- 10 Sep 2020
- 450
- 4
Запазените документи от личното и работното дело на агент “Мурад” (изписван впрочем и като “Мурат”), работил за ДС и като “Сидер”, са стотици страници. Цели 4 тома, казано с терминологичен език. Преди да ги прочета, си мислех, че толкова голям обем информация сигурно би дала храна поне за един интересен роман. Докато четях обаче, се обезкуражих. Вярно е, че има и слаби романи, ама поне главният герой можеше да е симпатичен… Целта на тази поредица в никакъв случай не е да се правят лични оценки, в този случай обаче документите сами говорят достатъчно. Убедена съм в едно: ако архивите на ДС бяха отворени още през 1991 г. и Юнал Лютфи не беше член на ДПС, нямаше да е депутат във всички парламенти след промените и да е зам.-председател на няколко от тях.
<p>Да не говорим, че от началото на 1992 г. е член на Постоянната парламентарна делегация на България в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), а през 2003 г. беше избран и за неин заместник-председател. Същата ПАСЕ, която осъди престъпленията на тоталитарните комунистически режими.</p>
<p>Още когато разсекретиха досието на Юнал Лютфи, стана ясно, че той е сътрудничил изключително срещу парично възнаграждение. За 24 години работа като агент в папките са запазени 175 разписки за получени суми “от органите на ДС”. Първите 25 лв. Лютфи получава на 1 декември 1967 г. После сумата, която взима редовно, е увеличена на 50 лв. Отделно са му давани и пари за покриване на различни разходи. Последната разписка носи датата 11 февруари 1991 г. (!), когато той вече е “демократичен” депутат в Седмото велико народно събрание.</p>
<p>Като “Сидер” е получил 100 щатски долара във връзка с пътуване зад граница. За съжаление обаче никъде не е записано къде е бил “маршрутиран” и с какви задачи на ДС година и няколко месеца след 10 ноември 1989 г. <br />Това обаче не е най-важното. Нека първо кажем защо през 1965 г. другарите от Отдел Пети при РУ са си харесали първокурсника от френска филология в тогавашния Софийски държавен университет. (Заб.: В официалната му биография на сайта на Народното събрание пише, че е завършил “Турска филология и ориенталистика” в СУ “Св. Климент Охридски”, но от документите на ДС не става ясно кога се е прехвърлил в тази специалност.) Всъщност се оказва, че Лютфи е “проверен по отчета на ПГУ” още докато е ученик в езиковата гимназия във Варна. В казармата пък той сътрудничи неофициално на специалната служба в поделението. Баща му е член на БКП от 1945 г., Герой на социалистическия труд и носител на Златен орден на труда. В обобщената справка от проучването е записано, че произхожда от “прогресивно семейство”, но “материалното му положение не е много добро – стипендиант”. Сред приложените документи към справката фигурира и “Сведение от обекта за студент от икономическия институт, който се готви за измяна на родината” с дата 31 март 1965 г. Момчето е негов приятел и съкварталец от Харманли. Изводите от проучването водят до предложението Юнал Лютфи “да бъде привлечен на разузнавателна работа и внедрен в Турция по линия на иселването [запазен е оригиналният правопис в документа – б.а.] от България” или като турчин от трета страна, а след това чрез женитба да бъде внедрен в реакционни турски среди. “Основният мотив за привличане на обекта на разузнавателна работа е идейният”.</p>
<p>ОР Подполковник Нешо Кабаджов извършва привличането в конспиративната квартира в София в присъствието на подполковник Панайотов. Кандидатът приема “с готовност” направеното предложение за доброволно сътрудничество. “...Направи изявление, че се чувства щастлив... с такава дейност, каза той, аз мисля, че ще осмисля живота си...” Накрая прави писмено обещание и получава псевдонима “Мурад”. Датата е 22 април 1965 г. <br />В папката следва едно-единствено сведение, написано и подписано от Юнал Лютвиев, от 28.11.1965 г. Преписът на машина претенциозно е озаглавен вероятно от ОР Кабаджов “Доклад за .... от гр. Бурса, Турция”. От текста става ясно, че “показанията” на “Мурад” се отнасят до човек, с когото случайно се е запознал. Очевидно обаче органите на РУ не са доволни от работата на агента, защото по разработката му “на съвещание с началника на РУ на 22.6.1966 г.” се предлага в срок до 20 юли да бъде проведена среща с него, за да се изяснят “мотивите, които го карат да желае да работи за разузнаването”, както и “да се вземе решение по неговото използване.”</p>
