- 10 Sep 2020
- 105
- 6
Великият морален водач на Индия Махатма Ганди много правилно отбелязва, че на Земята има всичко, от което се нуждаем, но то не е достатъчно да задоволи алчността ни. Днес това прозрение на Ганди е валидно, както никога досега. Светът е достигнал до самия предел на използването на наличните ресурси. Вече всеки ден сме свидетели на катастрофални наводнения, суши и урагани, които водят до покачване на цените на световните пазари. Съдбата ни сега е в ръцете на нашата способност да си сътрудничим или пък да паднем жертва на саморазрушителната си алчност.Достигането на предела на глобалната икономика е новост, резултат от безпрецедентното нарастване на световното население и от също толкова безпрецедентното разпростиране на икономическия растеж почти по целия свят.
<p>В момента на планетата ни живеят приблизително седем милиарда души в сравнение с трите милиарда само допреди половин век. Днес средният доход на глава от населението е 10 хил. долара, като в богатите страни достига до 40 хил. долара, а в развиващите се е около 4000 долара. Това означава, че световната икономика произвежда годишно продукция за около 70 трлн. долара, сравнено с приблизително 10-те трлн. долара през 1960 година.</p>
<p>Китайската икономика расте с около десет процента годишно. Индийската гони почти същия растеж. БВП на Африка, която отдавна е регионът с най-нисък растеж, сега расте средногодишно с приблизително пет процента. Като цяло развиващите се страни генерират растеж около седем процента годишно, а развитите икономики – едва около два процента, което е глобален растеж средно от около 4,5 процента.</p>
<p>При всички положения това е много добра новина. Бурният икономически растеж в развиващите се страни ще помогне за преодоляване на бедността. В Китай например крайната бедност беше намалена от приблизително половината от населението преди 30 години до по-малко от 10 процента днес.</p>
<p>Всъщност има и друга страна на глобалния растеж, която трябва ясно да проумеем. Ако сега имаме световен икономически растеж от 4–5% годишно, ще бъде напълно възможно той да бъде удвояван на всеки почти 20 години. Днешните 70 трлн. долара, произвеждани от световната икономика, ще станат 140 трлн. долара преди 2030 година и 280 трлн. долара преди 2050, ако можем да си позволим да правим аналогии с днешните темпове на растежа.</p>
<p>Планетата ни обаче едва ли би издържала физически на подобен взривен икономически растеж, ако позволим нашата алчност да надделее. Дори при сегашните размери на световната икономика природата вече изнемогва поради бързо изчерпващите се запаси от фосилни горива за производство на енергия, трупани в природата в продължение на милиони години, а в същото време в резултат на климатичните промени се стигна до големи неравновесия в температурите, валежите и до появата на опустошителни урагани.</p>
<p>Тези неравновесия се отразяват всекидневно на пазарите. Цените на петрола нараснаха до повече от сто долара за барел, а Китай, Индия и други страни, вносителки на петрол, се присъединиха към Съединените щати в жестоката битка за попълване на запасите, идващи преди всичко от Близкия изток. Цените на храните също достигнаха до рекордно високи нива и доведоха до бедност и политически вълнения.</p>
<p>От една страна, има повече гърла за изхранване и по-голяма средна покупателна способност. От другата страна са горещите вълни, сушите, наводненията и други катастрофи, причинени от климатичните промени, които унищожават реколтите и намаляват запасите от зърно на световните пазари. В последните месеци невиждани засушавания нанесоха поражение на едни от най-големите и важни региони за производство на зърно в Русия и Украйна, а огромни наводнения застигнаха Бразилия и Австралия. Сега подобни засушавания застрашават зърнопроизводителни райони в Северен Китай.</p>
<p>Има още една опасност, която засега остава незабелязана. В много населени места по света, в това число зърнопроизводствените региони на Северна Индия, Северен Китай и американския Среден Запад, фермерите са на път да пресушат подземните водоизточници заради напояването. Водата в огромните подземни езера, използвани за напояване, е на изчерпване. На някои места в Индия нивото на водата през последните години спада с по няколко метра годишно. Някои дълбоки кладенци са почти изчерпани, докато в същото време солеността на останалата вода се повишава, защото се просмуква морска вода.</p>
<p>Бедствията са неизбежни, ако не предприемем някакви промени. И тук казаното от Ганди идва на помощ. Ако обществата ни продължават да съществуват по същия алчен и хищнически начин, където богатите правят всичко възможно, за да станат още по-богати, растящата криза за ресурси ще доведе до разширяване на пропастта между богати и бедни и не би трябвало да се изключва нарастването на насилието в борбата за оцеляване. <br />Богатите ще се опитат да използват силата си да присвояват повече земи, повече водни ресурси и повече енергия за себе си и повечето биха подкрепили насилие, за да го постигнат, ако се наложи. Съединените щати вече използват стратегията на милитаризиране на Близкия изток с наивната вяра, че този подход може да гарантира сигурността на енергийните доставки. Сега обаче конкуренцията за тези доставки нараства значително, след като Китай, Индия и други започнаха да наддават за същите (изчерпващи се) ресурси.</p>
<p>Подобни тенденции вече се наблюдават и в Африка. Покачването на цените на храните води до процеси на заграбване на земи, в които управляващите в съответните страни сключват сделки с чуждите инвеститори за огромни парцели обработваема земя, игнорирайки традиционните права върху собствеността на бедните собственици на малки парцели. Чуждите инвеститори се надяват да създадат големи механизирани ферми за производство на продукция за износ, като оставят малко или не оставят нищо за местното население.</p>
<p>Навсякъде във водещите страни – Съединените щати, Великобритания, Китай, Индия и на други места – богатите се радват на нарастване на доходите си и увеличаване на политическото си влияние. Икономиката на Съединените щати е овладяна от милиардерите от петролната индустрия и от други ключови сектори. Същата посока следват и нововъзникващите икономики, където богатството и корупцията вървят ръка за ръка.</p>
<p>Ако алчността надделее, двигателят на икономическия растеж ще изтощи ресурсите ни, ще ускори обедняването и ще ни тласне към дълбока социална, политическа и икономическа криза. Алтернативата е в политическото и социално сътрудничество между страните по света. Ще останат достатъчно природни ресурси и ще има просперитет за всички, ако преобразим нашата икономика чрез използването на възобновяеми енергийни източници, чрез устойчиви земеделски практики и чрез умерено вдигане на данъците на богатите. Пътят за постигане на просперитета е чрез усъвършенстване на технологиите, чрез политическа справедливост и етично отношение.</p>
<p><em>*Джефри Сакс е професор по икономика и директор на „The Earth Institute” в Колумбийския университет. Той е специален съветник на Генералния секретар на ООН по програмата „Цели на хилядолетието за развитие”. Определя се също така и като „баща на валутния борд” в България. Беше икономически съветник на президента Петър Стоянов.<br /></em></p>
<p><em>Текстът е публикуван на сайта на „Project Syndicate”.<br /></em></p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>
