Отношенията между Турция и ЕС трябва да бъдат рестартирани

<p>А що се отнася до Европа, „Арабската пролет” трябва да пренасочи вниманието ни към един въпрос, доста пренебрегван през последните месеци: ползите от пълноправното членство на Турция в Европейския съюз (ЕС). Имайки предвид невероятните възможности, предоставили ни се в настоящата ситуация, предимствата за Европа от присъединяването на Турция са очевидни.</p> <p>След като Реджеп Тайип Ердоган беше преизбран за министър-председател за още един мандат и след като Полша, страна, отлично запозната с важността на европейските стратегически позиции в света, поеме председателството на ЕС в края на този месец, е време за ЕС и </p> <p>Турция да „рестартират” преговорите за турското членство.<br />Ползите, които Турция може да донесе на Европа, бяха видими и преди „Арабската пролет”. Европа по дефиниция е зона на културно многообразие, както е многообразна и нейната история. И ако иска да стане значим глобален играч, а не просто музей на историята, тя има нужда от свежите перспективи и енергия на турския народ. </p> <p>Днес Европа е и по-голяма, и по-различна от Европа през 1999, когато Турция беше поканена да започне преговори за присъединяване. Тя претърпя тежка икономическа криза, избухнала почти по същото време, когато Лисабонският договор – целящ приспособяване към разширяването – беше приет окончателно. Ако договорът беше одобрен през 2005, както се очакваше, сега щеше да бъде на шест години, щеше да се задейства по време на икономическата криза в ЕС – толкова видима при настоящите проблеми на Еврозоната – и щеше да я направи доста по-управляема.</p> <p>Но Европа винаги е срещала трудности, решавала ги е и е продължавала напред. Днес ние нямаме съкровищница, но имаме нещо подобно. И то се казва Европейска централна банка, която днес разполага с такива възможности, каквито никой не можеше да си представи през 1997.</p> <p>Основното предизвикателство, пред което трябва да се изправи Европа днес, е миграцията, проблем, който ще става само по-голям занапред. От днес до 2050 работната сила в Европа ще намалее със 70 млн. души. За задоволяване на нуждите на икономиката ни от работна ръка ще се изисква наличие на миграция и отваряне на границите на ЕС, както и да се противопоставим решително на популистките движения в Европа, които искат „чужденците” да бъдат гонени.</p> <p>Днес Турция също е драматично променена в сравнение с 1999, и политически, и икономически, което може много да й помогне в процеса по присъединяване към ЕС. Но ако Европа няма притегателна сила – това е нейната „мека” сила – подобни промени няма как да се случат. </p> <p>В икономически план Турция днес е член на Г-20 и играе доста важна роля там. А политически Турция се превърна в регионален лидер, роля, която тя приема доста сериозно. <br />След току-що приключилите парламентарни избори и предстоящото приемане на новата конституция Турция навлиза в епохален момент. Член съм на Испанската конституционна комисия, която написа Испанската конституция през 1975–76, след смъртта на Франко, затова съм напълно наясно какво представлява преходът от диктатура към демокрация и как една конституция може да бъде приета с консенсус.</p> <p>Отношенията между Турция и ЕС започват още с подписването през 1963 на споразумението за асоциирано членство. Сега започнаха преговорите за присъединяване, а 35-те преговорни глави – покриващи всичко, като се започне от земеделие и се стигне до енергетика, конкурентоспособност, екология, пазар на труда, социална политика и т.н. – трябва да бъдат отворени. Вече отворихме 19 глави – по-малко, отколкото бихме искали. Но истинският проблем е, че сме затворили само една и още по-лошото е, че процесът на преговорите се забавя. Както е известно, през втората половина на 2010 нищо не се случи. Надявам се да има някакъв видим напредък през 2011.</p> <p>Турция и ЕС имат нужда един от друг. Понастоящем ЕС има дял от 75% от чуждите инвестиции в Турция, поема приблизително половината от експорта и осигурява половината от доходите в туристическата индустрия. Също така и европейската енергийна сигурност зависи от сътрудничеството с Турция, особено при транзита на петрол и природен газ от Централна Азия и Близкия изток.</p> <p>Ние също така се нуждаем един от друг и в политиката. Съседите на Турция са и наши съседи, техните проблеми са и наши проблеми. Ползите за сигурността и стратегическите преимущества за ЕС от Турция като член биха били много, като се започне от отношенията между ЕС и НАТО, в което Турция отдавна е член. </p> <p>Също така ангажирането от страна на ЕС с днешните проблеми на Средиземноморския регион и тяхното решаване ще бъде далеч по-лесно, ако бъдат съгласувани с Турция. В Босна и Херцеговина, сътрудничеството между ЕС и Турция е от жизненоважно значение за постигането на трайно решение. </p> <p>През 1999 Турция не искаше да става асоцииран член, понеже лидерите й мислеха, че условията ще бъдат неизпълними. Бях там и разговарях с министър-председателя Бюлент Еджевит до полунощ, после разговарях и с президента Сюлейман Демирел. А два дни по-късно Еджевит беше в Хелзинки, за да обяви формално желанието на Турция да стане член на ЕС. Ние отговорихме, че Турция ще бъде член на ЕС. Аз положих подпис под този документ и бих направил същото сега.</p> <p>В днешните трудни и непредсказуеми времена, които все пак са изпълнени с надежда, светът се нуждае от съвместните действия на Турция и ЕС. Това не означава просто да се срещаме и да решаваме конкретни проблеми. Това означава нещо много по-дълбоко и по-добре дефинирано. И то е приемането на Турция в ЕС. Ето така изглежда моята мечта и ще продължа да се боря за нея, докато не я реализирам. </p> <p><em>*Хавиер Солана е бивш Върховен представител на Европейския съюз за общата външната политика и сигурността и бивш Генерален секретар на НАТО, а понастоящем е президент на ESADE Център за глобална икономика и геополитика.</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на „Project Syndicate”.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>