Криза още дълго ще има, реформи – не

<p>Първо, в него продължава да има прекалено много въпросителни и неизвестни &ndash; както беше във всички фази на подготовката му. Например &ndash; обещава се, че до 30 юни изпълнителите на обществени поръчки ще си получат забавените пари по график, който МС бързо ще направи. <strong>Само че не се разбира най-важното &ndash; откъде ще дойдат само за 2&ndash;3 месеца стотиците милиони левове, с които да бъде осъществено това пожелание.</strong> При условие че правителството продължава да твърди, че пари няма, а бързи приходи не се очакват.<br /><br />Това е и вторият съществен недъг &ndash; <strong>за повечето мерки не е посочен дори условен финансов ефект, което не е чудно, защото те са или прекалено общи, или прекомерно пожелателни</strong>. Дори да бъдат приложени, ефектът им ще се почувства едва догодина.<br /><br /><strong>Третият недостатък е липсата на отговорници за мерките.</strong> Кой е водещ по точката "да се опростят процедурите и да се съкратят сроковете за фалит" &ndash; Министерството на правосъдието, правителството, Народното събрание, депутатите на ГЕРб или друг фактор?<br /><br /><strong>Неизменен атрибут на всеки план са сроковете. В новоизлюпения пакет от мерки обаче сроковете никакви ги няма.</strong><br /><br />Тук-там се срещат пожелания от типа "учредяване на концесии върху подземни богатства и пътища в рамките на 2010 г." Това е прекалено широка рамка &ndash; ако първите приходи от нови концесионни такси дойдат по Коледа, мярката няма да донесе желания бърз фискален ефект.<br /><br />Дори "секирата" за разходите на администрацията виси. Предвижда се бюджетните звена да харчат 90% от месечните си лимити, но <strong>не се разбира от кога влиза в сила рязането на разходите &ndash; от 1 април, от средата на годината, а може би със задна дата от 1 януари.</strong> А това е една от най-тежките мерки в пакета, от която се очаква да спести на бюджета 450 млн. лева.<br /><br />Загадъчна и като финансови, и като времеви измерения е идеята България да изтъргува част своите права по Протокола от Киото. От продажбата на квоти за вредни емисии се очакват половин милиард лева &ndash; това е и най-скъпоценният ресурс сред всичките идеи за спасяване на бюджета и най-превъзнасяният. Бедата е, че България няма нито опит, нито готовност, нито капацитет да участва в тази сложна форма на международна търговия и е наивно да се очакват реални приходи в оставащите месеци на трудната 2010 г.<br /><br />Дългогодишната битка на БСК такса "смет" за фирмите да се изчислява според реално "произведения" боклук върви към успех. За първи път правителство поема ангажимент да промени начина на таксуване. <strong>Само че и тази мярка няма отношение към текущата година. Ако има изобщо промяна, тя ще е най-рано за 2011 г.<br /></strong><br />Друг новоизлюпен данък обаче напира да влезе в сила от 1 юли. Става дума за т. нар. налог "лукс", който ще дублира промилите на местния данък "сгради" за имоти с оценка над 300 000 лева и за коли, по-скъпи от 70 000 лв, и ще утрои ставката за личните яхти и персоналните самолети. <strong>Повечето партньори в тристранния формат признаха, че данък "лукс" е популизъм с нищожен ефект, но все пак е намерил място в пакета.</strong> Сигурно за успокоение на нечии съвести. Как ли бизнес организациите ще обяснят на своите членове защо са се съгласили някой да бъде наказан само защото е успял, притежава и честно декларира имущество?<br /><br />Някои от мерките в плана показват, че освен кризата голям трън в очите е и пазарът. <strong>Откровена антипазарна мярка например е замразяването на цените на регулираните от държавата стоки и услуги.</strong> Няма спор, че тежестта в крайна сметка пак ще се понесе от населението и фирмите, че това ще донесе загуби на енергийните дружества и че ще се изкриви пазарът. Но въпреки всичко се приема. И то прикрита с "дипломатичен" текст - "Да се положат усилия за временно ограничаване нарастването на държавно регулираните стоки и услуги от обществен интерес". <strong>Дори не става ясно кой трябва да положи усилия.</strong><br /><br />Чудно е, че бизнесът, представен в тристранката, е преглътнал и удара по линия на корпоративното подоходно облагане. Според една от мерките коефициентът за определяне на авансовите вноски по данък "печалба" ще се вдигне от 1 на 1.1. <strong>Това означава, че вместо да внасят текущо същите суми по данък "печалба" като миналата година, фирмите ще трябва да плащат с 10% повече.</strong> Впрочем този коефициент бе 1.1 за 2009 г., но заради влошаването на икономическата ситуация при приемането на бюджет 2010 г. бе решено от 1 януари индексът да стане единица, за да се облекчи бизнесът. <strong>А сега пак ще го товарят?!