РАН: Лекомислието на финансовите регулатори

<p>Хората без банкови сметки са тези, които нито имат банкови заеми, нито пък банкови спестявания. Но има и такива, които освен че не са опирали до банкови услуги, са си позволили да заемат пари от небанкови институции под формата на стоки на лизинг, чекове, бързи кредити, залагане на вещи и други поне веднъж в годината. Тези алтернативни източници обикновено излизат много по-скъпо от банковите услуги. Именно заради наложените от лекомисленото правителството регулации банковите услуги за хората с ниски доходи им излизат все по-скъпо.</p> <p>Миналата седмица вестниците бяха залети с информацията, че &bdquo;Бенк ъф Америка ще взима по 5 долара от всеки притежател на дебитна карта на банката&rdquo;. Други банки също са в процес на планиране на подобна месечна такса по дебитните сметки и/или по свободните депозити. Новите такси са в отговор на предложението на сенатор Ричард Дърбин, демократ от Илинойс, за налагане на такса за всяко разплащане с дебитна карта в размер на 21 цента. При всички случаи това няма да покрие банковите загуби.</p> <p>Президентът Обама още веднъж показа, че не разбира икономическата и финансова политика, атакувайки банките, след като подписа закона за регулиране на цените. Той обвини банките, че използват наскоро приетите финансови регулации като &bdquo;извинение&rdquo; за налагането на новите такси на клиентите. Президентът, този път неподпомаган от предварително написан текст, издърдори, че &bdquo;можете да го прекратите, понеже ако става въпрос за банките, вие просто нямате право, знаете, да получавате по-големи печалби от...&rdquo;. Навярно и Карл Маркс би казал същото нещо, но много по-обосновано и подредено.</p> <p>Да си представим, че стартирате бизнес, независимо какъв, и ненадейно правителството наложи контрол върху цените на някои от продуктите, които сте започнали да произвеждате, и значително повиши таксите както на вас, така и на вашите конкуренти. Не можете да сторите нищо и просто търпите загуби, които вероятно ще ви разколебаят значително, ако сте решили да разширите своя бизнес и да наемете нови работници, или ще се опитате да намерите вратичка, за да се отървете от разхода, определен от новите регулации, като го прехвърлите върху вашите клиенти.</p> <p>Политиците се опитват да налагат ценови контрол още от времето на римския император Диоклециан, направил подобна стъпка в 301 г. сл.Хр. Опитът му се проваля, но са се проваляли и всички последвали опити оттогава &ndash; вече почти 2000 години. Контролът върху наемите, което си е ценови контрол, няма как да не доведе до обедняване и до недостиг на жилища. Хората над 40 години няма как да не помнят идиотския ценовия контрол върху бензина, наложен от президента Джими Картър, което доведе до километрични опашки и чакане с часове, за да могат хората да си налеят малко количество бензин. Но както е видно, администрацията на Обама и голяма част от конгресмените (основно, но не всички демократи) не са научили нищо от уроците на историята или от икономическата теория.</p> <p>Най-голямото увеличаване на разходите на банките и другите финансови институции заради новите правителствени такси ги затрупа като лавина. Кой ще плати цената за новите правителствени такси? Потребителите, разбира се. Ако банките се опитат да поемат всички разходи, печалбите им драстично ще се свият, което означава, че техните акционери ще изтеглят капитала си и ще го пренасочат към по-печеливши индустрии, а банките ще останат с по-малко капитал, с който да могат да се защитят при загуби и в лоши времена, както и няма да могат да наемат нови работници. Но най-губещи ще бъдат хората с ниски доходи. Новите държавни такси, наложени на финансовите институции, в основата си са фиксирани и размерът им е приблизително еднакъв, независимо дали в сметката ви има 3 хил. или 300 хил. долара. Ако държавната такса за всяка&nbsp; сметка е 300 долара, това означава, че при сметка от 3 хил. долара ще ви вземат 10% от сумата, докато ако в сметката ви има 300 хил. Долара, държавната такса ще се равнява на едва 0,1%.</p> <p>Така хората с ниски доходи са изтиквани от банките заради недомислените държавни такси и са принудени да търсят алтернативи, в това число използването на пари в брой, които могат да им бъдат лесно откраднати, могат да бъдат загубени или да се обезценят. Образованите членове на законодателното тяло или компетентните регулатори би трябвало да могат да разберат как недомислените такси докарват по-голяма мизерия и риск за най-уязвимите. Но думите &bdquo;образовани и компетентни&rdquo; трудно могат да бъдат използвани в едно изречение заедно с думите &bdquo;президент, Конгрес и бюрократи от финансовите регулатори&rdquo;.</p> <p>Това, което Конгресът трябва да направи, е да наложи стриктни и безпристрастни изисквания за разходите и приходите във всички правителствени регулаторни органи, като в същото време предостави на пострадалите от недомислените такси законовото право да ги оспорват, както и правото да си поискат обратно направените разходи, ако спечелят делото.</p> <p>Президентският екип, както изглежда, е в паника заради очертаващата се загуба на изборите. Колкото повече президентът се опитва да оправдава действията си, толкова повече демонстрира ужасяващото си политическо невежество. Може би трябва да говори по-малко и да използва спестеното време, за да прочете повечко от написаното от Милтън Фридман и Фридрих Хайек.</p> <p><em>*Ричард Ран е американски икономист. Старши научен сътрудник е в Институт &bdquo;Като&rdquo; и е председател на Института за глобален икономически растеж.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>