<p>В крайна сметка на 7 март е направено предложение за изоставяне на агента “Мурад”. Причината е, “че той проявява страх да работи разузнавателна работа извън пределите на страната”. Така безславно приключва разузнаваческата кариера на Юнал Лютфи през март 1967 г., но той е “сдаден на другарите от ІІ управление на КДС”.</p>
<p>Във Второ главно управление на КДС, отдел ХІ, Лютфи е зачислен още през ноември същата година “на ръководство и възпитание при подполковник Христо Семов Момчев”. Основен аргумент е, че “същият има възможност да изпълнява задачи по ЛАР “Мерзавец”, която се води от отдели. ЛАР означава Лична агентурна разработка, а кой е “Мерзавец” ще обясня по-нататък. Тук искам само да кажа, че с прехвърлянето на Лютфи във ВГУ всъщност започва неговото същинско сътрудничество на органите на ДС. С този документ се открива и том ІІ от Работното дело на “Мурад”.</p>
<p>Юнал Лютфи е предаден за по-нататъшно ползване от отдел ХІ на ВГУ, чиито три отделения се занимават съответно с турското население, посолството на Турция и активни мероприятия и гости. Лютфи изразява готовност да разработва на българска територия “местни турци, транзитници и гостуващи в нашата страна”.</p>
<p><strong>Кой е “Мерзавец”? </strong></p>
<p>От документ с дата 21 май 1975 г. става ясно, че Юнал Лютфи вече е завършил висшето си образование, като междувременно е презаписал турска филология, женен е, с две деца и от три години работи в Комитета за изкуство и култура в София. Като агент на ВГУ е ползван по транзитно преминаващи и гостуващи чужди граждани.</p>
<p>Съобщил е за наличието на турска националистическа организация “Сенките”, за която данните впоследствие са се потвърдили. В едно от последните си сведения обяснява, че ще бъде ръководител на групата, която е поканена да участва в международния фолклорен фестивал в Бергама. Това пътуване се оказва подходящо за службите и те му възлагат подробно изписани на 2 машинописни страници задачи и конкретно разработена линия на поведение. Основната цел е предпазливо, под претекст предаване на подаръци от роднини да се опита да влезе в контакт с обекта на ДОР “Кобра” и чрез нея с “Мерзавец”. “Мерзавец” е турчин, роден в Харманли, изселил се в Турция през 1942 г., който работи като кадрови разузнавач в РП-Одрин. Ето какво пишат за него: “Ползва роднинските си и приятелски връзки от цяла Турция за работа срещу нашата страна. След подобряване на отношенията ни с Турция зачестиха гостуванията в Хасковски окръг на лица, турски граждани от обкръжението на “Мерзавец”, които изпълняваха задачи на РП-Одрин. През 1969 г. в страната пристигна турската гражданка .... в момента обект на ДОР “Кобра”, и изпълни задачи на “Мерзавец” по интересуващи го лица. При такава обстановка през 1973 г. беше изведена в Турция по линия на гостуването аг. “Таня”. В дома на “Кобра” “Мерзавец” установи контакт с “Таня” и я вербова. За разкриване интересите на турските разузнавателни органи, респективно РП-Одрин, и създаване предпоставки за по-успешна разработка на обект “Мерзавец”......... необходимо е да се изпрати до него със съответни задачи проверен наш агент. Подходящ за целта се явява агент “Мурад”, първи братовчед на обекта”.</p>
<p>При евентуална среща с братовчед си Лютфи трябва да създаде предпоставки за следващи контакти и да изяви своето желание за по-продължително гостуване в Турция заедно със семейството си. “Със своето поведение той не трябва да подсказва, че стои на някакви крайни националистически позиции...”</p>
<p>След пътуването зам.-началникът на ІV отдел-ВГУ докладва на неизвестен генерал, че “Мурад” е осъществил среща с “Мерзавец” на 8 юни на обратния път към България. По-долу в текста дебело е подчертано, че обектът разказал за себе си, че работи в службите, поради което се опасява да гостува в България. При раздялата дори се просълзил. Заключението е, че трябва да се разработят мероприятия по подготовката на Лютфи за следващи по-продължителни разговори с обекта.</p>
