- 10 Sep 2020
- 164
- 6
Ето че дойде тази позорна годишнина на печалния юбилей на пакта Молотов-Рибентроп. 70 години от деня на встъпването на СССР във Втората световна война на страната и наравно с хитлерова Германия. СССР като чакал, като най-долната хиена, хранеща се с мърша, се натъпка с остатъците от хитлеровата трапеза. Част от Балтика (нелоши трохи: Латвия, Литва, Естония), хубав залък от Украйна, на която тепърва предстояха не само мъки и репресии, но и превръщането на жителите й в безродници - и до днес в Източна Украйна и Крим не могат да научат собствения си украински език.
<p><strong>А и как да го научат, след като първо Петър І, след това Екатерина II, а след нея и Сталин са набивали в главите на украинците, че не съществува Украйна,</strong> а някакво славянско братство <em>(замесено от кръв и кости, вдъхновено от Голодомора, в което братската любов гледа от дулото на всеки танк, от всеки клон, от всяка бесилка)</em>. И се облажиха още с Бесарабия и Северна Буковина.</p>
<p><strong>И тръгнаха към Сибир, в Колиба и Караганда - на смърт в забоите и сечищата, на каторга – кервани от роби в конски вагони:</strong> литовци, латвийци, естонци, украинци, поляци, белоруси, молдовци. Най-зле беше за естонците, литовците и латвийците. До вчера европейци - военни, интелигенти, чиновници, фермери, днес - жалки роби на Сталин. Те умираха първи. За това говорят и Евдокия Керсновская, и Евгения Гинзбург, и Варлам Шаламов. Те умираха не защото не бяха привикнали да гладуват, или защото им беше необходим повече хляб, отколкото на измършавелите съветски граждани. Но и защото, за да живеят, им трябваше свобода: те не бяха се раждали роби.</p>
<p>И още: Солженицин казва с гласа на Иван Денисович, че не е видял лоши хора от "естонската нация". И в невиделия екран сценарий на "Истината знаят танковете" на Солженицин организаторите на въстанието в Кенгир (лагер от системата ГУЛАГ) са литовци, поляци, ингуши, западни украинци. <strong>И руснаците тръгват заедно с тях на смърт - срещу Сталин, срещу лагерите, срещу съветската власт.</strong> Има само едно братство, имало го е и в СССР - братството на дисидентите и бунтарите, <strong>братството на свободните хора с един-единствен лозунг на уста "за вашта и нашата свобода".</strong> И това братство, ако можеше, щеше да издигне в Русия паметници на литовските, естонските и латвийските партизани и легионери, сражавали се срещу съветските войски.<br /><br /><strong>Черната фашистка нощ се разсея без следа, ако не броим дебилите-неонацисти, които рисуват свастики, </strong>и няколко политически чудовища, които в Германия или ги бие полицията с палки, или ги осъждат на по 4 г. за отричане на Холокоста. Даже в Русия само хилугани-тийнейджъри рисуват свастики и убиват гастарбайтери и инейджеры рисуют свастики и убивают гастарбайтеров. Антисемити, разбира се, има достатъчно, но теса много страхлива публика, която лае от дворовете, това дори не са щурмоваци, а истерични фенове или на Хитлер, или на "Спартак", или на Путин. На тях им е все едно, стига да не им пречат да безчинстват.<br /><br /><strong>А пурпурното сталинско зарево все още грее над нашата страна и властта през цялото време налива масло в огъня.</strong> На знамената на националболшевиките са изрисувани сърп и чук; над Кремъл зловещо греят алени звезди; престъпната армия, воювала в Афганистан, в Чечения, в Грузия, марширува под алените флагове; гигантската сянка на Сталин е надвиснала над страната, а неговите защитници и последователи (Путин, Медведев, патриархът, цялото чекистко и депутатско войнство, всички слуги и зомбита на вечния руски абсолютизъм) един през друг бързат да защитят Сталин своя тотем и своя кумир, именно защото Хитлер е мъртъв в сърцата на немците, а в Русия Сталин и неговото дело са живи и побеждават.<br /><br /><strong>Съветската военна униформа по нищо не се отличава от есесовския военен мундир</strong> и тези, които обвиняват естонците, латвийците и украинците, че са приели оръжие от немския враг, за да спасят своята малка родина, изоставена между чука на хитлеризма и наковалнята на сталинизма, със същия успех могат да попитат своите бащи и деди защо са се сражавали за Сталин. Може би са се сражавали за Родината? Те не са имали родина. Лубянка и ГУЛАГ не могат да бъдат родина, те не са имали какво да защитават! И памятниците на съветските окупатори, разпръснати по украинските, балтийските страни, по страните от бившия Варшавски договор – това е също толкова скандално, както и паметниците на хитлеристките поробители, които, за щастие, вече ги няма никъде.<br /><br />Съветската армия отнемаше плячката на немската, а плячката бяха хора, държави, градове. <strong>Кой смее да нарече това освобождение?</strong> И почитайки жертвите на хитлеризма и сталинизма, не забравяйте да прокълнете и техните палачи - както в немска, така и в съветска униформа. Както гестаповците, така и чекистите, както в Нюрнберг, така и в Москва.<br /><br /><em><strong>Бог да помогне на руснаците! Ние все още нямаме Родина, защото страната, воюваща в Чечения и Грузия не може да бъде родина. Своята Родина още ни предстои да създадем.</strong></em></p>
<p> </p>
