- 10 Sep 2020
- 148
- 3
Дългоочакваната есен на българското енергийно недоволство така и не се случи. Руската страна постигна стратегически успех с два хода – срещата на Бойко Борисов с Владимир Путин в Гданск, последвана от посещението на енергийния министър Шматко две седмици по-късно. А Борисов беше изпратен като на олимпида – с много надежди, мъжкарски потупвания по рамото и пожелания за успех срещу трудния противник. За самата среща, която бе определена от медийния антураж на властта като историческа и успешна, можем да съдим единствено по публикувания кратък откъс от стенограмата. Дори там може да се долови неравностойността на двете страни. Бойко е уклончив, очевидно зле подготвен по темата, по-скоро се опитва да изклинчи и да спечели време. Путин се държи направо наставнически, размахва пръст, подканя и поставя срокове.
<p>Няма никакво съмнение кой командва парада, от митичния образ на Борисов, подхранван на местна почва, не е останала и следа. Изпарила се е и острата предизборна позиция на ГЕРБ спрямо руските енергийни проекти. Достатъчно е само да припомним референдума по „Бургас–Александруполис” и шумната съпротива на местните „гербери”.</p>
<p>Сега „против” еволюира в далеч по-обтекаемото „не сме запознати с детайлите”. Путин даде точно две седмици отсрочка на новата власт и командирова Сергей Шматко да препита прясно запознатите с детайли български министри. Резултатът вся смут в редиците на малцинството активни български граждани. Особено идеята на министър Трайчо Трайков АЕЦ „Белене” да се реализира като изцяло руска собственост. Подобно редуциране на българо-руските енергийни взаимоотношения до икономическата им целесъобразност е знак или за неразбиране, или за нежелание да бъде защитан държавният интерес.</p>
<p>Правителството на Борисов си позволи да направи нещо, което дори водещите кремълски лобисти начело с Георги Първанов и злощастната тройна коалиция не посмяха – предложи на Русия да си построи ядрена централа на българска територия. Това е стратегия „от трън, та на глог”, с която си гарантираме освен задълбочаване на енергийната и чисто политическата зависимост от Москва. Една АЕЦ под контрола на Кремъл е доста повече от производител на енергия. Говорим преди всичко за геополитически маркер, за стратегическа база на руските интереси в региона. Говорим и за охраната на тази база, автоматично попадаща в обсега на руските сили за сигурност. А нека си представим, че така насадени на московските пачи яйца, се наложи да планираме учение в Североизточна България със североатлантическите си партньори или да модернизираме ситемата си за противовъздушна отбрана. Мисията невъзможна!</p>
<p>И докато опортюнизмът на технократи като Симеон Дянков и Трайчо Трайков може да бъде обяснен, пасивноста на „Синята коалиция” е пореден шамар в лицето на изстрадалия им избирател и обидно отстъпление широко афиширани принципи. Вместо очаквания смел и категоричен отговор на опасните пазарлъци видяхме едно вяло и твърде угодническо поведение на цената на дребни кадрови подаяния и нарцистичната наслада Иван Костов да бъде отново шеф на нещо извън тесния кръг на личните си обожатели. При „сините” някак стана традиция плакатността да доминира – плакатен антикомузиъм, плакатен антиклиентелизъм, а очевидно и плакатен „антипутинизъм”. Защото пътят от „Putin Go Home” (Путин, върви си) до „Cash & Carry” (Плати АЕЦ-а и влачи) бе изминат прекалено бързо.</p>
