НАЙ: Десет години след 11 септември*

<p>&nbsp;Но, докато тревогите от терористичните заплахи се увеличават, а ограниченията за имигрантите са по-строги, поне истерията от първите дни след 11 септември е намаляла. Новите правителствени служби и длъжности като Министерството на вътрешната сигурност, директора на Националното разузнаване и усъвършенстваният Център за борба с тероризма не промениха кой знае колко управлението на Америка, а за повечето американци личната свобода беше засегната съвсем малко. Оттогава не са се случвали такива широкомащабни атаки вътре в Съединените щати, а всекидневният живот се е нормализирал напълно.</p> <p>Но това забележимо връщане към нормалността едва ли може да отклони вниманието ни от историческата важност на събитията от 11 септември 2001. Както пиша в своята книга &bdquo;Бъдещето на силата&rdquo;, едно от най-големите сътресения в настоящата глобална информационна ера е възходът на недържавните политически играчи. Ал Кайда уби повече американци на 11 септември, отколкото Япония в Пърл Харбър през 1941 година. Това явление спокойно може да бъде наречено &bdquo;приватизация на войната&rdquo;.</p> <p>По време на Студената война Съединените щати бяха много по-уязвими в технологично отношение от възможна ядрена атака от страна на Русия, но &bdquo;взаимно гарантираното унищожение&rdquo; предотврати най-лошия сценарий, запазвайки двустранната уязвимост в голяма степен симетрична. Русия контролира огромна военна сила, но това не и дава преимущество над Съединените щати с нейния военен арсенал.</p> <p>Две асиметрии обаче помогнаха на Ал Кайда през септември 2001. Първата е асиметрията в информацията. Терористите притежаваха доста информация за своите цели, докато Съединените щати преди събитията от 11 септември имаха малко информация за същността и местонахождението на терористичните мрежи. Някои правителствени доклади правиха предположения за размера на щетите, които би могъл да нанесе един недържавен играч на някоя голяма държава, но техните заключения не намираха място в официалните планове.</p> <p>Второ, съществуваше асиметрия в отделяното внимание. Разнопосочните сфери на действие и интереси на големите играчи често погрешно фокусираха тяхното внимание върху по-незначителни актьори, които противнo на тях, можеха да фокусират своето внимание и воля доста по-лесно. В американската разузнавателна система имаше доста информация за Ал Кайда, но Съединените щати се оказаха неспособни да осъществят процес на съгласуване на информацията, събрана и притежавана от различните агенции.</p> <p>Но асиметриите на информацията и вниманието не дават постоянно предимство на възползващите се от тях. Едно е сигурно, няма такова нещо като перфектна сигурност, а в исторически план вълните на тероризъм често са отнемали цяло поколение, докато утихнат. Дори и елиминирането на най-висшестоящите лидери на Ал Кайда, дори укрепването на американското разузнаване, дори затягането на граничния контрол и засиленото сътрудничество между ФБР и ЦРУ не могат напълно да гарантират сигурността на Съединените щати (и техните съюзници).</p> <p>Но има един много по-важен урок за нас от този, който научихме на 11 септември, и той е свързан с употребата на убеждаването и меката сила в информационната ера. Традиционно, анализаторите считат, че победата отива при онзи с по-подготвена, по-добре въоръжена и по-голяма армия. В информационната ера победата отива при онзи, който разкаже по-добра история. Съревнованието е между различните разказвани истории и тероризмът успява да създаде от своята политическа драма.</p> <p>По-малките играчи не могат да се съревновават с по-големите във военно отношение, но те биха могли да използват насилието, за да диктуват дневния ред на света и да градят истории, които да разстройват подхода на меката сила на своите противници. Осама бин Ладен беше голям познавач на изграждането на подобни истории. Той нямаше капацитета да нанесе онези вреди на Съединените щати, на които се надяваше, но поне успяваше да определя дневния ред на света повече от десетилетие, а неадекватните първи реакции на Америка означаваха, че той можеше да провокира разходването на много повече средства, отколкото е необходимо.</p> <p>Президентът Джордж Буш-младши направи тактическа грешка при обявяването на &bdquo;глобална война на тероризма&rdquo;. Щеше да бъде далеч по-добре да формулира директен отговор към Ал Кайда, която вече беше обявила война на Съединените щати. Глобалната война срещу тероризма беше неправилно тълкувана като оправдание за широк спектър от действия, в това число и за погрешната и скъпа война в Ирак, която навреди много сериозно на образа на Америка. Нещо повече, много мюсюлмани разчетоха това като война срещу исляма, което Америка не е целяла, но обслужваше напълно интересите на Бин Ладен за очерняне на Съединените щати в ключови мюсюлмански страни.</p> <p>Освен това, чрез трилионите долари незаложени в бюджета военни разходи, докарали дефицита, който тормози Съединените щати днес, Бин Ладен успя да нанесе щети и на американската военна мощ. Може би и това е била необходимата цена, която е трябвало да бъде платена след 11 септември: през по-голямата част от първото десетилетие на този век, когато световната икономика постепенно изместваше центъра си към Азия, Съединените щати се ангажираха с една напълно ненужна война в Близкия изток.</p> <p>Основният урок от 11 септември е, че употребата на военна сила може и да е била съществен елемент от битката с тероризма и по-специално с Бин Ладен, но че също така меката сила на идеите и легитимността на действията са в основата на спечелването на сърцата и умовете на преобладаващата част от мюсюлманите, измежду които Ал Кайда привлича свои последователи. Стратегията на &bdquo;разумната сила&rdquo; използва умело инструментариума и на меката и на военната сила.</p> <p>Но, в края на краищата, за Америка може би най-важният урок от 11 септември е, че външната политика на Съединените щати трябва да последва препоръките на президента Дуайт Айзенхауер, направени преди половин век: Не се забърквайте в сухопътни военни интервенции, а се съсредоточете върху укрепването на американската икономика.</p> <p><em>*Заглавието е на ГЛАСОВЕ</em></p> <p><em>**Джоузеф Най е бивш заместник-министър на отбраната на Съединените щати, професор в Харвард и автор на книгата &bdquo;Бъдещето на силата&rdquo;</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в <a href="http://www.nationofchange.org/ten-years-after-mouse-roared-1314977463">"Nation of Change"</a></em></p>