- 10 Sep 2020
- 105
- 25
Преди седмица пощата ми се напълни с покани за участие в бдение със свещи. Канеха ме все приятели от десницата. Преди да отворя първия имейл, реших, че става дума за нещо като панихида за блаженопочившето СДС: събитие уместно и своевременно. Не съм от опечалените, но щях да го уважа от нездраво любопитство. Оказа се обаче, че въпросните приятели събират поголовие за нелепо шоу „Звук и светлина” пред прозорците на президентството. Бяха все сини активисти. ГЕРБ няма такива, той е механичен сбор от хора с прагматични очаквания. Впечатли ме каузата: в защита на министър Дянков.
<p>Оня, същият, дето намекна, че Първанов бил милиардер, което впрочем е аритметически абсурд. Да, двуцевката му струва повече от годишната му заплата, но това е друг въпрос. Възмутени бяха, че президентът го върнал тъпкано на Дянков, като го впрегнал в радиопиеска без негово знание, която сетне публикувал с цел да го орезили. Сините отколе лесно решават моралните дилеми. Между две мерзости винаги предпочитат своята си.<br />На 20-ата година от прехода непримиримите седесари не бяха разпознали в персоната на Дянков ината на Виденов, арогантността на Костов и монетарното тесногръдие на апостол от МВФ. Не! Възприели го бяха като „тяхно” момче, жертва на „чуждия” президент.</p>
<p>Халал им на ентусиазма, ще да си е рекъл Първанов от прозореца при вида на бдящите. Защото, ако не друго, то окъснелите спартакиадници от масовката дадоха ефектен старт на новия му проект. За такива хепънинги пиарите плащат, но този излезе безплатно. А хилядите, на които президентът разчита, ощетените от Дянков, ролята на чийто неканен говорител Първанов си е отредил в радиопиеската, са получили нова мотивация. Видели са под байрака на Симеон Безликий все същите воеводи-жестикулатори, дето идват и без да ги зовеш: бесновати заклинатели на комунизма, изобличители на путинизацията и финландизацията, кои с досиета, кои без. Но всички с вградена система за разпознаване свой/чужд. Патетици, неспособни на нюанс и мисъл.</p>
<p>Но струва ли си да упорстваме в глухия коловоз? Сметката на традиционната десница вече бе закрита от Борисов. Сега предстои да се закрие тази на БСП. Да се върнем на гара разпределителна. Там сега се композира Първановият влак. Той ще играе главна роля в истинския епилог на прехода.</p>
<p>Според американския политически фолклор Първанов навлиза в годината на куцата патица: последната година от мандата, когато президентът мисли за бъдещето, администрацията се ослушва, а делата се движат от неколцина дискретни и несменяеми мозъци от истаблишмънта. В САЩ те са що-годе известни, у нас са потайни, а единият май е в ареста.</p>
<p>Първанов обаче е млад и политиката му се услажда. В задушливата тиня на прехода се удавиха мнозина, включително двамата му предшественици. Той плува в нея като в свои води. В годината на куцата патица президентът вече влиза в ролята на мюре. Онази жива патица, която ловците пускат, за да придойдат ято диви, готови за отстрел.<br />Новата формация ще излезе от политическия Recycle bin, онова кошче на екрана на компютъра, където потъват изтритите файлове. Последното чистилище, преди да се реши съдбата им: окончателна смърт или нова употреба. В нея вероятно ще влезат пишман харамиите от ВМРО, царисти втора цедка, бизнес атамани от регионите със своите армийки от частни избиратели, по някой професионалист. Разбира се, основно се разчита на лоялни към президента БСП структури. За мнозина свои бивши съпратийци Първанов си остава успяло наше момче в трудни години. Кютекът, който той и аверите му хвърлиха на оня очиларко Дянков, съживи повехналата им гордост, а това е достатъчно.</p>
<p>Първановата формация с неясни контури ще се закотви в условното ляво. Ще прегърне с цел да задуши изморената БСП. И тъкмо в това е нейното коварство. Това ще бъде ерзац, който ще отсрочи с години появата на автентична левица, но ще продължи във времето живота на досегашното менте под друго име. <br />Левицата би трябвало да брани горите, които менте левицата раздаде със заменки. Да отмени плоския данък, който менте левицата въведе. Да подкрепи борбата с престъпността, която менте левицата се задоволява злорадо да коментира. Да стимулира социалната мобилност, която в кастовата БСП е сведена до минимум. Да преследва картелите, с които менте левицата винаги се е погаждала.</p>
<p>Проектът „Първанов” ще удължи прехода с един последен мандат. Мандат, който българското гражданство може да си спести, ако започне да мисли ценностно и загърби остарелите разломи от последните двадесет години. Уви, засега то бди на свещи.</p>
<p>Автентичната левица може да се роди от граждански инициативи, близки до тежненията на хората, но не и от дискредитираната политическа класа. Тя ще е плод на критицизъм, нежели на инерционност. Левицата е и единственият възможен хармонизатор на едно почти атомизирано общество. За това ГЕРБ няма нито разбиране, нито воля, нито капацитет.</p>
<p>Но едно е сигурно: левицата не може да изпълзи изпод шинела на прехода. Дизайнът му е от 80-те и не подлежи на прекрояване. <br /><br /><em><strong>Иво Христов</strong></em></p>
