Краят на "имперския миг" на САЩ в Ирак

<p>Мненията са равномерно разделени между хората, които се радват, че американците си тръгват, и тези, които ги критикуват, че си тръгват твърде рано и оставят Ирак уязвим за нови изблици на религиозно насилие.<br />Това е шаблон, към който привиква всяка окупираща сила. Изглежда че американците не могат да направят нищо както трябва &ndash; дори да си тръгнат подобаващо.</p> <p>Повечето от аргументите в полза на нахлуването в Ирак през 2003 г. се оказаха неоснователни.<br />Много иракчани приветстваха свалянето на Саддам Хюсеин &ndash; 50 % приемаха нахлуването като освобождение, сочат данни на проучване от 2004 г., докато други 50 % го смятаха за окупация. Но в наши дни е трудно да се открие човек, който да смята САЩ за приятел и ментор на Ирак. Нито пък свалянето на Саддам предизвика домино ефект за демократизация на другите страни в Близкия изток. Обратно, позицията на САЩ в региона беше чувствително отслабена. Някои от нещата, направени от американските власти в Ирак, бяха трезви, позитивни и практични. Други се превърнаха в тежест, като например конституцията, която американците наложиха, и която прави сформирането на прилично функциониращо правителство почти непосилна задача.<br />С години американските генерали срещаха все по-големи затруднения в борбата със съпротивителното движение. Ситуацията взе обрат едва с идването на експерта в борбата с тероризма, ген. Дейвид Петреъс. Както повечето успешни генерали, и късметът беше на негова страна.</p> <p>Ген. Петреъс знаеше, че съпротивителните движения имат определена продължителност на живота, и имаше достатъчно късмет, за да пристигне в Багдад когато екстремизмът в Ирак започваше да стихва.<br />Сунитите бяха все по-негативно настроени към насилието, причинено от радикалните сунити, а генералът окуражи разрастването на Съветите на пробуждането, което позволи на умерените сунити сами да се разправят както с баасистите, така и с поддръжниците на &bdquo;Ал Кайда&rdquo;. Броят на хората, желаещи да се превърнат в атентатори-камикадзе, започна да намалява.</p> <p>Тактиката на ген. Петреъс обърна прилива. В пика на насилието около 100 души загиваха в престрелки и бомбени атентати в страната всеки ден. В момента броят на жертвите на политическо насилие е намалял до около 10 души дневно &ndash; неприемливо за някое по-мирно общество, но огромно облекчение за Ирак.<br />Въпреки това много иракчани се опасяват, че с оттеглянето от активни действия на американската армия и без достатъчно обучение за иракската армия и полиция, екстремистите както от сунитския, така и от шиитския лагер отново ще започнат борбата си.</p> <p>Каквото и да се случи през следващото десетилетие, американците ще носят отговорността. Освен, разбира се, ако Ирак не се превърне в мирна и просперираща страна, в който случай никой няма да им благодари.<br />Това е обичайната съдба на окупаторите.<br />Огромен брой хора загинаха, повечето от тях иракчани.<br />Немислимо огромни суми пари бяха изхарчени в страната, и въпреки това Ирак се плъзна рязко надолу в класацията на страните по богатство.</p> <p>Дали САЩ спечелиха нещо? Все още е трудно да се каже.<br />Както британците научиха в Бурската война, а Русия научи, нахлувайки в Афганистан, големите военни сили рискуват много, изправяйки се срещу наглед много по-слаби опоненти.<br />В резултат на имперското си приключение в Ирак САЩ изглеждат смалени. Сега страната ще трябва да работи много здраво, за да убеди останалия свят, че отново е силна.&nbsp;</p> <p><strong>Превод: агенция "Фокус"</strong></p>