РОГОФ: Ще се изправи ли МВФ срещу Европа?

<p>Оттогава Фондът смирено подкрепя всяка европейска инициатива за спасяване на свръхзадлъжнялата периферия на Еврозоната, предоставяйки повече от 100 млрд. долара на Гърция, Португалия и Ирландия. За съжаление МВФ рискува по този начин не само парите на своите членове, но в края на краищата, и своята институционална устойчивост.</p> <p>Само допреди година, на годишната среща на МВФ във Вашингтон, управляващото тяло казваше на всеки, който искаше да чуе, че паниката с европейските правителствени задължения е като буря в чаша вода. Използвайки всевъзможни презентации на "Пауър Пойнт" със заглавия като &bdquo;Дефицитът в днешните развити икономики: ненужен, нежелан и невъзможен&rdquo;, Фондът се опитваше да успокои инвеститорите, че дългът на Еврозоната е стабилен като скала.</p> <p>Дори за Гърция МВФ твърдеше, че дълга й не трябва да буди сериозни тревоги заради очакваните реформи и растеж. Въпреки очевидната пукнатина в логиката на Фонда, и по-точно, че страни като Гърция и Португалия са изправени пред политически рискове, много по-сходни с тези на развиващите се икономики, отколкото на развити икономики като германската или американската.</p> <p>Когато ситуацията се влоши, някои се надяваха, че МВФ ще върне доверието в пазарите, както и стана, и ще възприеме доста по-предпазлив тон. Вместо това на извънредна среща на МВФ през април 2011 ръководителите на Фонда заявиха, че смятат затруднена Испания за ключова страна в Еврозоната, каквато е Германия, а не за периферна страна, каквито са Гърция, Португалия и Ирландия.</p> <p>Очевидно инвеститорите са карани да мислят, че между дълга на Испания и Германия няма особена разлика &ndash; едно старо високомерие на Еврозоната. Собствената ми саркастична реакция беше да си кажа: &bdquo;О, сега МВФ ще си помисли, че някои от ключовите страни в Еврозоната имат проблеми с платежоспособността&rdquo;.</p> <p>Докато бях главен икономист на МВФ между 2001 и 2003, бях напълно убеден, че на Фонда се налага да върви по тънкото въже между изграждане на инвеститорското доверие и разклащането на самоувереността и арогантността на политиците. Но едно е да си предпазлив насред криза, а съвсем друго &ndash;&nbsp;да бълваш глупост след глупост.</p> <p>Покойният икономист от Чикагската школа Джордж Стиглър би описал ролята на МВФ в Европа като подобие на &bdquo;регулаторен капан&rdquo;. Истината е, че Европа и Съединените щати притежават твърде много лостове за влияние върху МВФ и тяхното мнение е твърде определящо. Това, което европейските лидери най-много биха могли да искат от Фонда,&nbsp;са евтини заеми и твърда поддръжка. Но това, от което Европа наистина има нужда, е реалистична преценка и ясното съзнание, че Фондът е създаден и за други, по-малко влиятелни клиенти.</p> <p>Сляпото петно на МВФ при сегашните преговори с Европа само отчасти се дължи на влиянието й в управителното тяло. То също така се дължи и на манталитета на разграничението между &bdquo;ние&rdquo; и &bdquo;те&rdquo;, който се е просмукал по същия начин и сред най-големите инвеститори от Уолстрийт. Анализатори, работили през целия си живот в развитите икономики, са се научили да залагат само на печеливши позиции, понеже през десетилетията, предхождащи кризата, нещата през повечето време вървяха добре &ndash; дори повече от добре.</p> <p>Затова например,много от тях запазиха увереността си, че скоро ще настъпи бързо възстановяване. Но финансовата криза напомни на всички, че разликата между развитите и развиващите се икономики, не е чак толкова голяма.</p> <p>В речта си в Джаксън Хол, Уайоминг (където наскоро се проведе годишната среща на Федералния резерв на САЩ &ndash; б.пр.), председателят на Фед Бен Бернанке ясно заяви, че политическата парализа може да се окаже сериозна пречка пред икономическото възстановяване. Но анализатори, работещи предимно с нововъзникващи пазари, разбираха, че такава парализа е доста трудно да бъде преодоляна, особено в периода след финансова криза.</p> <p>Въпреки напълно безпочвената увереност на политиците изследователите на нововъзникващите пазари са се научили да бъдат скептични към обещанията на управляващите. Твърде често онова, което може да се обърка, непременно се обърква.</p> <p>МВФ има нужда от доста повече скептицизъм в своите оценки за динамиката на дълга на Еврозоната, вместо постоянно да прави неверни допускания, че дълговата криза може да бъде овладяна. Всеки, който наблюдава отблизо хаотичните опити на Европа да се измъкне от непоносимото бреме на дълговете, е разбрал, че политическият натиск ще се окаже голяма пречка, независимо по какъв път ще поеме Европа.</p> <p>Дори и извън Европа, МВФ отдавна раздава твърде много средства на затънали правителства, вместо да обърне внимание на дългосрочните интереси на страните и техните общества. Фондът отнема възможността на европейците агресивно да търсят по-реалистично решение на проблемите си, в това число мащабно отписване на дългове на страните от периферията на Еврозоната и даване на гаранции за изплащане на дълговете от страна на ключовите страни.</p> <p>Ако сега Фондът честно признае за огромните капиталови дупки в много европейски банки, това ще е начало на мощен натиск за цялостно и заслужаващо доверие решение на европейската дългова криза, решение което ще доведе или до разпад на Еврозоната, или до фундаментални конституционни реформи. Бъдещето на Европа, да не говорим пък за бъдещето на МВФ, зависи от това.</p> <p><em>*Кенет Рогоф е професор по икономика и публични политики в Харвардския университет и бивш главен икономист на МВФ.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта <a href="http://www.chinadaily.com.cn/opinion/project/2011-09/02/content_13605469.htm">&bdquo;China Daily&rdquo;</a>.</em></p>