на джин-манията (Gin Craze). Редица закони, приети между 1729 и 1751 г., целят ограничаването и контролирането на консумацията на джин (бел. прев.).</p> <p><em><strong>Превод: Борис Маринов</strong></em></p>