- 10 Sep 2020
- 179
- 0
„Не знам дали за хубаво или за лошо, но от 14.03.1985 г. нашето село си има един кандидат на науките”.
„Единственият му отдушник стана Мая, която през този период забременя от агента и на 01.01.1986 г. роди син, когото кръсти Демир, на името на майката на агента, без да има сключен брак между двамата”.
„Единствено възприемаше като свой дълг на сътрудник работата срещу тероризма”.
<p> На 30 март 1985 г. масовото приеменуване на българските турци и мюсюлмани е завършено. Това, разбира се, не означава, че е приключил т.нар. “възродителен процес”. Той ще продължи до края на 1989 г., когато под натиска на Запада и оформилата се антикомунистическа опозиция БКП ще го осъди и ще върне истинските имена на преименуваните български граждани. След това, по ирония на съдбата, самата БКП ще смени името си. <br />На 9 март 1985 г. на гара Буново във вагон за майки с деца избухва бомба. За извършването на атентата са обвинени и осъдени на смърт трима български граждани от турски произход – Емин Мехмедали (Елин Маджаров), Абдула Чакър (Алцек Чакъров) и Саафет Реджеб (Сава Георгиев). След 1990 г. ще стане ясно, че и тримата са били сътрудници на бившата ДС. Атентатът на гара Буново, ще се превърне в алиби за тоталитарната държава, която чрез него ще оправдае най-масовата си репресия. Комунистическата пропаганда ще припише атентата на турската общност като цяло и в съзнанието на голяма част от българите той ще остане като първопричина за “възродителния процес”.</p>
<p> Днес в общестевното пространство битува митът, че отговорността за атентатите се носи от нелегалното движение, създадено от Ахмед Доган през 1985 г. И тук в интерес на истината трябва да кажем, че това е абсолютно невярно. Движението на Доган се занимава главно с разпръскване на позиви, призоваващи към стачка и саботиране на селскостопанската работа, а самият лидер е твърд противник на тероризма. Тази част от историята на Доган обаче ще разгледаме по-нататък в нашата поредица. <br />На 14 март 1985 г. преименуваният на Меди Доганов Ахмед Ахмедов придобива титлата кандидат на науките. Месец след това посредством донос на аг. “Юлия” за нейна позната той е засечен по косвен път от ОУ на МВР – Варна. Агентурното сведение на аг. “Юлия”, която дори не познава лично Доган, е материалът, който слага началото на разработката на ДС, наречена “Ренегат”, която година по-късно ще стигне до реализация, а нейният обект ще бъде осъден на десет години затвор. Оттук нататък Ахмед Доган ще трябва да претърпи нова метаморфоза – от субект към обект на тоталитарните служби.<br />Ето и краткото агентурно сведение на аг. “Юлия” прието от оперативиня работник от Варна кап. Георгиев. <br />Във връзка с поставената задача източникът съобщава: Установил е връзка със своя позната Павлина (Пембе), родена в с. Дръндар, окръг Варненски, работи като продавачка на първия етаж на МК “Валентина”, живуща в к-с “Възраждане”, майка на две деца. В разговор с нея е установил, че в сряда, 3.4.1985 г., същата се срещнала със свой съселянин (преименован), който е напуснал селото и работи като научен работник (професор) във висш институт в София. В процеса на разговора той е споделил, че ще има изселване, дори двамата са се хванали на бас.<br />Същия ден Павлина е разговаряла със своя позната (преименована), за която източникът не може да даде никакви данни. Тази позната е водила разговор с нейни познати (близки) от Кърджали. От този разговор е установила, че в Кърджали отнемат децата (от 2 до 5 год.) на преименованите и им ги дават за свиждане срещу номера. Този слух се разпространява във Варна и създава брожения сред преименованите.<br />Източникът съобщава, че не е установил контакт с Илязов през тази седмица, защото същият през това време не бил във Варна.</p>
