Миналата седмица Жан-Клод Трише, президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) – европейския аналог на Бен Бернанке – изгуби самообладание. В отговор на въпрос за това, дали ЕЦБ се превръща в „лоша банка” заради подпомагането от нейна страна на задлъжнелите държави, г-н Трише с гневен тон каза, че ръководената от него институция се представя „Безупречно, безупречно!” и е гарант за стабилността на цените.
<p>Това действително е така. Но именно заради това еврото може да се срине.</p>
<p>Финансовата каша в Европа вече не е проблем само на малките, периферни икономики като гръцката. Под повърхността текат процеси на бягство от много по-големи икономики като испанската и италианската. Последните две са смятани за едни от първенците в еврозоната по брутен вътрешен продукт (БВП), затова може да се каже, че общата европейска валута е в сериозна опасност.</p>
<p>По всичко личи, че европейските лидери са неспособни да си дадат сметка за естеството на заплахата, да не говорим пък за преодоляването й.</p>
<p>Обяснявал съм надълго и нашироко за „фискализацията” на икономическото говорене тук в Америка, което неоснователно обърна фокуса на внимание на Вашингтон към бюджетните дефицити и загърби настъпващата катастрофа със заетостта. Но ние не сме уникални в това отношение, всъщност европейците имат далеч, далеч по-голям проблем.</p>
<p>Слушайки много европейски лидери – особено, но не основно германските – ще си помислите, че неприятностите на континента са просто морализаторстване на тема дълг и наказание. Правителствата са взимали твърде много кредити и сега трябва да плащат цената, а бюджетните съкращения са единствената възможност.</p>
<p>Дали този случай се отнася единствено до Гърция и до никой друг? Испания е имала бюджетен излишък и ниски нива на дълга преди началото на финансовата криза през 2008. Както биха казали някои, нейните бюджетни данни са били безупречни. Дори когато беше ударена тежко от спукването на имотния балон, тя все още имаше сравнително ниски нива на дълга и беше изключително трудно да си представим, че фискалните проблеми на испанското правителство са по-големи от тези на британското.</p>
<p>Защо тогава Испания – заедно с Италия, която има по-голям дълг, но по-малък дефицит – има толкова много проблеми? Отговорът е, че тези страни са изправени пред много по-голям проблем от банковите фалити, а именно пред фалит на местните правителства, не само на финансовите им институции.</p>
<p>Ето как се стига до фалит: инвеститорите, независимо по каква причина, се опасяват, че дадена страна ще обяви мораториум върху дълга си. Това ги кара да станат предпазливи и да престанат да купуват дългови книжа на съответната страна, или най-малкото, да търсят много по-висока възвръщаемост. А фактът, че на страната се налага да рефинансира дълга си чрез заеми с по-високи лихви, допълнително влошава перспективите пред изпълнението на бюджета, което прави фалита много по-вероятен, затова кризата на доверието се превръща в самосбъдващо се пророчество. И както става обикновено, кризата обхваща и банките, понеже банките в страната обикновено са вложили пари в закупуването на правителствен дълг.</p>
<p>Днес страни със своя собствена валута, каквато е Великобритания, могат да съкратят този процес: ако е необходимо, Централната банка на Англия може да пристъпи към изкупуване на правителствен дълг чрез новонапечатани пари. Това, разбира се, би могло да доведе до инфлация (което е много съмнително предвид икономическата стагнация), но инфлацията представлява много по-малка заплаха за инвеститорите, отколкото обявяването на мораториум по изплащането на дълг. Испания и Италия обаче са приели еврото и нямат свои валути. Резултатът е, че заплахата от саморазпалваща се криза става много реална, а лихвите по испанския и италианския дълг стават два пъти по-високи от тези по британския дълг.</p>
<p>Което ни връща обратно към безупречната ЕЦБ.</p>
<p>Това, което г-н Трише и неговите колеги трябва да направят незабавно, е да изкупят обратно испански и италиански дълг – нещо, което биха направили тези страни, ако все още имаха собствени валути. Всъщност ЕЦБ започна да прави точно това преди няколко седмици и даде глътка въздух за двете държави. Но самата ЕЦБ се озова под острите критики на морализаторите, които мразят идеята за спасяване на съгрешили финансово държави. А схващането, че морализаторите ще успеят да блокират всякакви по-нататъшни спасителни действия, подклажда нова паника на пазарите.</p>
<p>Допълнителен проблем е вманиачаването на ЕЦБ на тема „безупречност” на данните за стабилността на цените: сега, когато Европа отчаяно се нуждае от бързо възстановяване, а умерената инфлация дори би била от полза, банките, напротив, затягат кранчетата в опит да ограничат рисковете от инфлация, съществуващи само във въображението им.<br />Сега стигаме до най-важното. Не говорим за криза, която се очаква да се развие в следващите година-две. Всъщност е въпрос на дни. И ако това се случи, ще пострада целият свят.</p>
<p>Въпросът е ще направи ли ЕЦБ това, което трябва да се направи – да отвори кранчето на кредитирането и да намали лихвите? Или европейските политици ще продължават да спорят за наказанията, които трябва да се наложат на длъжниците, за да спасят самите себе си? Остава да видим.</p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>