- 10 Sep 2020
- 212
- 6
В петък на сайта на ДАНС беше публикувано извлечение от Годишния доклад на агенцията за състоянието на националната сигурност за 2010 г. Съгласно Закона за ДАНС (ЗДАНС) изготвянето на годишен доклад е основната и задължителна форма на отчет на дейността на агенцията пред обществото. Тази форма на публичност е възприета и от останалите сродни служби на НАТО и ЕС, които публикуват своите годишни доклади на интернет страниците си. За първи път ДАНС се осмели да направи това цели три години след създаването си. Някои ще кажат: похвално, по-добре късно, отколкото никога. Щеше да е похвално, ако с този акт наистина се изпълняваше целта на разпоредбата в закона. А целта, както споменах, е да бъдем осведомени ние, данъкоплатците, за какво са изразходвани парите ни. Защото – пак ще повторя – годишният доклад е единствената форма, с която ДАНС отчита дейността си пред обществото.
<p>В ЗДАНС няма указания как трябва да изглежда годишният доклад и на какви изисквания следва да отговаря. До този момент ние нямаме никаква идея какво е било съдържанието на годишните доклади на агенцията в предходните години, защото противозаконно те бяха класифицирани и приети от парламента на закрити заседания. Това впрочем ще се случи и с пълния текст на настоящия доклад. И той ще бъде приет от депутатите, предполагам, с гласовете поне на две трети от тях, а гражданите единствено ще бъдат уведомени за този акт, нищо повече.</p>
<p>Затова фактът, че има публикувано някакво извлечение от доклада на сайта на ДАНС, с нищо не променя ситуацията. Извлечението е един обобщен анализ на рисковете и заплахите за националната ни сигурност през 2010 г., който не осветлява свършената от агенцията работа, не представя резултатността и ефективността й, не оправдава изразходвания бюджет.</p>
<p>ДАНС е съвкупност от разузнавателни служби – военно и цивилно контраразузнаване и финансово разузнаване. Основната функция на тези служби е да готвят информация за превенция чрез политически решения. Главният консуматор на тази информация е министър-председателят, който трябва да бъде в състояние да взима изпреварващи решения, когато са засечени заплахи срещу националните интереси. Е, някой да е разбрал от въпросния публичен текст колко и какви справки, анализи и доклади е изпратила ДАНС на висшите органи на държавната власт през 2010 г. и дали те са били достатъчно полезни, за да спомогнат управлението да взима превантивни решения?</p>
<p>Внимателният прочит на публикувания анализ създава и затвърждава впечатлението, че той е направен основно на базата на явни източници! Всеки, който през 2010 г. е следил системно медиите, няма да намери нищо ново, неизвестно или изненадващо в тези 44 страници. Констатациите надвишават изводите, а препоръки липсват.</p>
<p>Липсва също и емпириката, дала основание за съответните констатации и изводи. Макар че и по-голямата част от емпириката може да се открие в миналогодишния архив на българските и чуждестранните медии. От време на време в текста се казва: „анализът на наличната информация” – този израз е достатъчно показателен за състоянието на нещата, защото „наличната” в ДАНС информация е налична и в компютрите на всички ресорни журналисти, да не говорим за компютрите на хора, изкушени в трупането на по-специализирано знание.</p>
<p>От 1989 г. насам хората искат видим сектор за сигурност, искат да знаят какво правят специалните служби, спазват ли човешките и гражданските права, колко пари изразходват и за какво. Искат прозрачност. Това означава активно предоставяне на информация на обществото. На сайта на ФБР се вижда точният брой на служителите – цивилни и офицери, вижда се точният бюджет до стотинка, има доклади, статистики, продукти, които могат да бъдат споделени с обществото.</p>