<p>“Юлия”<br />ОР при Първо РУ НМ кап. Георгиев<br />15.04.1985 г.<br />“Научният работник” от агентурното сведение на аг. “Юлия” е Меди Доганов, който по-нататък в разработката “Ренегат” ще фигурира и като Меди Догалов. През пролетта на 1985 г. аг. “Сава” се дистанцира от водещия си офицер майор Михайлов и Държавна сигурност.<br />На 24 юни 1985 г. ОУ на МВР – Варна е получен рапорт от началника на отдел 04-4 ДС кап. Табаков. В него обекти на донос на ДЛ (б.а. – доверено лице) “Александрова” са Меди Доганов и кметът на с. Дръндар Юлиан Бахчелиев, който също е преименуван. Доносът на ДЛ “Александрова” на пръв поглед е безсмислен и смешен, но той показва, че по това време ДС е била буквално навсякъде. Включително и в канцеларията на кмета на едно малко село, населено само с български турци. Може да се предположи, че ДЛ “Александрова” също е от турски произход. Ето рапорта на кап. Табаков, написан след срещатата му с ДЛ “Александрова”:<br />Другарю Началник,<br />На 22.06.1985 г. проведох среща с ДЛ “Александрова”, която съобщи следното:<br />При проверка готовността на кметствата в селищна система Суворово по внедряването на новите ритуали в кметство в с. Дръндар кметът Юлиан Бахчелиев е заявил, че активът не е убеден, че трябва да се въвеждат новите ритуали.<br />ДЛ забелязала, че Бахчелиев се интересува какво се публикува от автори от средите на преименуваните, какви са сега новите имена.<br />ДЛ е установила, че Бахчелиев е получил последната книга на Меди Догалов (Ахмед Догалов), издадена през м. март 1985 г., и книга, издадена със старите му имена. Догалов е родом от с. Дръндар. Бахчелиев познавал добре семейния живот на Догалов, тъй като му е било известно подробности за личния живот и затова че щял да се развежда.<br />Заявил, че от Догалов се е интересувал и др. Паско Бораджиев, секретар на ОК на БКП, и искал да се срещне с него.<br />ДЛ е на мнение, че Бахчелиев създава обстановка около секретаря на кметството Юбанов, че е муден, некадърен, обиждал го е на заседания с цел да не бъде посочен за кмет за следващите избори. Юбанов по време на мероприятието за възстановяване на имената активно се е включил в работата на ОбНС, спокойно прие смяната на имената за разлика от Бахчелиев.<br />ДЛ е забелязала в последната книга на Догалов писмо, писано от него, и е успяла в отсъствието на Бахчелиев да го препише:</p>
<p>“Здравейте,<br />Не знам дали за хубаво или за лошо, но от 14.03.1985 г. нашето село си има един кандидат на науките.<br />Науката е най-силното оръжие на човека: тя не си служи нито с насилие, нито с измама и мошеничество. Единственото й задължение е да се надигне до гледната точка на “бога” и да търси и съзре истината.<br />Въпросите, с които се занимавам, са твърде неразбираеми за моите съселяни, но какво да се прави.<br />Разбирайки силата и ценността на науката, силните на деня винаги са я търсили като средство за оправдание на своите прегрешения или са я подлагали като основа на бъдещите си въжделения.<br />От тази гледна точка е много важно на кои сили служи ученият. Защото за съжаление науката еднакво добре може да обслужва и бога, и дявола.<br />С каквито и теоретични въпроси да се занимавам, оставам верен на родното си място и когато силите ми ме напуснат, се прибирам отново тук, за да се пречистя от греховете и с нови сили да продължа търсенето на истината.<br />Изложете тази обява на видно място, защото тя е своего рода отчет пред моите съселяни…<br />Забележка: В последните два абзаца има някои изрази, възстановени по памет от ДЛ, тъй като е нямала възможност спокойно да я препише дословно.<br />Бахчелиев е искал да се размножи на циклостил това писмо и да се разлепи из селото. Предложението му е отклонено.<br />Справка за засечените лица: <br />Юлиан Юриев Бахчелиев – р. 26.05.1922 г. от с. Дръндар, кмет на с. Дръндар. Член на БКП.<br />Мероприятия:<br />1. Да се направи предложение пред ОК на БКП за аг. „Дрънков” и аг. “Стоян” за евентуални кандидати за кмет и секретар на с. Дръндар в предстоящите избори.<br />2. Да се поставят задачи на аг. “Дрънков” и Бахчелиев за изясняване какви лица го посещават, какви разговори се водят и какво ще прави с писмото с цел да се изясни дали ще бъде разпространено.<br />24.06.1985 г.