- 10 Sep 2020
- 84
- 3
Българската рамка на София Филм Фест се оказа фиаско. След като на откриването видяхме смехотворния „Зад кадър”, във вечерта на награждаването окончателно ни отчаяха с изнервящия „Ако някой те обича” на Киран Коларов. И то след час и половина церемония, чиято продължителност никой не сметна за нужно да обяви предварително. Дали прелюдията засили отегчението от филма, не бих могла да реша, тъй като бях там от началото до края, но едва ли без нея негативите щяха да бъдат по-безобидни. „Ако някой те обича” е за самотния учител по пиано Паскалев (Деян Донков) – низвергнат през соца от училищната среда заради скандал с голи снимки на негова ученичка (Фани Коларова), сега свири на повикване, където му се обадят. Поредният му ангажимент е урок по пиано на изкукала буржоазка (Стоянка Мутафова) по поръчка на внучка й Нора, която се оказва същата онази лолитка отпреди години, съсипала живота му.
<p>От ретроспекция разбираме, че Нора е била тайно влюбена в Паскалев, но след като го вижда на калъп с негова колежка учителка, някак се промъква в дома му, прави си неприлични снимки по гащички и ги бутва под носа на съперницата си. С днешна дата е сгодена за зализан фукльо (Иван Юруков), но още въздиша по Паскалев и се опитва да го прелъсти. Той обаче е бетон, неспособен на любов заради травма в детството – баща му се застрелял, след като най-сетне изтръгнал признание от майка му, че не го обича, поради което е ампутиран откъм чувства завинаги. Псевдофройдисткият хленч се долавя още на първо четене и през цялото време се питаме към кого – към героите или към режисьора, да съотнесем въпросната детска травма. Нора действа вбесяващо нелогично: ту е фатална и саркастична, ту издевателства с прищевки (психическият тормоз е любим мотив на Киран Коларов още от дебютния му „Служебно положение ординарец”), ту се хвърля на врата на Паскалев. Той пък е непроницаем сфинкс, което сигурно би трябвало да изрази емоционалната му плашливост. Впрочем Деян Донков е смайващо адекватен и стабилен в объркания си образ, макар самият Киран да признава в интервю, че докато пишел сценария, не знаел много какво става:</p>
<p>Главният герой ми се изплъзваше – не го разбирах, нямах нищо общо с въжделенията, желанията или чувствата му. Просто този човек ми беше чужд, скучен, непонятен. По-нататък твърди, че всичко си дошло по местата, но да се чудиш как се е захванал да твори образ, който не разбира. Не че е чак толкова сложен, но явно за да има съспенс, ключът към травмата е чак на финала. А дотогава се давим в досада и недоумение. Но пък поне визията е приятна – в интериор и екстериор София е цяла порцелан, барок и виенски аристократизъм.</p>
<p>Очевидно е, че амбицията на тазгодишния София Филм Фест да обърне специално внимание на българското кино се оказа обратнопропорционална на качеството му и заявените благородни намерения бяха окарикатурени. И това пак е поради заравяне на главата в пясъка. Преди въпросната прожекция на „Ако някой те обича” Стефан Китанов покани с половин уста Киран Коларов да представи накрая екипа (нещо от сорта на: „...тук има един микрофон, ако иска Киран, след филма да заповяда...”), а самият Киран сякаш го досрамя от излизащите непрекъснато зрители, не пожела да защити филма си и се ската на собствената си премиера. Тоест и двамата много добре са знаели, че ни пробутват несъстоятелност, въпросът е защо го промотираха с фанфари в НДК и защо пловдивското издание на София Филм Фест се откри със същото заглавие. Сякаш публиката е малоумна и ако упорито й продаваш марципан за шоколад, току виж започнало да й харесва. Тя обаче ще си го върне тъпкано, като съвсем се откаже да гледа. Пък после да й разправят колкото щат, че било „годината на българското кино”.</p>