<p>Не е ли редно да знаем колко сигнали е получила агенцията през 2010 г., колко оперативни дела е приключила и с какви резултати, или пък колко са исканията за прилагане на СРС и колко от приложените СРС-та са послужили за изготвяне на веществени доказателствени средства за нуждите на наказателния процес? Не е ли редно да знаем колко са били вътрешните проверки в ДАНС и за какво и има ли наказани или поощрени служители?</p>
<p>Такъв отчет липсва, а тези данни не са класифицирани.</p>
<p>А къде са разсекретените документи на ДАНС? Имало техен списък в друг годишен доклад на друга институция – ДКСИ, който пък на свой ред също е секретен. Да плачем или да се смеем на този български Параграф 22?!</p>
<p>Някои ще кажат, ама нали имаме парламентарен контрол. Не съм съгласна, че е достатъчно парламентарният контрол да казва на обществото какво прави ДАНС и да препредава цензурирана информация, будеща съмнението, че прикрива гафовете на службата, защото те са направени в изпълнение на политически поръчки.</p>
<p>Обществото трябва да има пряк достъп до части от информацията. Трябва да има възможност да се контролират събраните от ДАНС лични данни. Трябва всеки гражданин да има право да попита дали ДАНС по някакъв повод се е занимавала с него. Колкото до парламентарния контрол, той трябва да получи своята съдържателна задълбоченост, защото комисията е с доста широки правомощия, имайки право на контрол върху приключили и текущи оперативни дела. Дори няма да засегна тук качеството на работа на настоящата комисия за контрол на ДАНС в парламента, защото много пъти съм коментирала този въпрос.</p>
<p>Чудесно е ДАНС да превърне в традиция публикуването на анализи по различни теми на сайта си. Но тези анализи не могат да играят ролята на отчет за дейността на агенцията.</p>
<p>А по-важното е най-сетне да бъдат регламентирани ясни критерии за оценяване на ефективността на ДАНС, да бъде създадена система от показатели за успех, по които да се оценява резултатността на нейната работа. Едва тогава ще можем да кажем, че тази държавна институция се отчита пред обществото. И когато се установи публично какви реални резултати е постигнала ДАНС, ще има основание да се дава една или друга оценка за свършената работа.</p>
<p>Миналата седмица ротационният председател на комисията за контрол на ДАНС в парламента Камен Костадинов заяви, че агенцията е работила перфектно по времето, през което е ръководена от Цветлин Йовчев, който преди месец подаде оставка. “Комисията прие с единодушие доклада за миналата година, като дава изключително висока оценка за работата на ДАНС за 2010 г.” По какви критерии, господа, давате тази оценка? Няма такива. И тъй като всичко извън този обобщен анализ е засекретено, се налага да се доверим на хора като Камен Костадинов, Волен Сидеров, Иван Петров, Димитър Дъбов и Иван Костов...</p>
<p>Впрочем не само „говорителите” на ДАНС предизвикват съмнения, че ДАНС е работила перфектно. Не са ясни истинските причини за оставката на Цветлин Йовчев. Дали напусна поста си, защото му писна да играе по свирката на Борисов и Цветанов, или защото не му харесва ролята, която е отредена на ДАНС в предстоящия „кървав” предизборен период? Сред официално посочените от Йовчев мотиви за напускането му е оценката на министър-председателя за цялостната дейност на ръководената от него агенция. Ето го първото противоречиво послание: парламентарната комисия дава „изключително висока оценка” за работата на ДАНС, а премиерът е недоволен от нея.</p>
<p>Други противоречиви послания. Изводите на комисията за контрол на ДАНС са, че СРС-та от „Тановгейт” не са изтекли от агенцията. Директорът на Института по психология към МВР Неделчо Стойчев обаче заяви в телевизионно интервю, че са проверили с детектор на лъжата 6 служители с достъп до изтеклата информация.</p>
<p>Полиграфът показал, че агент от ДАНС е изнесъл данните от СРС, като е взел и пари за „услугата”. Това беше потвърдено и от вътрешния министър Цветанов. В петък пък на парламентарен контрол Бойко Борисов оневини ДАНС и МВР, че не са разработвали сина на Ваньо Танов. