- 10 Sep 2020
- 153
- 5
Законопроектът за референдумите в първоначалния си вид бе изработен от нашето сдружение („Балкан Асист”), от наши експерти, от наши партньори, от други организации и от много хора, които участваха в работни групи и дискусии. Това беше един много широк процес, в който включихме различни страни, различни партньори, имащи отношение към темата. Нашата цел беше да направим един работещ законопроект, който от една страна да даде реална възможност на българските граждани да влияят върху решенията на управляващите, да изразяват своето мнение и то да бъде зачитано, да имат това право като европейски граждани и като хора, изстрадали целия този незавършил преход. Крайно време беше някой да се вслушва и информира българските граждани за важните решения.
<p>Ето защо изработихме един изключително качествен текст. <strong>За съжаление, процесът по неговото приемане в това Народно събрание беше изключително унизителен за гражданското общество,</strong> за правото на българските граждани да участват в управлението и за самите народни представители. Още в началото на 2007г. законопроектът беше официално внесен в парламента и заведен при председателя.</p>
<p><strong>Ние като неправителствена организация нямаме право да внасяме законопроекти и затова той беше внесен от група народни представители</strong>, основно от БСП и НДСВ, начело с председателя на правната комисия Янаки Стоилов. След това той преседя близо една година, без нищо да се случи, без никой да му обърне внимание или да го разпредели към някоя от комисиите. Ние отново ходихме, срещахме се с различни народни представители, говорихме. Законопроектът беше разпределен към правната комисия като водеща комисия, след което мина още много време, докато намери място в дневния ред на тази комисия и на другите две комисии – по местно самоуправление и регионална политика и комисията по гражданско общество и медии.</p>
<p>В крайна сметка през март 2008 г. и трите комисии го одобриха на първо четене, но после отново изчезна, без да влезе в дневния ред на пленарно заседание. Организирахме срещи, писахме писма, след което направихме подписка, съвместно с над петдесет неправителствени организации. Тя беше изпратена до председателя на Народното събрание Георги Пирински, дори имахме честта, аз и г-н Груйкин (председател на гражданско сдружение „Справедливост”), да бъдем приети лично от г-н Пирински, да бъдем уверени, че този законопроект в най-скоро време ще влезе в пленарна зала. И наистина в началото на юли миналата година той беше одобрен на първо четене. <strong>Още тогава обаче се очертаха сериозни противници на законопроекта в лицето на народните представители от ДПС.</strong> Още тогава те заявиха, че законопроектът е опасен, противоконституционен, и те ще настояват да има най-малкото 50% кворум, за да бъде признат един референдум за легитимен.</p>
<p>В тази връзка през есента на 2008 г. бе сформирана една специална работна група, оглавявана от Мая Манолова, която да постигне консенсус, да изглади различията и да направи такива промени в текста, които да бъдат приемливи за народните представители. <strong>Започнаха да се правят промени по текста, които са против философията на нашия законопроект.</strong> Предложено беше референдумите да бъдат признавани за редовно произведени, ако има 30% кворум било на национално, било на местно ниво. Ние предлагахме въобще да няма такова изискване, тъй като подобно изискване не съществува при провеждане на местни или национални избори – би трябвало да има равнопоставеност. Ние предлагахме нещо, което все пак остана и при окончателното приемане на закона, а именно – гражданите да имат право да инициират референдуми.</p>
<p><strong>В досегашния закон за допитване до народа, гражданите нямаха такова право – да инициират национално допитване.</strong> Ние предлагахме това да става с 150 хил. подписа. При наличие на 150 хил. легитимни подписа - Народното събрание да разгледа искането и да реши дали да се проведе референдум, а при наличие на 300 хил. подписа Народното събрание трябваше задължително да насрочи произвеждането на национален референдум. Работната група и правната комисия накрая предложиха при 600 хил. гласа Народното събрание да не може да откаже произвеждане на референдум. <strong>Аз искам само да припомня, че всеки един от народните представители е избран с не повече от 18 хил. гласа. Не знам с какво самочувствие те посочиха тези 600 хил. гласа</strong>, при положение че, за да имаш толкова легитимни подписа с ЕГН, с лични данни, ти трябва да събереш минимум един милион. <strong>На този, който събере един милион подписа, нито му трябват референдуми, нито избори…</strong><br /><br /><strong>В началото на годината, законопроектът влезе отново в пленарното заседание на парламента за второ четене.</strong> Но с процедурни хватки и пледоарии, най вече от представители на ДПС, започнаха да го блокират. При първото обсъждане се стигна до четвърта точка и дотам, през март или април имаше още едно обсъждане, когато стигнаха до седми член и отново го блокираха…И чак сега, миналата седмица, изведнъж много набързо, един петък <em>(който по принцип е ден за парламентарен контрол)</em> минаха по всички членове от проектозакона, с изключение на тези спорни моменти – за броя на подписите, нужни за иницииране на референдуми и за условията, при които един референдум да бъде признат за легитимен. И <strong>днес се прие окончателно при 500 хил. подписа да може да се инициира национален референдум, което за нас е изключително висока цифра и най-страшното – един референдум може да бъде признат за редовно произведен, ако е национален при условие, че участвалите в него отговарят на броя гласували на последните парламентарни избори, а ако е местен – на последните местни избори. </strong></p>
<p><strong>Това е едно изключително манипулативно решение</strong>.Ние категорично не сме съгласни с него, защото никъде в Европа няма такова правило и защото не може да се съпоставят броя участвали в някакви минали избори със ситуация в настоящия момент. Още повече знаем каква е динамиката на гласоподавателите в България, знаем колко хора напускат страната, знаем какво представляват избирателните списъци – колко са пълни или непълни. <strong>Това е едно манипулативно решение, поставящо под въпрос пряката демокрация, поставящо гласа на гражданите в зависимост от партийните интереси. </strong></p>
<p><strong>Явно когато става въпрос за възможността гражданите да контролират решенията на управляващите или да им влияят, се наблюдава едно обединяване между различните политически сили</strong>, има един страх като цяло сред „елита” от това някой да не го притесни. Коя неправителствена организация или инициативен комитет ще има този ресурс – финансов, времеви и персонален – за да събере 500 хил. подписа? Единствената възможност е да стигнем до революция, да оставим всичко друго и да започнем да събираме подписи за референдум…</p>
<p> </p>
