Популярна икономика

<p>Защо обаче хората купуват все повече книги, писани от професионални икономисти?</p> <p>Най-интересното обяснение, което чух, беше, че икономиката става все по-интересна, защото, както изглежда, никога няма да се превърне в завършена и затворена наука. Никак не е забавно да се чете книга или статия, в която се казва, че компютърното моделиране е най-добрият способ за икономическо прогнозиране, за което вие, като обикновен читател, ще се нуждаете от докторска степен, за да разберете как се прави.</p> <p>И в интерес на истината, хората са прави: дори и да има някакво научно основание за прилагането на тези модели, те не са застраховани от правенето на огромни грешки. Понякога е необходимо да изключим автопилота и да помислим за себе си и когато кризата се случи, да направим най-доброто, на което е способен нашият интелект.</p> <p>Всички участници в дискусията потвърдиха по един или друг начин тезата, че популярната икономика улеснява контактите между професионалните икономисти и по-широката аудитория &ndash; диалог, който никога преди не е бил от такава важност, както сега. Освен това, повечето икономисти не смятат, че кризата е дошла заради това, че не са успели да видят това, което става с хората в реалния свят, какво те правят и какво мислят.</p> <p>Успехът на популярна икономика се дължи на факта, че прави читателите или слушателите в известен смисъл и съучастници. Това, разбира се, означава, че икономистите трябва да са склонни да включат новите и оригинални теории, които все още не са станали догма, в професионалните си занимания.</p> <p>Сигурно е, че много от икономистите няма да се съгласят да пишат популярни книги. Определено една такава книга няма да бъде включена в подбора на кандидати за награди и задълбочено обсъждане. Тъй като няма да включват уравнения и статистически таблици, казват професионалистите, те няма да са сериозни и няма да бъдат удостоени в вниманието на учените.</p> <p>В резултат на това комисиите, оценяващи икономистите, вероятно ще приемат, че популярните икономически книги, които не повтарят утвърдената икономическа мъдрост, ще бъдат определяни като професионално неетични.</p> <p>Представете си как лекарското съсловие ще погледне на някой от своите членове, който препоръчва на хората някаква терапия, още неодобрена от съответните оторизирани органи. Медицинските специалисти знаят как се оказва, че често обещаващо изглеждащи нови терапевтични методи след внимателно изследване не работят и дори може да са вредни. Има строги научни процедури при правене на предложения за нови терапии, публикувани в медицински журнали, които следват високи изследователски стандарти. Заобикалянето на тези процедури и предлагането на нови, неизпитани идеи на хората е непрофесионално.</p> <p>В десетилетията, предшествали настоящата финансова криза, икономистите постепенно стигнаха дотам да гледат на себе си и своята професия по същия начин, насърчени от тенденциите. Например след 1960 година, когато Чикагският университет започна създаването на компютърна машина, която съдържа систематично подредена информация за милиони борсови цени, големият скок на научните изследвания за свойствата на борсовите цени беше използван в подкрепа на &bdquo;създаването на точни пазарни прогнози&rdquo;. Конкурентните сили, които стояха зад борсовата търговия, бяха използвани, за да натискат цените на вторичните активи до тяхната реална стойност.</p> <p>Всички търговски схеми, неосновани върху тези прогнози, бяха определяни или като погрешни, или като пълна измама. Науката триумфира над пазарната интуиция &ndash; или поне така изглеждаше.</p> <p>Финансовата криза докара до катастрофа свръхдоверието към научния подход в икономиката. И то не защото професионалистите не успяха да предвидят кризата. Техните модели, казано по-просто, понякога внушаваха, че криза в такива мащаби няма как да се случи.</p> <p>Единият начин за тълкуване на това е, че икономическата професия не се беше подготвила напълно за влиянието на човешкия фактор в икономиката, фактор, който не може да бъде вкаран в математическите анализи.</p> <p>Относително малкото професионални икономисти, които алармираха за настоящата криза, бяха хора, както изглежда, не просто чели научна литература по икономика, но вкарали в играта и личната си преценка: интуитивно сравнявайки минали исторически епизоди с настоящето; правейки заключения, свързани със спекулативната търговия, ценовите балони и стабилността на доверието; оценявайки моралните цели на икономическите играчи; вкарвайки удовлетворението от постигнатото, приспивайки бдителността на конкуренцията.</p> <p>Това бяха преценки, направени от икономисти, които бяха на &bdquo;ти&rdquo; със собственото ни бизнес лидерство и бизнес лидери &ndash; с техните убеждения, вярвания, хитрувания и начин на мислене. Техните възгледи никога не са били представяни в научните списания и оценявани по същия начин, както са оценявани новите медицински практики и процедури. Няма установени научни процедури, които да доказват тяхната истинност.</p> <p>Разбира се, в много отношения икономиката все пак е наука, а разработките на нашите учени и техните компютърни модели наистина са значими. Но както отбелязва икономистът Едуин Селигман през 1889 година, &bdquo;Икономиката е социална наука, т.е. тя е етически натоварена, от което следва, че е и историческа наука... Тя не е естествена наука, следователно не е точна или иначе казано абстрактна наука&rdquo;.</p> <p>За мен, а без съмнение и за останалите участници в дискусията част от процеса на изследване на не-точните аспекти на икономиката е да говорим открито и честно на широката публика, да я гледаме право в очите, да се учим от нея, да четем имейлите, които получаваме от нея, и накрая да решим за самите себе си дали предпочетеният от нас подход наистина ни приближава до истината.</p> <p><em>*Робърт Шилър е професор по икономика в Йейлския университет и главен икономист на &bdquo;Macro Markets LLS&rdquo;, също така е съавтор, заедно с Джорж Акелроф, на книгата &bdquo;Животинските нагони. Човешката психика като двигател на икономиката и значението й за капитализма&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван на сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>