<br />Кап. Табаков<br />гр. Варна<br />Разработката на ДС, отнасяща се до Меди Доганов, навлиза в своята активна фаза през 1986 г. През месец май полковник Боев, началникът на отдел 05 на ПГУ на ДС, който работи по турска линия, пише анализ за работата с аг. “Сава” през годините на сътрудничеството. От анализа се разбира, че Доган вече е подозиран за нелегалната си дейност от органите на ДС. Споменава се и една любопитна подробност, свързана с името “Ахмед Доган”, с което тогавашният кандидат на науките ще стане известен след 1989 г. С това име настоящият лидер на ДПС се подписва за пръв път през 1983 г. под статия “Общонаучният и философският статус на симетриите” в списание “Философска мисъл”. Иначе в анализа на полк. Боев са споменати факти, които вече сме публикували в нашата поредица, така че ще ги пропуснем и ще цитираме анализ за поведението на аг. “Сава” след началото на “възродителния процес”. От анализа става ясно, че на 1 януари 1986 г. Доган е станал баща.<br />От м. януари 1985 г. в поведението на аг. “Сава” се почувствува рязка промяна. Още в началната фаза на възродителния процес пред ръководещия го ОР той изрази несъгласието си с мероприятието. Според него “този процес е имал собствен ход и всяко насилие би му попречило”. Изменението в поведението на агента стегна до там, че беше до отказ от защита на аспирантурата си, което наложи ежедневна работа върху същия за довеждането й до успешен край.<br />В първоначалния период от възродителния процес агентът се беше затворил в себе си. Контактуваше само с приятелката си Мая (б.а. – името е измислено) и ръководещия го ОР. Често изпадаше в депресии и безразличие. Единственият му отдушник стана Мая, която през този период забременя от агента и на 01.01.1986 г. роди син, когото кръсти Демир, на името на майката на агента, без да има сключен брак между двамата.<br />След аспирантската защита поради кадрови проблеми във Философския факултет при БАН щатът на агента беше трансформиран в две бройки, което също оказа въздействие върху последния. Самият той считаше, че това е направено само защото е турчин. В тази връзка бяха проведени много беседи. <br />Агентът трудно излизаше от това състояние. Въпреки поредицата от беседи, разговорите върху трудовете на П. Петров от 1964 г. “По пътя на насилието” и “Асимилаторската политика на турските завоеватели” и др., “Сава” оставаше на свои позиции и свои разбирания по възродителния процес. Единствено възприемаше като свой дълг на сътрудник работата срещу тероризма. Усилията на отдел 05, ПГУ-ДС, за преодоляване на това състояние много трудно даваха съвсем малък резултат. Беше решено и от м. септември 1985 г. на аг. “Сава” да бъде спряна ежемесечната финансова помощ и отработена линия на поведение на ОР за провеждане на срещи с агента само при належащи случаи, такива за контрол на поведението и задължителни, когато са по инициатива на агента.<br />През м. април 1986 г. беше проведена среща с аг. “Сава”, на която последният не даде сведения с оперативно значение, освен доклад по ежедневните си проблеми. На срещата особен момент представляваше фактът, че “Сава“ сподели, че неколкократно е бил канен от др. Христо Ангелов за написване на статия, но последният е отклонявал всякакви въпроси и искания по възродителния процес.<br />От м. април 1986 г. до днес аг. “Сава” на три пъти е търсил ръководещия го ОР, но така се е случвало, че последният и трите пъти е бил в командировка.<br />Предстои среща с агента за установяване на последното му състояние, ангажименти и възможности за провеждане на оперативна комбинация с цел проверка и вземане на окончателно решение за по-нататъшна работа на същия.</p>
<p>Началник отдел 05<br />Полк. Ив. Боев<br />Така започва дисидентският период на Ахмед Доган. Оттук нататък той ще усети върху гърба си силата на репресивния апарат на комунистическите служби за сигурност, в които доскоро е виждал своето истинско семейство. Само два месеца след анализа на полк. Боев Меди Доганов и още пет негови съратници ще бъдат арестувани, а водещият му офицер майор Михайлов ще бъде наказан за това, че е изпуснал агента си. С всичко това обаче ще се запознаем в следващите части на поредицата…<br /><strong><em></em></strong></p>
<p><strong><em>Следва продължение…</em></strong> </p>
