- 10 Sep 2020
- 103
- 2
Или как КГБ, ДС и ЩАЗИ се възползваха от болестта СПИН Съветските активни мероприятия работят най-добре, когато предварително разработените планове са съобразени с обществено-политическата среда и конкретни събития. Москва вече е наясно, че химическото и биологическото оръжие се възприемат от Запада като сериозна заплах,а и затова темата успешно може да бъде експлоатирана за дезинформационни цели. От друга страна, и самите американци са чувствителни по отношение на действията на своето правителство.
<p>През 70-те години например са публикувани разследвания на Конгреса, че отдел за специални операции разработва бактериологично оръжие във военните лаборатории във Форт Детрик, Мериленд. Носят се слухове и за проведена симулативна биологична атака в метрото на Ню Йорк през лятото на 1966 г. В тези условия ключовото събитие е появата на Синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) в началото на 80-те години. През 1982 г. учените кръщават заболяването, а през следващата година е идентифициран вирусът причинител HIV. Тъй като обаче произходът на СПИН все още е неясен, средата е благоприятна за всякакви слухове.<br /><br /><strong>Фалстарт на КГБ</strong><br /><br />Появата на мистериозната болест толкова скоро след разкритията за американските опити с биологично оръжие е добре дошла за руските специалисти по активни мероприятия. А и Държавният департамент току-що е обвинил Москва в използването на химическо оръжие в Югоизточна Азия. КГБ трябва да отвърне на удара. Не се изисква нищо друго освен разширяване на дезинформацията за американското биологично оръжие с идеята, че учени, работещи за правителството на САЩ, са създали вируса на СПИН. Както казват двама бивши офицери от Щази, „дезинформационната кампания за СПИН се роди от само себе си”.<br />Първият залп от кампанията проехтява на 17 юли 1983 г., когато в индийския вестник „Патриот” излиза анонимна статия, озаглавена „СПИН може да завладее Индия: тайнствена болест, причинена от експерименти на САЩ”. Избягалият на Запад бивш офицер от КГБ Иля Джирквелов разказва, че в. „Патриот” е създаден през 1962 г. от резидента на КГБ Радомир Богданов за публикуване на дезинформации. Колегата му Митрохин допълва, че през 1975 г. КГБ контролира 10 индийски вестника и една агенция. Статията е класически пример за дезинформация. В редакцията е получено писмо от „известен американски учен, пожелал анонимност”, според когото СПИН е резултат от опитите на Пентагона да разработи опасно биологично оръжие: във Форт Детрик са открили СПИН, изследвайки високопатогенни вируси. САЩ щели да прехвърлят своите опити в Пакистан и по този начин да застрашат Индия. За достоверност са цитирани редица познати факти и статистически данни от американски източници. КГБ има големи резидентури в Ню Йорк и Вашингтон, където са назначени офицери, работещи само по активни мероприятия. За тях не е проблем да си набавят необходимите специализирани списания за цитатите. Интересно е, че според експерта по конспиративни теории и дезинформация в Държавния департамент Тод Левънтал и по английския език на писмото може да се „хване” съветското авторство: то е пълно с типични лингвистични и граматически грешки. Кампанията обаче започва с фалстарт, тъй като темата не е подета от други вестници.</p>
<p><strong>Подновяването на дезинформацията за СПИН</strong></p>
<p>На 30 октомври 1985 г. – 27 месеца след публикацията в „Патриот”, „Литературная газета” отпечатва статията на Валентин Запевалов „Паника на Запад, или какво се крие зад сензацията по повод СПИН”. Авторът претендира, че разкрива пълната история на болестта. Позовава се на „влиятелния индийски вестник „Патриот”, но не споменава, че първоизточникът му е анонимно писмо, нито датата на публикацията. Така читателите остават с впечатлението, че „Патриот” е разобличил американците току-що, а не преди повече от 2 години. Това също е характерен способ, използван в дезинформационните материали – никъде да не се указват дати и други конкретни подробности. Стига се дотам, че сътрудник от посолството на САЩ в Делхи отива в редакцията на „Патриот” да търси първоизточника, но никой не помни да е имало публикация на такава тема.</p>
<p>Възможно е тази първа статия да е част от общите съветски обвинения, че САЩ разработват химически и биологически оръжия, но в средата на 1986 г. СПИН вече се обособява като тема на отделна широка дезинформационна кампания. От април до ноември 1986 г. се появяват цяла серия статии в съветската централна преса, които утвърждават тезата, че СПИН е изкуствено създаден в лабораториите на Пентагона. В резултат от усилията на ТАСС и „Новости” тези съобщения после са разпространени в десетки вестници както в страни, симпатизиращи на СССР, така и в нищо неподозиращи държави.</p>
