- 10 Sep 2020
- 181
- 33
Сутрин е. Пия кафе. Навън е мрачно, а водещите по телевизията се морят да изстискат новина от някакъв изстискан човек… Жалко. Тръгват рекламите. Трябва да тръгвам и аз - чакат ме хиляди задачи... Пуснаха клип за концерт на група „Любе”. Видях Кремъл, а отзад боботеше юнашки глас – „Любимата група на премиера Путин”. Виж ти, рекох си, явно им е дал права за реклама на негов гръб... Махнах с ръка, но гласът от екрана не спря – „Под патронажа на премиера Бойко Борисов” Хм, наистина са им мелодични песните, но явно са доста важни, за да ги обгрижват така, а сигурно ще даряват средства за някои дом за деца и заради това... Няма лошо. Все пак заби ми се някакъв свредел в главата и не ме остави на мира.
Влязох в интернет след 3-4 часа и разбрах какво е... имаше още текст – „кои каза, че сме живели зле?”. Ето какво ме е жегнало. Намерих го.
<p>По дяволите, 20 години след рухването на Берлинската стена двама офицери, които са станали премиери са промоутъри на популярна руска група и ме питат дали сме живели зле? Какво става? Напразно ли беше всичко? В какво превърнахме 20 години от живота си?</p>
<p>Въпросите се извиха в безумен водовъртеж. Казах си „спри се”, това е идиотщина. Та тази група я харесват и леви и десни, и свестни и несвестни… Нима в Германия не правят бизнес с неонацистка символика? Правят. Какво му е различното?</p>
<p>Не е до групата - продължих да се тормозя. Някои се опитва да ме убеди, че е било добре. Защо? Защото видиш ли имало ред. Да. Имаше изходни визи. За да получиш се разписваше комсомолският ти секретар и още 5 души и още сума ти милиционери - офицери… Имаше и друг ред, по които се стигаше до лагерите. <br />Субординацията до такава степен бе устроила обществото, че само БКП си крадеше на едро, а останалите от заводи, ТКЗС-та и институти. Подредено наистина.</p>
<p>Българите не сме дорасли и си падаме по „силната ръка” взеха да ме убеждават приятели. „Не виждаш ли какво става?” беше обичайният им въпрос към мен. <br />Какво излиза, че избирайки някого го правим от носталгия към по предишния - Живков, Червенков, цар Борис, Фердинанд, султаните...</p>
<p>Вървим напред към миналото. Търсим страха, които ни пазеше от собствените ни мисли за свобода. Страхът, които служеше за оправдание пред децата ни, че трябва да изберат по-малкото зло и да си мълчат. Днес те станаха на двадесет и няколко години и някои ги лъже, че сме живели добре. Има как, защото те не помнят. Има как, защото словото е под патронажа на корупцията и онези офицери, които ни разписваха визите някога. Не става дума за младостта, която винаги е хубава и се целува по ъглите. Мълчанието не е носталгия, а грях, защото утре днешните 20-годишни ще кажат, че днес е било хубаво, животът е вървял добре. <br />Тук сигурно някъде трябва да спра, защото прекалих. Налях си кафе. Това е просто една реклама по дяволите.</p>
