РАН: Увеличаването на данъчната тежест е античовешко

<p>(Г-н Бартлет беше яростен защитник на свободния пазар, но през последните няколко години стана платен критик на републиканците и никак не е изненадващо, че сега пише за &bdquo;Ню Йорк Таймс&rdquo;.) Г-н Блайндър, г-н Бартлет и други като тях, както изглежда, не виждат по далеч от носа си, когато става въпрос за икономическа политика.</p> <p>Причината тези отдавнашни въпроси да пораждат спорове е, понеже отговорите дават точни напътствия за това кои икономически политики са подходящи за бъдещето и кои не. Дали данъчната политика на Рейгън беше полезна за гражданите? Г-н Бартлет заявява: &bdquo;Истината е, че единственото съотношение, което има значение, е събраните данъци като дял от брутния вътрешен продукт (БВП). Според това съотношение общо събраните от федералното правителство данъци са паднали от 19,6% от БВП през 1981 до 18,4% от БВП през 1989&rdquo;.</p> <p>Истината обаче е, че г-н Бартлет жестоко се е заблудил.</p> <p>Събраните данъци като дял от БВП не е единственото съотношение, което има значение, много по-важно е, че това съотношение разкрива дела от общия пай (БВП в този случай), който се отнема. Реалният БВП нарасна с повече от 34% от 1982 година насам, когато политиката на данъчни съкращения, прокарана от президента Рейгън, започна да дава резултат през 1989. (Миксът от увеличаване на данъците и намаляването на данъчните ставки за различните доходи по време на управлението на Рейгън доведе до огромен спад на нивата на данъчното облагане на доходите на богатите от 70 до 28%.) Това докара средногодишно увеличение на данъчното облагане до приблизително 4,5%, далеч повече, отколкото противниците и привържениците на Рейгъновата политика прогнозраха. Когато г-н Бартлет и останалите спорят, че данъчните съкращения от времето на Рейгън не са дали резултат, въпреки че дори приравнените към инфлацията данъчни приходи нараснаха, те всъщност искат да кажат, че е могло някакви други, неспецифични политики да докарат повече данъчни приходи. От началото на 1979 нямаше реален икономически ръст и това продължи по време на цялото управление на президента Картър и неговата данъчна политика. Икономиката не отбеляза стабилен растеж чак до четвъртото тримесечие на 1982, когато данъчните съкращения на Рейгън влязоха в сила.</p> <p>Как могат някои хора да си мислят, че икономиката е могла да расте при данъчната политика, водена от Картър, с данъчно облагане на богатите от 70%? Ако приемем, както го правя аз и много други, че продължаването на данъчната политика на Картър може да донесе икономически растеж от не повече от 2,8% и вероятно по-нисък (което представлява среден растеж за 30-годишен период, който е почти идентичен с растежа през двете години от нареченото от Обама &bdquo;възстановяване&rdquo;), в такъв случай данъчните съкращения на Рейгън щяха да се изплатят в рамките на седем години. И така, размерът на данъчните приходи като дял от БВП става по-голям, когато има растеж от 4,5%, а не когато той е 2,8%.</p> <p>Високият икономически растеж се отразява също така и на увеличението на капиталите, което може да има благотворен ефект върху богатството за години напред. Някои римски акведукти все още се използват след близо 2000 години, откакто са построени. Ниските данъчни ставки, и по-специално върху капитала, правят възможна и по-лесна частната инициатива чрез увеличаване на наличния капитал за влагане в нови дейности, някои от които могат да са с огромна производителност и да донесат ползи за обществото. Тези полезни нововъведения сега са смазани под огромно и невиждано досега данъчно бреме или разрушителни регулации. Без изграждане на политическа алтернатива и без да знаят конкретните ефекти от нея, за разлика от политиките, прокарани от Рейгън навремето, г-н Бартлет и останалите не могат да &bdquo;докажат&rdquo;, че данъчните съкращения от времето на Рейгън няма да се изплатят за няколко години.</p> <p>И г-н Блайндър по същия начин вижда само създадените работни места от преките правителствени разходи, но не и изгубените такива. Когато парите са похарчени за непродуктивни правителствени дейности, се получава разпиляване на продуктивни ресурси и данъчни приходи или пък се заемат средства за тяхното финансиране. Много изследвания показват, че повечето от правителствата са по-скоро свръхраздути, отколкото оптимални, и че увеличаването на правителствената администрация винаги е за сметка на работните места като цяло. Изследване, публикувано в месечника за икономическа политика във Великобритания, стига до заключението: &bdquo;Емпиричните данни от изследваните страни в периода 1960&ndash;2000, показват, че средно при създаването на 100 работни места в държавния сектор се губят 150 работни места в частният сектор&rdquo;.</p> <p>Накрая, г-н Блайндър пренебрегва важния факт, че когато правителството увеличи разходите си като дял от БВП, процентът на заетите като цяло намалява и обратно.</p> <p>Без никакво съмнение, ако повечето от контрапродуктивните правителствени разходи, регулации и данъци бяха премахнати, американската икономика щеше да расте години наред с поне пет и повече процента. Ако високите данъци и по-големите правителствени разходи бяха ключът към благоденствието, щяхме да го разберем. Въпросът е защо не го разбираме още?</p> <p><em>*Ричард Ран е американски икономист. Старши научен сътрудник е в Институт &bdquo;Като&rdquo; и е председател на Института за глобален икономичекски растеж.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>