Лари ФЛИНТ: Рупърт Мърдок отиде твърде далеч

<p>Начинът, по който прескачаме тези граници обаче, е разликата помежду ни. Аз пробвам търпимостта, публикувайки дискусионни материали и плащайки на хората, искащи да минат крачка напред в разкриването на политическото лицемерие. Слугите на Мърдок, от друга страна, прекрачват границите чрез, както се твърди, неетични и дори криминални деяния: подслушвания на телефони, подкупи, подтикване към престъпно поведение и предаване на доверието на своите читатели. Ако публикуваните информации за закононарушенията на &bdquo;Нюз Корпорейшън&rdquo; са истина, направеното от компанията на Мърдок&nbsp; е не просто размиване на границите, то е пренебрежение към правата изобщо.</p> <p>Никой не може да иска свобода и да печели от свободната преса, ако в същото време пренебрегва правото на личен живот на хората. Хора като мен и Мърдок, шефове на огромни медийни империи, имат отговорността да защитават и уважават тези ограничения. Ако Мърдок е успял да разбере важността на това, което правим под чадъра на свободното слово, той вероятно не е разбрал, че не трябва да се злоупотребява с него в публикациите. Забележете, че той публикува каквото си поиска, както изглежда, без да се интересува по какъв начин е придобита информацията и пренебрегвайки отговорността, свързана със силата, дадена му от тази информация.</p> <p>Вестниците на Мърдок постоянно публикуват истории за хора, които не са давали разрешение да излагат личния им живот на показ в медиите, а това е само върхът на айсберга. Работещите в &bdquo;Нюз Корпорейшън&rdquo;, както изглежда, са наели престъпници, за да се доберат до лична информация за бившия премиер на Великобритания Гордън Браун, когато малкият му син е диагностициран с болестта цистофиброза. Работещите в &bdquo;Нюз Корпорейшън&rdquo; са наемали детективи, които са подслушвали телефоните на жертви от атентатите в Съединените щати на 11 септември и взривовете в Лондон на 7 юли 2005. Работещите в &bdquo;Нюз Корпорейшън&rdquo; са плащали на полицейски шефове за незаконно получена информация за кралското семейство. В същото време Роджър Елис, шеф на &bdquo;Фокс Нюз&rdquo;, телевизията на Мърдок, стартира добре смазаната пропагандна машина.</p> <p>Затова изглежда напълно справедливо, че Мърдок беше принуден да закрие таблоида &bdquo;Нюз ъф дъ Урълд&rdquo;, да се откаже от покупката на &bdquo;Би Скай Би&rdquo;, а неговата репутация, впрочем не от сега, завинаги беше опетнена.</p> <p>Няма значение колко им е противно или отвратително на някои хора списание &bdquo;Хъстлър&rdquo; и други мои издания, но никой от тях не се е появявал по страниците им против волята си. Не създавам сензации с цената на пренебрегването на личния живот на хората. Да, предлагам пари на онези, които искат да разкрият лицемерието на политиците &ndash; едно от тези предложения през 1998 доведе до оставката на Боб Ливингстън, конгресмен републиканец от Луизиана, гласувал за импийчмънт на президента Бил Клинтън, въпреки че самият той е имал извънбрачна връзка. Насочих вниманието не върху невинния, защото той не беше такъв, а върху онзи, правещ се на опозиция и заклеймяващ публично. Това може и да изглежда крайно или спорно действие в случая, но все пак не е подсъдно.</p> <p>Всъщност истината е, макар повечето хора да не го осъзнават още, че правото ни на личен живот е силно накърнено. Политическите ни лидери постоянно позволяват на компании като Гугъл и Фейсбук да нарушават това право. И двете компании служат като съкровищница за данни, продавайки информация за своите потребители. Фейсбук, зад прикритието на изразяването на индивидуалността, собственоръчно я убиват. Основателят Марк Зукърбърг всъщност казва, според публикации в медиите, че не вярва в правото на личен живот. Правителството трябва на всяка цена да поеме задълженията си: защита на личния живот на своите граждани и утвърждаване на индивидуалните свободи, върху които е изградена тази страна.</p> <p>Свободата на пресата и правото на личен живот не трябва да бъдат извоювани. Хората са натоварили членовете на новинарските медии с отговорността и дълга да предоставят информация. Като издатели, ние сами трябва да си налагаме ограниченията, да ги развиваме, но да не ги прескачаме &ndash; никога да не предаваме доверието на нашите читатели и никога да не публикуваме неща, които не можем да потвърдим.</p> <p>Ако твърденията са верни, Мърдок не просто е пресякъл границата, той я е изличил. Правейки това, той е поставил всички нас, искащи свобода на медиите, в риск. Само когато нашите читатели вярват, че материалите, които публикуваме, са достоверни, можем да твърдим, че свободата на пресата ще продължи да съществува и да бъде движеща сила на нашата демокрация. Ако Мърдок откаже да поеме сериозно своята отговорност като издател, той ще застраши не само правото на американците на личен живот, но и нашите основни свободи.</p> <p>След скандала &bdquo;Уотъргейт&rdquo; се появи новото поколение репортери и се роди честната журналистика. Сега действията на Мърдок ни връщат обратно назад. Ще успеят ли неговите предполагаеми машинации да разрушат и малкото останало доверие на хората в това, което четат във вестниците? Печатната индустрия вече пострада сериозно икономически и всяко следващо влошаване на положението ще докара вестниците и списанията до колапс.</p> <p>Членовете на новинарските медии вървят по ръба между пълното дискредитиране на свободата на пресата и отговорността, която носят пред обществото. Това е много труден баланс. Както изглежда, Мърдок падна от едната страна. Да се надяваме, че няма да ни повлече и нас надолу в пропастта.</p> <p><em>*Лари Флинт е изпълнителен директор и собственик на Издателство &bdquo;Лари Флинт&rdquo; и Флинт Мениджмънт Груп, а също така е издател на списание &bdquo;Хъстлър&rdquo;.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>