Неприятното усещане за затъване

<p>Но това съвсем не е всичко. Въпреки че на Гърция беше предоставен спасителен финансов пакет преди година, План А на този етап претърпява пълен провал. Гърция може да прибегне до още един такъв – да тръгне към фалит, възможност, която ще разпали несъгласията сред европейските лидери.</p> <p>Напоследък тревогите около нестабилния фискален дефицит на Америка също доведе до глупави вътрешни противоборства, почти довели до блокиране на работата на правителството. Подобна битка сега се разразява за „тавана на дълга” на Съединените щати, проблем, който, ако не бъде разрешен, може да доведе до „технически” фалит на американския публичен дълг.</p> <p>Доскоро пазарите успяваха да омекотят тези шокове, като оставим настрана няколкото дни, в които паниката относно събитията в Япония и Близкия изток доведе до корекции, и да продължат своя уверен ход нагоре. Но от края на април устойчивият спад на глобалните капиталови пазари е видим и е в резултат от тревогите, че икономическият растеж в Съединените щати и по света може да се забави значително.</p> <p>Данните, идващи от Съединените щати, от Великобритания, от периферията на Еврозоната, от Япония и дори от нововъзникващите пазарни икономики, дават сигнали, че част от глобалната икономика – особено напредналите икономики – може би затъват, да не кажа пропадат във втори рецесионен цикъл. Неохотата за поемане на риск в глобален мащаб също се увеличава, като възможностите, отнасящи се за бъдещето на Гърция във вида „заемай и потребявай” или „спестявай и се моли”, стават все по-нежелани, а призракът на хаоса наднича зад ъгъла.</p> <p>Оптимистите твърдят, че глобалната икономика ще претърпи „меко кацане”. Фирмите и потребителите реагираха на тазгодишния шок с „временно” ограничаване на потреблението, увеличаване на капиталовите разходи и създаване на работни места. Според някои положението не се влошава (а според други дори се подобрява), а доверието и растежът ще се възстановят през втората половина на годината и стоковите пазари ще се оживят отново.</p> <p>Но има основателна причина да вярваме, че преживяваме доста по-силен спад от очакваното. Първо, проблемите на страните от периферията на Еврозоната при всички случаи са проблеми с несъстоятелността, не с липсата на ликвидност: огромни и нарастващи публични и частни дефицити и дългове; увредена финансовата система, която има нужда от изчистване и рекапитализация; огромна загуба на конкурентоспособност; липса на икономически растеж и растяща безработица. Не може още дълго да се твърди, че публичните и/или частните дългове в Гърция, Ирландия и Португалия могат да не се преструктурират.</p> <p>Второ, факторите, забавящи икономическия растеж в Съединените щати, са хронични. Те включват забавена, но устойчива неспособност за връщане на дълговете; нарастване на цените на петрола; слабо повишаване на заетостта; поредния спад в цените на имотите; тежки фискални проблеми на щатско и местно равнище и неустойчиви нива на дефицита и дълга на федерално ниво.</p> <p>Трето, икономическият растеж във Великобритания през последните две тримесечия е почти нулев, при това, когато е необходимо затягане на фискалната дисциплина, и то в период на растяща инфлация, а това спъва Централната банка на Англия да провежда адекватна монетарна политика. Дори нещо повече, инфлацията може да принуди Банката да увеличи лихвените равнища от сегашните почти нулеви нива. А Япония отново се върна в рецесията заради земетресението.</p> <p>Всички тези икономики така или иначе растяха с нищожни темпове и под средното равнище, докато необходимостта от обслужването на задълженията изискваше намаляването на публичните и частните разходи, увеличаването на нивата на спестявания и редуцирането на дълговете. А сега, в допълнение към „редките случайности”, пред които са изправени развитите икономики тази година, монетарните и фискални стимули ще бъдат оттеглени в повечето от тях, или това скоро ще се случи.</p> <p>Ако случващото се днес се превърне в нещо по-лошо от меко кацане, пазарните корекции ще продължат още, а слабият растеж ще се отрази негативно на богатството чрез спад на пазара на активи и ще намали разходите на частния сектор. И за разлика от 2007–2010, когато всеки негативен шок и пазарен спад бяха преодолявани чрез активни действия от страна на правителствата, този път около политиците не са останали никакви амуниции, а това може да ги направи неспособни да предизвикат нова инфлационна вълна чрез емитиране на дълг и да дадат тласък на реалната икономика. </p> <p>Тази липса на политически оръжия не позволява на повечето развити икономики да наложат някои строги финансови правила в опитите си да избегнат фискално дерайлиране на влака. Публичните дългове вече са много високи и много правителства са силно притеснени, затова способността на правителствата да подкрепят своите банки чрез още финансови пакети, гаранции и изкупуване на съмнителни активи е силно ограничена. Следващ кръг от така нареченото „вливане на ликвидност” от страна на монетарните институции може да не предизвика повишаване на инфлацията – дори и слабо – в повечето развити икономики. </p> <p>Ако последните данни за глобалната икономика са за нещо по-сериозно от обикновено хлъцване, а пазарите и икономиките продължат да забавят темпо, политиците ще се окажат с вързани ръце. Ако това се случи, рискът от забавяне на скоростта или от навлизането в нова рецесия ще нарасне рязко за много от развитите икономики.</p> <p><em>*Нуриел Рубини е професор по икономика в Stern School of Business към Нюйоркския университет . Също така е съавтор, заедно със Стивън Мим, на книгата „Кризисна икономика”, излязла преди дни в превод на български език.</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на „Project Syndicate”.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>