<p>Има един доклад за активните мероприятия и пропагандата на КГБ през 1986–87 г., издаден на руски език през август 1987 г. от Държавния департамент на САЩ. Сборникът съдържа секретна и архивна информация в два тома, не е пускан в продажба и е библиографска рядкост, но го има в 1–2 сайта в интернет. В Приложение 5 са изброени държавите и печатните издания, където са публикувани над 200 дезинформационни материала във връзка със СПИН от 1985 до юли 1987 г., има и списък на предаванията по съветското радио и телевизия. В България има следните публикации: през 1986 – не е посочено къде, през 1987 г., на 12 януари, в. „Народна армия”, на 31 март – „Земеделско знаме”, на 15 април – пак „Народна армия”, 23 май – „Орбита”. Излезли са материали и в Гърция, и в Испания, но не и в Португалия. Дали ПГУ-ДС стои зад тези публикации и е изпълнило своя план да помогне на КГБ в активното мероприятие, засега е неясно. Но е прокарана идеята, че военните бази и американските войници са най-опасните източници на СПИН.<br /><br /><strong>Ролята на учените и германската връзка</strong><br /><br />КГБ често включва службите на своите сателити в активните си мероприятия. През 80-те години Щази се ползва с особено доверие. Когато КГБ решават да възобновят кампанията, те информират Щази и искат от нея да се осигури „научен подход”. Идеята е директно да се каже, че след като СПИН е разработен във Форт Детрик, той е разпространен сред обикновено население от инфектирани хора. КГБ очевидно са готови в случая да използват агент за влияние. Наричат такива агенти „несъзнателни разпространители на дезинформацията” или просто „полезни идиоти”. Избраникът е източногерманският биофизик професор Якоб Сегал. Роден в Петерсбург през 1911 г., Сегал следва в Германия, но като евреин и комунист, е принуден да бяга от нацистите във Франция. По негови данни е завършил Сорбоната и после се е присъединил към Френската съпротива. Вероятно от тогава датират връзките му със съветското разузнаване. След войната Сегал се заселва в Източна Германия и работи в Хумболтовия университет. Вече като пенсионер, заедно със съпругата си Лили, също учен, започват, без да са специалисти, да се занимават със СПИН. Освен че е доверено лице на КГБ, Сегал е и информатор на Щази, т.е. от политическа гледна точка е надежден. Как точно е вкаран в играта, не е известно, но този път КГБ са уцелили в десятката. Първият му принос в кампанията е памфлетът от 47 страници „СПИН – същност и произход” в съавторство с Лили и колегата му Роналд Демлов. Авторите се захващат да оборят набиращата сила теория за африканския произход на СПИН, като изтъкват, че първите случаи на заболели са гейове от Ню Йорк и Сан Франциско. По традиционния начин в памфлета са смесени научни факти, за да се спечели доверието на гилдията, с измислици.</p>
<p>Във Форт Детрик от 1977 г. Пентагонът разработвал биологично оръжие, като откритият ХИВ бил тестван върху доброволци затворници. Престъпници, прекарали дълги години в затвора, били станали хомосексуалисти. Впоследствие, излизайки на свобода, пренасяли вируса по полов път в големите американски градове. Памфлетът на Сегал е разпространен в Зимбабве в навечерието на Осмата конференция на Движението на необвързаните страни (1–6.9.1986), където участват над 100 държави от Третия свят. Четирима офицери от Щази и 20 от КГБ са заети с разпространението на текста на Сегал, отричащ африканския произход на болестта, защото аудиторията е благодатна. Следват публикации в 25 африкански страни. Междувременно Сегал активно започва да налага теорията си и у дома. Пише два меморандума. В първия СПИН е представен като медицински проблем и като биологично оръжие. Сегал предрича, че много скоро американските болници ще бъдат препълнени, всеки пациент ще трябва да бъде хоспитализиран за 82 дни до смъртта си, което ще струва на САЩ средно около 50 000 долара на човек. Изводът е, че СПИН като бумеранг ще удари икономиката на своя „създател”, превръщайки се във важен политически фактор, тъй като ще отслаби военната и икономическата мощ на САЩ. И докато държавите от Варшавския пакт ще останат почти незасегнати, Запада го очакват тежки години. Във втория меморандум Сегал атакува своите критици. Интересно е, че те не са само западни учени. Полемиката навлиза в своята кулминация.</p>
<p>Историята на операция „Инфекция”, която затихва едва през лятото на 1988 г., е твърде дълга, за да я разкажем подробно тук, но по-нататък в нея са въвлечени не само учени, но и журналисти от реномирани медии като „Шпигел”, „Сънди Експрес” и „Дейли Телеграф”, та дори австрийският писател Йоханес Марио Зимел. В края на 1987 г. „разкритията” на Сегал благодарение на усилията на КГБ вече са публикувани в повече от 80 страни в над 200 печатни издания на 25 езика! Ако това е критерият за успех, то кампанията е повече от успешна. Разбира се, тя има и други последствия: комунистическата пропаганда в Африка и други страни от Третия свят процъфтява, имиджът на американските войници дори сред съюзниците им е очернен, а настроенията срещу хомосексуалистите се засилват. Нито разпадът на СССР, нито смъртта на Сегал през 1995 г., нито разкритията за дезинформационната кампания на КГБ за СПИН успяват да сложат край на теорията, че САЩ са разработили вируса. През 2004 г. кенийката Уангари Матай, биолог и носител на Нобелова награда, казва, че СПИН е дело на злонамерени учени, целящо да изличи черната раса от лицето на Земята”...</p>
<p>В този контекст си заслужава да мислим, когато четем българската преса.</p>
