- 10 Sep 2020
- 306
- 4
Не знам дали тази дума е въведена в българския език заедно с драснипалниклечица, но определено е също толкова зле скалъпена. И основният проблем на думата „народопсихология” не е в нейния строеж и звучене, а в смисъла. Тя всъщност представлява гигантско оправдание за цял един народ. Докато на отделния човек му се налага да си измисля индивидуални оправдания за своите действия, то като част от народа той вече може спокойно да се отпусне, да се изхрачи тлъсто на тротоара и да си каже: „Кво да правиш, такава е народопсихологията на българина!”. Това обобщено положение на нещата позволява на мишките да се скриват зад широката гърбина на цялата народност и да си мишкуват на спокойствие, а когато някой светне лампата, да мигат с малките си очички и да обясняват, че и другите са крали от сиренцето.
Много се забавлявам, когато някой започне изречението с „ние, българите”. Не ние, обобщителю, не ние, а ти. Да, ти! Лично ти. И не се обръщай назад, сякаш става въпрос за някой от последните редове. Българите сме ти и онзи там, и аз, и още няколко милиона такива. И всеки от нас е различен. И аз съм българин, и Делян Пеевски е българин, но ми е неприятно дори да стоя в едно изречение с него. Ако изобщо има някаква голяма и хубава причина за проблемите в нашата държава, тя е, че всеки проблем се маскира зад една много приятна неопределеност за конкретната личност, отговорна за това или онова. Забавиха пенсиите, пуснаха разрешителните, развалиха пътищата… Те? Кои точно? Искам конкретни имена. Ако едно дете счупи чаша и се оправдае с това, че българите като цяло много чупят чаши, най-много да изяде един бърз шамар. Защо тогава приемаме за нормално подобно поведение от възрастни хора?<br /><br />Народопсихологията е полезно оправдание и в отношенията със съседни народи. Вместо да отиде в Сърбия или Гърция, за да си изгради мнение, народопсихологът отсича: „Оо, знам ги аз тия сърби, винаги в гръб нападат! А византийците, тези подлеци, изобщо не ми ги хвали!”. Кратко, удобно и не много конструктивно. Но чакай, каква конструктивност търсим тук? Та ние живеем на Балканите! Местните са си такива! И хоп – пак се оплитаме в мрежите на народопсихологията.<br /><br />В момента се наблюдава едно много интересно явление. Повечето граждани на България със зле прикрито задоволство следят провалите на Гърция, изолацията на Македония и Сърбия, затрудненията на Турция. Всичко произтича от това, че в нашето съзнание те, другите държави, другите народи, са някъде там, отвъд оградата. Тях ги брулят проблеми, но ние тук сме си на завет. Тяхната народопсихология е такава и затова така им се пада. Но не се сещаме, че сме част от една обща система, в която сме свързани не само административно и икономически, но и на най-изначално междучовешко ниво. А на това ниво отговорност носи всеки човек индивидуално. На това ниво няма значение дали си византиец, булгар-булгар, мамалигар, резняк или маке, а дали струваш нещо като личност. Ако се концентрираме да успяваме на това ниво, тогава и нивото на цялата ни народопсихология ще се вдигне. И ще спрем да говорим за нея.<br />
