Кой ще е следващият зад кормилото на ЕЦБ?

<p>Конгресът спъва усилията на Фед да управлява кризата, а конгресменът Рон Пол от Тексас, който вярва, че самото съществуване на Фед е противоконституционно, ще оглави една от ключовите надзорни комисии в Конгреса в края на януари. Повече от половината американци искат политиците да имат повече думата, когато става въпрос за монетарната политика &ndash; ужасяваща перспектива от гледна точка на историята.</p> <p>При съществуваща вероятност от продължителен период на нисък икономически растеж, нарастващ натиск върху публичните финанси в Еврозоната и наложен дебат за бъдещето на еврото Европейската централна банка става повече от всякога последна линия на защита за общата европейска валута. Нуждата от корав, неподдаващ се на политически натиск президент на ЕЦБ е очевидна.</p> <p>По време на финансовата криза, ЕЦБ имаше късмета да бъде управлявана от забележителен човек в лицето на Жан-Клод Трише. Но неподлежащият му на подновяване мандат изтича през октомври 2011, а европейските лидери не трябва да чакат до последния момент, за да определят неговия наследник. Дори е наложително пазарлъците сред страните, членки на Еврозоната, да започнат.</p> <p>Първо и най-важно, следващият президент на ЕЦБ трябва да е отлично запознат с монетарните политики. Истината е, че сегашната финансова криза изведе на преден план нуждата от надзор. Но монетарната политика, а не надзорът, е същността на централните банки, имайки предвид, че банките могат да бъдат добре управлявани от новосъздадения Европейски съвет за системен риск, който отговаря за благоразумието на взетите решение на макроравнище в Европа от 1 януари 2011 година.</p> <p>Освен това, противно на общоприетото, президентът на ЕЦБ трябва да бъде много дипломатичен, но трябва да може и да обединява всички членове на Управителния съвет на ЕЦБ. Когато политическият натиск върху централните банки, в това число и ЕЦБ, нарасне, нейният президент не трябва да има никакви колебания да критикува европейските политици, ако е необходимо, разбира се, като ги назовава и посрамва публично. Независимостта на Европейската централна банка е нейното най-ценно предимство, да не кажа необходимост.</p> <p><strong>Добрият централен банкер трябва да може да казва &bdquo;не&rdquo; на политиците.</strong></p> <p>Това не означава, че президентът на ЕЦБ трябва да води битки където и както му падне. Напротив, той трябва да е способен да търси и намира подкрепа за независимостта на ЕЦБ. Но той трябва да следва максимата, наследена от първия президент на ЕЦБ Вим Дуизенберг по отношение на политиците: &bdquo;Чувам ги, но не ги слушам&rdquo;.</p> <p>Президентът също така трябва да търси подкрепа от мнозинството европейци. За съжаление страната, от която произхожда, е много важна за уважението към него. Имайки предвид факта, че настоящият вицепрезидент на ЕЦБ е от Южна Европа (Португалия), следващият оглавяващ ЕЦБ трябва да идва от Северна Европа. Само някой от Германия, Холандия или от скандинавските страни, членки на Еврозоната, като Финландия може да получи подкрепа от германците, което ще се окаже от ключово значение.</p> <p>Няма съмнение, че ще се намери някой в Еврозоната, който притежава всички изброени по-горе качества. Всъщност има повече от един. Марио Драги е единият. Останалите са Клаус Реглинг, шеф на Европейския фонд за финансова стабилност, Аксел Вебер, президент на Бундесбанк, и Юрген Старк, понастоящем член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.</p> <p>Италианският паспорт на Драги и предишният му пост в &bdquo;Голдман Сакс&rdquo; не му помагат много. Реглинг има много опит, но не и в централни банки и с монетарната политика. Всеки, който предпочита Старк, ще има нужда от добър адвокатски екип, който да посочи как да превърне настощото му назначение без възможност за подновяване в Изпълнителния съвет в назначаването му за президент, без да се нарушат правилата на ЕЦБ.</p> <p>Взимайки предвид някои от изявленията на Вебер през 2010 година, той може да бъде упрекнат, че му липсва дипломатичност.</p> <p>Нут Велник, настоящият шеф на Холандската централна банка, е резервният кандидат, както и Ерки Лийканен от Финландската централна банка. И двамата са подходящи за поста. Окончателното решение, разбира се, остава в ръцете на европейските правителствени и държавни лидери. Но от наша гледна точка наследникът на Трише е най-вероятно да бъде един измежду тримата &ndash; Вебер, Велник или Лийканен.</p> <p><em>* Силвестър Йофингер е професор по финансова политика в Тилбургския университет, Холандия. Един Муягич е икономист в ECR Research и Тилбургския университет.</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>