<br /></strong><br />Събирането на дивиденти от дружества, в които държавата участва, звучи като хубава и с бърз ефект мярка. Но много от държавните мастодонти всъщност са хронично губещи и не разпределят печалба. Фирмите, в които държавата не е единствен акционер, също не се отчитат на хазната. Там частният съдружник обикновено обявява, че ще инвестира печалбата обратно във фирмата, а ако все пак се разпредели дивидент, държавата трябва да положи извънредни усилия, за да си получи полагащия й се пай. Такъв е случаят с Пловдивския панаир - там се разпорежда бизнесменът Георги Гергов, който не може да бъде убеден да внесе дивидента и държавата сега ще праща събирачи от Агенцията за държавни вземания.<br /><br /><strong>В пакета има и резонни мерки</strong><br /><br />Например - за увеличение на щата на Агенцията за държавна финансова инспекция АДФИ. АДФИ е наследник и бледо копие на някогашния славен Държавен финансов контрол, който беше страшилище за стопанската престъпност. Персоналът на АДФИ е малоброен - инспекторите, които ходят на ревизии и трябва да проверяват министерства, общини, комисии, агенции, държавни и общински предприятия, <strong>са по-малко от 100 - при положение че само общините са 264.</strong> В плана се предлага агенцията да назначи още 10 души и да направи спешни инспекции в "Булгаргаз", НДК, НЕК и БДЖ.<br /><br />Резонна е и идеята за "ваканцията" за фирми, на които хазната е длъжник. Мярката предвижда държавата да не начислява наказателни лихви по закъснели данъци и осигуровки за периода, в който тя самата е некоректен платец към бизнеса. Въвеждането на на "ваканционен период" обаче изисква законова поправка.<br /><br />Облагането на късметлиите от хазарт също е залегнало в окончателния текст на тристранката, но и то плува в необозримото бъдеще. Това, което предстои, не е бързо въвеждане на данък за милионерите от тото, бинго и рулетка, а старт на дискусии между държавата и организаторите на хазартни забавления и "обстоен анализ", след което МФ ще предложи на правителството решение за евентуално въвеждане на данък.<br /><br /><strong>Има и реверанс към туристическия бранш и чужденците,</strong> които остават най-верни почитатели на българските курорти и природни прелести, а и сериозни потенциални инвеститори. Във време на оскъдица министър Дянков е готов да загуби 8 милиона лева, за да се облекчат максимално визите за руски и украински граждани.<br /><br /><strong>На фона на твърде оптимистичните приходи планът изобилства от доста щедри разходи</strong><br /><br />В него се вдигат обезщетенията при безработица и при фалит на фирми, заложено е повишение на минималната работна заплата, предоставяне на допълнителни средства за субсидирана заетост, за откриване на социални трапезарии и т.н. Интересното е, че се замразява не само намаляването на социалната вноска, но и увеличението на здравната вноска. <strong>Очевидно управляващите са преразгледали плановете си за вдигането на осигуровката за здраве с 2% от 2011 г.</strong> Притеснително е и че реформите в здравеопазването и пенсионната система са само бегло споменати. А за реформа в държавната администрация изобщо и дума не става.<br /><br /><strong>Като цяло комбинацията от идеи буди смесени чувства<br /></strong><br />Някои са добри, други са неясни, трети изпразват допълнително бюджета, вместо да запушват пробойните, четвърти изобщо нямат отношение към най-критичните месеци, а визират евентуални промени през 2011 и дори 2012 г. Повечето идеи изискват законодателни промени и трябва да минат през филтъра на множество парламентарни комисии и две прения в пленарната зала на НС. <strong>Това означава, че планът (или поне съществена част от него) не може да проработи бързо и резултати ще се усетят не по-рано от есента</strong>. А не знаем и какво ще се случи в Народното събрание - 60-те днешни идеи ще бъдат модифицирани, оптимизирани или направо дисквалицифицирани - лобитата в парламента несъмнено ще се активират, а БСП и ДПС със сигурност вече пълнят от 100 кладенеца менци с критики и несъгласия. <strong>При очертаващата се дълга великденска ваканция процедурата по приемането ще стартира най-рано през май и я приключи преди летния отпуск на депутатите, я не.</strong><br /><br />Затова не е нужно да си лош пророк, за да прогнозираш, че а<strong>ко кризата не започне да отшумява още през май-юни и икономиката не започне да пълни хазната, скок на ДДС до 24% не ни мърда.</strong> Премиерът Бойко Борисов вече си го каза - ако не успеел да анулира финансово необезпечените договори за над 2 млрд. лева, вдига ДДС, без да пита никого. <strong>Явно и той не вярва много в успеха на току-що забъркания тюрлюгювеч, наречен претенциозно "мерки за подкрепа на фиска, бизнеса, заетостта и домакинствата".</strong></p> <p>Текстът е публикуван във в. "Сега"</p>