<p>От следващи документи се разбира, че през май 1976 г. Лютфи е получил декларация за гостуване в Турция от своя вуйчо и възнамерява да осъществи пътуването през юли. Предвид сериозността на задачите, които ще получи от ВГУ, е утвърден план за провеждане на мероприятия с цел проверка и установяване взаимоотношенията му в семейството. Което на прост език означава, че подслушват Лютфи в дома му и насочват към него агент “Христо” – негов приятел и състудент, който да го провокира. При съпоставката на сведенията от “Христо” и обработените материали от техническото мероприятие “М-Родопи” се оказва, че Лютфи и съпругата му “стоят на принципно наши позиции. Правят реална оценка на турската действителност. Възмущават се от факти, които стоят в противоречие с приетите норми в нашето общество ... Забелязва се в повишена степен стремеж към пари”. Този стремеж впрочем Лютфи вече е реализирал в известен смисъл, защото през 1976 г. в документите е записано, че “от две години по утвърдено предложение му се дава ежемесечно възнаграждение по 50 лева”. Което за онова време си е сериозна сума.</p>
<p>В крайна сметка Лютфи заминава за Турция през юни 1977 г., като междувременно е разработен по-обхватен план по месеци и с отговорници за всяко мероприятие за подготовката и проверката му. Цели 6 страници! Има да изпълнява задачи по ДОР “Мерзавец”, ДОР “Кобра” – установен агент на МИТ, обект “Журналиста”, който по данни на КГБ е сътрудник на МИТ, и друг турски гражданин – изявен националист от Бурса.</p>
<p>Уви, “Мерзавец” обаче отказва за изненада на всички да покани първия си братовчед на гости и дори да се срещне с него. Може би просто се е досетил за ролята на Лютфи...</p>
<p><strong>Изселнически настроения</strong></p>
<p>Следващите важни задачи, които Лютфи получава, се свеждат до слухтене какви са изселническите настроения на близки и познати турци около семейството на жена му в Разградско. По това време – през 1978 г., Лютфи разтревожен пише агентурно сведение, озаглавено “Слухове за изселване в Турция на сем. Лютвиеви”, в което разказва тези “клюки” и уверява службите, че са клевети. Водещият ОР го успокоява, но чрез отделение ІІ се проверява кой е автор на слуховете.</p>
<p>От 1979 г. “Мурад” все по-активно дава сведения за висшите турски дипломати в България. Те почти всички, както се вижда от справките, са известни на службите и се водят на отчет. Тези зачестили срещи обаче стават подозрителни за водещия офицер. При някои от контактите си Лютфи споделя, че е получил подаръци, при официално посещение в Турция са му дадени пари под формата на хонорар... Така се стига до задачата “Мурад” да приеме поканата за среща с обект “Асенов”, културния аташе в турското посолство в София, която обаче се оказва контролирана с М-“Родопи-ЖС”. Неприятно, явно Лютфи е загубил доверието на своите втори работодатели. Резултатът от тази проверка води до рапорт на майор Стефанов до началника, защото доказва съмненията. По-нататък след поредното сведение на агент “Мурад”, свързано с ДОП “Асенов”, пише, че срещата “трябва да се проведе по предварително разработени въпроси под контрола на ВН [външно наблюдение] и М-“Родопи” с цел проверка на агента и долавяне наличие на евентуални взаимоотношения с обекта извън нашето полезрение”. Оказва се, че разликите в данните от СРС и в сведенията на “Мурад” са несъществени. Въпреки това е постановено “проверката на агента да продължи с организиране на срещи под наш контрол”.</p>
<p>Така се стига и до агентурно-оперативна комбинация през 1980 г. “с цел показване и евентуално запознаване на агент “Мурад” с обект на ДОР “Чико” – установен кадрови разузнавач на дипломатическо прикритие в турското генерално консулство в Пловдив, с цел долавяне на реакцията му към агента”. С малко по-различни думи е казано в друга справка: чрез реакцията на “Чико” е трябвало да се установи дали Лютфи е носител на един от съществуващите 3 оперативни псевдонима на турското разузнаване в България. По-нататък от оставащите листа в третия том на РД на “Мурад” става ясно, че първата цел на агентурно-оперативната комбинация е постигната и трябва да се изготви справка.</p>
<p>В четвъртия том от досието – личното дело на агент “Сидер”, има документи с познато съдържание, там са и 175-те разписки за получени пари от Юнал Лютфи. Делото е снето от отчет през 1989 г. и после предадено в НСС.</p>
<p>Любопитен обаче е фактът, че последният лист от това дело – л. 314, съществува в описа, но срещу него няма съдържание. Пише, че носи дата след 16.07.1991 г. и затова се намира в дирекция “Информация и архив” на МВР. Другото необяснимо на пръв поглед наблюдение е “мълчанието” на агент “Мурад/Сидер” през 80-те години и т.нар. Възродителен процес. А пари е получавал...</p>
