Където и когато ДДС е без значение

<p><strong>Когато по-евтиното излиза по-скъпо</strong></p> <p>От ЕС обаче искали всички туристи да плащат еднакво. Финансовото министерство предлага 14 на сто, туристическият бранш &ndash; 7. Премиерът мъдро и &bdquo;на око&rdquo; определил 9. По вечната тема за данъчните преференции лаически съм на страната на онези, които твърдят, че вредите от такива преференции са повече от ползите. Но това е тема за макроикономистите.</p> <p>За себе си трябва да кажа, че ДДС е последното, което би определило предпочитанията ми. Допускам, че това се отнася за мнозинството туристи по света, все едно дали са &bdquo;организирани&rdquo; или не. Цената, разбира се, е от значение, но зад конкретните цифри се крият далеч повече неща от вписаните в ценоразписите и така понякога привидно по-скъпото излиза по-евтино и обратното. В което ме убеждава и сравнението между двете части от моята отпуска.</p> <p>Вадя от сметката природните дадености, които са въпрос на късмет и на вкус. Важно е обаче как човекът се е отнесъл към тях. На егейския остров морето, за разлика от българското, е кристално чисто. Построеното край него е красиво и съразмерно, така че нищо не &bdquo;боде&rdquo; очите и не нарушава чистотата, спокойствието и хармонията.</p> <p>Навсякъде отлично обслужване и прекрасна храна с качество и количество, които на практика изравняват цените с българските. Никъде никой не те гони да плащаш за паркиране, като на голите поляни край нашите плажове, както и за чадърите, столовете и масичките. Навсякъде хубави пътища с чудесна маркировка и непрекъснати ясни указания, които правят картата излишна. И така до българската граница, след която всичко рязко се променя.</p> <p><strong>"Открий пулса на града!"</strong></p> <p>С питане и късмет улучваме пътя към българското море. Опитваме се да се обадим, че сме си у дома, но, за разлика от ферибота в открито море, тук няма връзка. В това време след един завой изниква огромен билборд, от който мобилен оператор зове: &bdquo;Открий пулса на града&rdquo;. Откриваме обаче само грозни, мръсни, запуснати населени места с мрачни субекти край пътя, чийто вид ме кара да се моля да не ни се наложи да спираме.</p> <p>Пътят е пълен с коли и камиони, но най-вече с дупки, ями и бабуни. Табелите са малко и объркващи, затова пък маркировка напълно липсва, тъй че, когато притъмнява и завалява, се налага едва да пъплим. Че сме влезли в четвъртия по големина български град разбираме, когато изневиделица в тъмницата се озоваваме пред червен светофар. По-нататък е все така тъмно, но поне пътят вече ми е добре познат &ndash; на юг покрай морето и презастроените, цяло лято огласяни от чалгата градчета.</p> <p>Успешно преминаваме и най-тясната и надупчена част от пътя и се добираме до нашето село с вечно неасфалтираните улици. По-късно на вечеря, въпреки дебелото меню, разбираме, че сме си се върнали и в нашенската ресторантска кулинарна пустиня. Колкото и да платиш за такава вечеря, все ще е скъпо. Все едно дали със или без ДДС.</p> <p>Коментарът е публикуван в сайта на <a href="http://www.dw-world.de/dw/0,,619,00.htm" title="www.dw-world.de/dw/0,,619,00.htm">"Дойче Веле".</a></p>