КРУГМАН: Фед е принуден да бездейства*

<p>И все пак бих бил много учуден, ако г-н Бернанке предложи нещо впечатляващо, което означава или значително намаляване на безработицата, или сериозен икономически ръст.</p> <p>Защо не очаквам нищо съществено от Бернанке? С две думи: заради републиканците.</p> <p>За да разберете за какво говоря, нека погледнем какви политики следва Фед сега.</p> <p>Очевидно е, че американската икономика си остава дълбоко засегната, а в нормална ситуация би трябвало да очакваме Фед да я оживи чрез намаляване на лихвените равнища. Но проблемът е, че лихвените равнища &ndash; и преди всичко тези по краткосрочните правителствени дългови книжа &ndash; вече са почти нулеви. Въпросът е какво може да направи Фед в тази ситуация?</p> <p>Е, добре, през 2000 година един икономист, наречен Бен Бернанке, направи няколко предложения за политика на &bdquo;нулеви лихви&rdquo;. Истината е, че статията беше насочена към политиката на Япония, а не на Съединените щати. Но сега Америка е попаднала в почти същия японски икономически капан, че даже и по-дълбок. Затова с основание можем да попитаме защо Бен Бернанке от 2011 не последва съветите на Бен Бернанке от 2000?</p> <p>Пак в същата статия г-н Бернанке предлага Централната банка на Япония да задвижи японската икономика с пакет от необичайни политики. Те включваха изкупуване на дългосрочни правителствени дългове (в опит да се вдигнат лихвите, което от своя страна да натисне частното кредитиране надолу); заявка, че краткосрочните лихви ще останат на почти нулеви нива за дълъг период от време, за да могат да бъдат намалени и дългосрочните лихви; заявка, че банката ще се стреми към умерена инфлация, &bdquo;поставяйки лимит от 3&ndash;4%, който да бъде удържан в рамките на няколко години&rdquo;, което от своя страна ще насърчи кредитирането и ще убеди хората да не спестяват; и накрая &bdquo;да се направи опит да бъде постигнато реално обезценяване на японската йена&rdquo;, което ще намали стойността на йената спрямо другите валути.</p> <p>Прав ли е бил г-н Бернанке тогава? Така мисля, понеже идеите му тогава съвпадаха отчасти с моите в по-ранните ми разработки. Защо в такъв случай Фед да не следва дневния ред на собствения си председател, който той е предлагал преди години на Япония?</p> <p>Част от отговора се крие в наличието на вътрешни търкания. Преди две седмици комисията, отговаряща за монетарната политика, заяви, че условията &bdquo;предполагат запазването на ниските лихви по федералните заеми поне до средата на 2013&rdquo;, което, ако не е обещание за запазване на ниските лихви, то е поне предложение за следене изкъсо на състоянието на икономиката. Дори и да е така, това предложение среща сериозна вътрешна съпротива от страна на трима инфлационни &bdquo;ястреби&rdquo; в комисията, гласуващи срещу него и наричайки го грешка.</p> <p>Но истинският отговор е, че има сериозен политически натиск отвън. През миналата година Фед наистина следваше политика на закупуване на дългосрочен дълг, по-позната като &bdquo;наливане на ликвидност&rdquo; (не питайте какво е това). Но тази политика срещна извънмерни политически пречки, за да може да произведе реален ефект върху икономиката, а кулминацията беше декларацията на републиканеца Рик Пери, в която той предупреждаваше, че всяко по-нататъшно наливане на пари в икономиката преди президентските избори в САЩ през 2012 е &bdquo;истинско предателство&rdquo; и че ако г-н Бернанке все пак го направи, &bdquo;здраво ще го плеснем през ръцете по тексаски&rdquo;.</p> <p>Сега си представете реакцията, ако Фед наистина задейства другата и доста по-важна част от идеите на Бернанке от 2000 г., преследвайки по-високи инфлационни равнища и приветствайки по-слаб долар. Когато видни републиканци като конгресмен Пол Райън отхвърлят политики, които, както се твърди, &bdquo;обезценяват долара&rdquo;, това вече е гаранция за политическа буря.</p> <p>Сега разбирате защо не мисля, че в Джаксън Хол ще бъде прокарана някаква нова политика. Да се върнем 2000 година: г-н Бернанке тогава предупреждаваше Централната банка на Япония, че може да изпадне в &bdquo;самопричинена парализа&rdquo;. Сега Фед е на прага да си докара същата самопричинена парализа. Всъщност Фед е подложен на силен политически натиск да бездейства, докато в същото време икономиката се свива. А това е много, много лошо нещо.<br />Политическата опозиция вече успя да осакати предлаганата фискална политика и вместо да помага за създаването на работни места, федералното правителство отстъпва крачка назад, действайки като котва за производството и заетостта.</p> <p>Докато Фед е принуждаван да бездейства, ще бъде много трудно да се справим с настоящата тежка икономическа ситуация.</p> <p><em>*Заглавието е на ГЛАСОВЕ.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>