Пробуждането на Близкия изток

<p>Едно нещо обаче вече е ясно: ерата, в която този обширен регион спеше, докато външни сили се опитваха да го модернизират, вече безвъзвратно си е отишла.</p> <p>Народните бунтове ще продължат, разбира се. Теоретично нито една страна от региона няма да може да ги избегне, въпреки че никой не знае кога и къде ще се случи следващото сътресение. Иран, Сирия и Саудитска Арабия са следващите поред, тъй като напоследък са изправени пред големи затруднения.</p> <p>Израел също би трябвало да бъде готова за епохалните промени в региона и да се опита да постигне мирно споразумение с палестинците и Сирия колкото е възможно по-скоро. Има обаче много слаби сигнали, че израелското правителство притежава нужната визия за справяне с тези задачи.</p> <p>Проблемите навсякъде са едни и същи (и отново с изключение на Израел и Турция): политическо потисничество, икономическа изостаналост и ужасяваща бедност (с изключение на малките държави, производителки на петрол), неграмотност, висока безработица и огромен демографски натиск, дължащ се на силното нарастване на популацията от млади хора.</p> <p>Тези проблеми са посочвани в докладите на Програмата за развитие на ООН години наред. Нещо повече, ситуацията се е влошавала заради некомпетентното управление от страна на авторитарните режими в региона, които се оказаха неспособни да осигурят на младите си хора някакви други възможности освен репресиите.</p> <p>Затова беше въпрос на време бурето с барут, върху което се бяха настанили удобно, да избухне.</p> <p>Фитилът се оказаха новите информационни технологии като интернет и сателитни телевизии като &bdquo;Ал Джазира&rdquo;. Освен това по ирония на съдбата не военните интервенции на Америка и грубата намеса във вътрешните работи &ndash; като например войната в Ирак &ndash; бяха причина за тези демократични революции, а други американски продукти &ndash; Туитър и Фейсбук &ndash; се оказаха много по-добро оръжие, отколкото политиката на Джордж Буш-младши и неговите неоконсервативни съветници. Силиконовата долина изглежда притежава повече мощ от Пентагона.</p> <p>Дигиталните джаджи, идващи от Съединените щати, станаха основно оръжие на арабските (иранските) младежки революции с призиви за свобода и демокрация. И въпреки че много неща в Близкия изток липсват, то поне има изобилие от обезверени млади хора, чийто брой ще продължава да расте в следващите години.</p> <p>Независимо че е трудно да се правят паралели между събитията на площад &bdquo;Тахрир&rdquo; в Кайро, събитията през май 1968 в Париж и падането на Берлинската стена през 1989, няма да бъде пресилено да се каже, че все пак има нещо общо и това общо е поривът към свобода. Дали тя ще се случи, зависи до голяма степен от реакциите на Запада, защото въпросът не е просто да бъдат отстранени тираните, но също така да се направят дълбоки промени и изцяло да се модернизират обществата и техните икономики. Това е изключително трудна и отговорна задача.</p> <p>Но в сравнение с Източна Европа през 1989, в Близкия изток през 2011 липсват каквито и да е стабилизиращи външни структури като НАТО и ЕС, които могат да влияят на процеса на вътрешно реформиране чрез покана за присъединяване. Цялата необходима енергия за прокарване на тези мащабни промени трябва да дойде от самите общества и по всяка вероятност е най-големият проблем.</p> <p>Промените в Източна Европа след 1989 продължиха по-дълго от очакванията и струваха много по-скъпо от предварително очакваното. Твърде много хора загубиха от тези промени, а организаторите на демократичните революции не винаги се оказваха способни да осъществят демократичните и икономическите реформи. А пък имаме и опита от украинската Оранжева революция през 2004, която няколко години по-късно претърпя крах, дължащ се на отчуждението, некомпетентността и корупцията на своите лидери.</p> <p>Взети заедно, тези ограничения и аналогии предполагат, че Западът и най-вече Европа трябва да наблегнат на дългосрочната подкрепа за демократичните и икономическите реформи на възродените страни от Близкия изток, но и да си партнират с всички онези сили, подкрепили демократизацията и модернизацията в своите страни. Западът повече не може да си позволи да продължава да прави &bdquo;реалполитика&rdquo;, както досега.</p> <p>Изпълнението на тези задачи изисква голяма щедрост, финансова и друга (възможността за пътувания например беше едно от основните искания на източноевропейците след 1989 година) и ще са нужни десетилетия, не години, за да бъдат изпълнени. С други думи, успехът ще струва скъпо &ndash; дори много скъпо &ndash; което може да се окаже много непопулярно в настоящата икономическа криза. Но демокрация, която не е готова да плати цената, е предварително осъдена на провал.</p> <p>Икономическата помощ, отварянето на европейския и на американския пазар, стратегическите енергийни проекти, съветите за съставяне на нови конституции и закони и сътрудничеството между университетите са сред нещата, които Западът трябва да осигури, ако иска да допринесе за успеха на демократичното пробуждане на Близкия изток.</p> <p>Ако това пробуждане претърпи неуспех, резултатът ще е радикализация на целия регион. Няма да има връщане към предишното положение на нещата. Духът вече е изскочил от бутилката.</p> <p><em>*Йошка Фишер е изтъкнат член на германската Зелена партия вече повече от двадесет години. Бил е външен министър и вицеканцлер на Германия от 1998 до 2005 година.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>