Кой сложи край на Студената война?

<p><strong>Горбачов пое по съвършено различен път &mdash; както и Рейгън.</strong> През 1986 г. в Рейкявик те почти се договориха за пълното унищожаване на ядрените арсенали. През 1987 г. подписаха историческия договор за ядрените оръжия със среден обсег &mdash; първото сключено споразумение между двете свръхдържави за съкращаване на ядрените оръжия.</p> <p><strong>Колкото до призива на Рейгън към Горбачов да събори Берлинската стена, по това време медиите не му обърнаха толкова голямо внимание.</strong> Ролята на Горбачов за освобождаването на Източна Европа от съветската доминация през 1989 г. беше много по-съществена. Още в самото начало Горбачов даде да се разбере, че не възнамерява да следва т. нар. доктрина Брежнев, на която се позоваваха Съветите, когато трябваше да оправдаят военната си намеса в държавите-сателити.</p> <p><strong>В речта си пред ООН през декември 1988 г., Горбачов вече не остави никакви съмнения в това.</strong> Той се отказа от концепцията за "международната класова борба", която беше в основата на съветската външна политика, отказа се от доктрината Бреонев и осъди практиката на използване на сила за разрешаването на конфликтите.<br />Горбачов обяви едностранно съкращаване на броя на въоръжените сили на страната с 500 000 души и изтегляне на 50-хиляден контингент от Източна Европа. Както се изрази съветологът Арчи Браун, по този начин той фактически "сложи край на комунистическите режими в Източна Европа".</p> <p><strong>И когато започнаха последвалите драматични промени, Горбачов продължи да следва същия курс,</strong> с което позволи безпрепятствения ход на по-нататъшните реформи. От политическа гледна точка този сдържан курс му струваше много по-големи усилия, отколкото може да изглежда днес. Както отбелязва Браун, военният и външнополитическият елит на СССР винаги е "приемал своята хегемония в Източна Европа като нещо неподлежащо на обсъждане".</p> <p><strong>Защо Горбачов се реши на толкова радикално преразглеждане на външната политика на СССР?</strong> За разлика от своите предшественици, той разбираше, че Съветският съюз няма да може да развива своята икономика, ако продължава да отделя за военни нужди 20% от БВП и 40% от дефицитния си бюджет.</p> <p><strong>Приносът на Рейгън за края на Студената война бе не по-малък, но не по тези причини, които изтъкват консерваторите.</strong> Преговорите (а не военното противопоставяне) &mdash; това беше в основата на неговата стратегия за взаимоотношения със Съветите и Рейгън следваше неотклонно този курс по време на своето президентство. <strong>Дори разгърнатата от него надпревара във въоръжаването на практика целеше да стимулира лидерите на СССР да започнат преговори</strong> за съществено съкращаване на въоръженията, за да изравнят или поне намалят американското преимущество, което се беше създало при някои видове въоръжения. И когато Горбачов пръв от съветските лидери започна да контактува лично с него, Рейгън се отказа от своята войнствена риторика и от думите си за "Империята на злото" и започна да се отнася към Горбачов с уважение.</p> <p><strong>Разбира се, и двамата лидери бяха продукт на своята епоха - упорито и десетилетно противопоставяне, </strong>произлизащо от същината на националната идентичност на двете страни. Но те успяха да се издигнат над определените им роли &mdash; да не позволят да угасне съперничеството между двете свръхдържави и противоположните идеологии &mdash; и направиха няколко огромни крачки към мира и сътрудничеството в името на благото на своите народи и на целия свят.</p> <p><strong><em>И двамата заслужават възхищение за своите исторически постижения. А примерът им трябва да служи за урок как да бъдат преодолявани сложните проблеми на настоящето.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p>