Паричната маса и възстановяването на американската икономика

Паричната маса и възстановяването на американската икономика
Без съмнение американската икономика изживя силен период на възстановяване в края на 2010 година. Но доколко това се дължеше на тогавашната политика на Федералния резерв на Съединените щати за увеличаване на паричната маса в обращение? И как ще се отрази същата политика на американската икономика през 2011?До четвъртото тримесечие на миналата година възстановяването на икономиката на Съединените щати, започнало през лятото на 2009, определено беше доста слабо. БВП на годишна база през първите три тримесечия на 2010 беше средно само около 2,6%  и повечето от този растеж идваше от строителството. Без да се включват инвестициите или ръстът в крайните продажби, който едва достигна 1%.
<p>Четвъртото тримесечие обаче беше доста различно. БВП на годишна база скочи до 3,2%, а ръстът в крайните продажби достигна забележителните 7,1% в сравнение със същия период на предишната година. Разбира се, повечето проблеми се дължаха на големия спад на вноса в минали години. Но дори ръстът при продажбите за краен потребител нарасна със стабилните 3,4%.</p> <p>Ключовият елемент за нарастването на крайните продажби беше забележителният ръст на потребителските разходи. В реално изражение тези потребителски разходи на човек скочиха с 4,4%, като разходите за стоки с дълготрайна употреба се покачиха с цели 21%. Това означаваше, че ускоряването на ръста на потребителските разходи съставляваше близо 100% от растежа на БВП, като само ръстът на разходите за стоки с дълготрайна употреба представляваше приблизително половината от него.</p> <p>Ръстът на потребителските разходи обаче не беше заради повишаване на заетостта или заради ръста на доходите. Той се дължеше преди всичко на спада на нивата на личните спестявания. Домакинските спестявания нараснаха от по-малко от 2% след данъчно облагане през 2007 до 6,3% през пролетта на 2010 година. Но след това спестяванията паднаха с повече от един процентен пункт, достигайки 5,3% през декември 2010.<br />Вероятна причина за спада на спестяванията, довел до ръста на потребителските разходи, беше голямото покачване на котировките на борсите, които отбелязаха ръст от 15% между август и края на годината. Разбира се, точно на това се надяваше Фед.</p> <p>На годишната среща на Фед в Джаксън Хол, Уайоминг, през август председателят на Федералния резерв Бен Бернанке обясни, че обмисля нова серия увеличение на паричната маса, с която Фед да закупи голямо количество дългосрочни съкровищни бонове, като по този начин искаше да се опита на накара облигационерите да преструктурират активите си в ценни книжа. Ръстът на стойността на тези книжа се отрази пряко на домакинските бюджети, което от своя страна им даде възможност рязко да увеличат потребителските си разходи. <br />Разбира се, няма никакво доказателство, че увеличаването на парите в обращение е довело до нарастването на борсовите индекси или че това нарастване е причинено от растежа на потребителските разходи. Но времето, по което беше отбелязан ръстът на борсовите индекси, и липсата на каквито и да е други причини за силното покачване на потребителските разходи правят навързването на тези съвпадения доста правдоподобно.</p> <p>Достоверността на връзката между ръста на борсовите индекси и скока на потребителските разходи се потвърждава и от данните. Оттогава притежателите на акции (в това число и на застрахователни полици) сред американските домакинства, изчислявани приблизително на 17 трлн. долара, добавиха към богатството си нови около 2,5 трлн. долара, след като цените на тези активи нараснаха с 15%. Връзката между богатството и потребителските разходи се заключава в това, че за всеки 100 долара нарастване на богатството потребителските разходи нарастват с около 4 долара, затова на 2,5 трлн. долара нараснало богатство на американските домакинства ръстът на потребителските разходи е грубо 100 млрд. долара.</p> <p>Това ясно показва и близката връзка между спада на спестяванията на домакинствата и нарасналите в резултат на това потребителски разходи. След като доходите на домакинствата след данъчно облагане се равняват на 11,4 трлн. долара, един процентен пункт спад в спестяванията и съответно повишаване на потребителските разходи прави 114 млрд. долара &ndash; сума, твърде близка до ръста на потребителските разходи, изчислена на база нарастване на богатството след растежа на борсовата стойност на активите.</p> <p>Но нищо от това не е предвестник на добри времена през 2011 година. Няма причина да очакваме борсите на запазят възходящия тренд с бързата стъпка от края на 2010. Инжектирането на пари в обращение се предвижда да приключи през юни 2011 и Фед няма намерение да продължава масираното изкупуване на съкровищни бонове след този срок.</p> <p>Без растеж на борсовите индекси и увеличаване стойността на активите дали нивото на спестяванията ще продължи да пада и ръстът на потребителските разходи ще продължи да е значително по-голям от растежа на БВП? Дали силният икономически ръст от края на 2010 година ще бъде достатъчен, за да може да подтиква към по-големи разходи домакинствата и бизнеса през 2011 дори и ако цените на имотите продължават да падат, а пазарът на труда остане слаб? И дали изкуственото поддържане на пазара на облигации и акции не означава, че подклаждаме нов борсов балон, който може да се спука още преди края на годината?</p> <p>Разбира се, само времето ще покаже. Но това са въпросите, на които инвеститорите и политиците ще трябва да търсят отговор.</p> <p><em>*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвард и председател на Съвета на икономическите съветници по време на мандата на президента Роналд Рейгън. Той е и бивш президент на Националното бюро за икономически изследвания.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи