- 10 Sep 2020
- 135
- 6
Срам за Франция, срам за Европа. Срам за Франция не защото развали незаконните ромски лагери, защото само хлапетата вярват във вълнуващия фолклор и усмихнатото номадство на кортежа на мизерните мигранти: защото общините предпочитат да разубеждават, а не да ги приемат, защото французите смесват егоизъм и страх, защото ромите бягат от законността заедно с уседналостта, затова съжителството не е могло да бъде нищо друго освен сблъсък. Срам за Франция – заради това ударно лято, в което правителството брои изгонените като в мач по плажен волейбол. Не можеха ли да се съчетаят твърдостта и търпението, решимостта и предпазливостта? Разрушаването на един незаконен лагер може да бъде извършено в името на обществения интерес, но сутрешното нахлуване на въоръжени полицаи се прави само заради медийното възнаграждение на министъра и на електоралната преднина на президента. Разбира се, няма елегантен начин за експулсиране, но има хуманни начини и сдържанността и неприбързването са началото на зачитането на достойнството на другите.
<p>Срам за Европа за нейната политическа слепота и нейната технократска интеграция. Срам за Комисията в Брюксел, която се вълнува само когато се престъпват нейните директиви: безразлична към расизма спрямо ромите в Румъния, ето че се възмущава, когато Франция мачка педантичните й документи. Ако имаше и най-малката политическа амбиция, Комисията щеше да се заеме директно с проблема. За това тя трябва да има куража да го назове, да го измери и да наложи на държавите членки дискусия с императивни резултати. Нека Комисията да лиши Румъния от кредити, за да интегрира своите роми, защото тя упорства в тяхното отричане. Нека заможните държави спрат да се усукват в ужасната въртележка на нетолерантността. Нека ромите приемат, че трябва да променят условията на това "пътуване". Ако не, нека 27-те имат куража да решат заедно, че в днешна Европа не може повече да съществува номадска култура, и да финансират щедра политика на интеграция на въпросното население. Но могат ли те да пуснат корени, без да се изкопае гробът на тяхната култура?</p>
<p>Срам за Европа, която отказва да ревизира своя идеал. Ах! Свободата на движение беше сладка, когато бяха 10 или 12 страни, когато засягаше само туристите с пълни с валута джобове, деломите мъже с куфари, пълни с договори, и студентите с мозъци, пълни с идеали. С полския водопроводчик, португалския безработен или румънския голтак понятието по-трудно се пласира в приемащите страни. Когато вече не става дума да се обменят богатства, а да споделиш своите, народите – колко интересно – вече не са съгласни. Ако не искаме да видим как растат огради от бодлива тел и се възраждат границите, Европа трябва спешно да уреди движението на бедните европейци в градовете на богатите европейци. Но къде е Европа днес? Тя вече няма нито лице, нито душа, нито сърце.</p>
