Посткризисният свят на риска

<p>Това разделение неизбежно се отразява на публичните финанси. Съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт (БВП) на нововъзникващите икономики се е свило до 40%, докато това в напредналите икономики вече минава средно 100%. Нито Европа, нито Съединените щати са изработили някакъв средносрочен план за стабилизиране на фискалните си проблеми. Нестабилността на курса евро-долар отразява несигурността относно това, точно от коя страна на Атлантика съществува по-голям риск. </p> <p>В Европа това доведе до понижаването на кредитните рейтинги по публичните дългове на най-затруднените страни, което ще се пренесе и върху еврото. С много голяма вероятност.</p> <p>А в Съединените щати, агенция „Муудис” наскоро излезе с предупреждение за публичния дълг на страната, свързано с нежеланието на Конгреса да повиши тавана на дълга, и то заради изострения дебат между водещите партии за дефицита. И двата въпроса – за тавана на дълга и за работещ план за намаляване на дефицита – остават нерешени.</p> <p>Нещо повече, икономическият растеж в Съединените щати е твърде скромен и идва главно от търговията, която е насочена към и печели от търсенето в нововъзникващите пазари. Нетърговският сектор, който всъщност създаваше всички нови работни места в двете десетилетия преди кризата, е в стагнация, дължаща се на намалялото вътрешно потребление, и сериозно издънва държавния бюджет. Резултатът е устойчива безработица. Докато в същото време търговията не е достатъчно обемна и конкурентна, за да оживи слабия растеж и да създаде заетост.</p> <p>И обратно, бързият растеж и урбанизацията на нововъзникващите пазари им докара глобален инвестиционен бум, потвърден в наскоро излязло изследване на Маккинси Глоубъл Инститют. Вероятните последици от това са, че цената на капитала ще нараства през следващите няколко години, застрашавайки способността за изплащане на дълговете, в това число и на правителствените, които растяха в условия на ниски лихви и нямаше никакви прогнози, че нещо може да се промени радикално.</p> <p>Страните с устойчив дефицит по текущата сметка ще понесат допълнително финансови загуби и в края на краищата ще прибягнат до ограничаване на плащанията по дълговете си. От тази гледна точка слабата производителност и конкурентност на търговския им сектор ще стане съвсем очевидна.<br />Ще трябва да бъде направено приспособяване. Възможностите са по-големи инвестиции, правени чрез вътрешни спестявания, ръст на производителността и нарастване на конкурентоспособността или задържане на доходите като ребалансираща мярка чрез пазарни механизми (или голяма дефлация в страните от Еврозоната с огромни дългове, понеже те нямат собствени валути).</p> <p>Много от тези структурни проблеми не се забелязваха преди кризата, като по този начин отложиха пазарните и политически действия. В Съединените щати миналата всякакви граници вътрешна консумация, причинена от живота на кредит, раздул борсовия балон, помогна за поддържането на заетостта и растежа, макар че текущата сметка даваше тревожни сигнали. В няколко европейски страни правителствата подпомогнаха процесите, като задържаха лихвените равнища на ниски нива, увеличавайки разминаването заради ниската производителност.</p> <p>При всички случаи, оценката за фискалния баланс беше изградена върху неточни допускания за стабилността и устойчивостта на съществуващия темп на растежа. Предположението, че устойчивият растеж и ниските лихви ще останат постоянни величини, доведе до огромни дупки в бюджетите на развитите икономики и така бюджетният дефицит стана хроничен и поради тази причина не беше способен да помогне за преодоляване на силния спад на вътрешното потребление. </p> <p>В развиващите се пазари, където растежът на Китай е решаващ, всичко се дължи на размера и значението на китайския износ към страни като Бразилия, Индия, Южна Корея, Япония и дори Германия. Но инфлацията е двойна заплаха за Китай и поставя в риск икономическия растеж и социалната стабилност. Закупуването на жилище става все по-невъзможно за много от младите хора, току-що навлизащи на пазара на труда. Удържането на инфлацията на цените на стоките и активите, без да бъде застрашен растежът, ще бъде доста деликатна операция.</p> <p>Нещо повече, Китай започва да страда също като Съединените щати от ръста на подоходното неравенство. И в двете страни заетостта трябва да продължи да нараства или да бъде рестартирана, така че да се предотвратят политическата дестабилизация и социалните протести. Протекционизмът не може да бъде изход – или все още не може – но това ще се промени, ако проблемите със заетостта и разпределението на благата не бъдат разрешени. </p> <p>За Азия, която е сравнително бедна на ресурси в сравнение с Близкия изток, Латинска Америка и Африка, растящите цени на борсовите стоки, движени отчасти от растежа в нововъзникващите пазари, са повод за сериозно безпокойство. Енергийната сигурност също е сред важните рискови фактори, особено като се има предвид несигурният изход от гражданските бунтове в Близкия изток.</p> <p>Растежът в нововъзникващите пазари е лъч светлина за света и както изглежда, ще остане стабилен, независимо че напредналите страни са в период на трудности и нисък растеж. Но и при тях се таят известни рискове. Големият спад в Европа и Америка може да окаже значителен негативен ефект върху тези икономики, които може и да задържат нужния ръст на потреблението, за да поддържат собствения си растеж, но не могат да направят достатъчно, за да стимулират потреблението в напредналите страни.</p> <p>Пазарите могат да бъдат посредник в регулирането на ефектите от тези макрорискове, които в днешно време са изключително разпространени и свързани един с друг, в което все пак се съмнявам. Независимо от това, всички страни имат огромна и спешна нужда да ги намалят. Да се надяваме, че осъзнаването на това ще се добави към огромната нужда от адекватен отговор от страна на отделните правителства като допълнение към усилията, полагани от Г-20 и останалите международни институции за подобряване на международната координация при справянето с кризата.</p> <p><em>*Майкъл Спенс е носител на Нобелова награда за икономика и професор по икономика в Стърн Скуул ъф Бизнес към Нюйоркския университет. Той е изтъкнат член на Съвета по външни отношения и старши сътрудник в Институт „Хувър” към Станфордския университет. </em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на “Project Syndicate”.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>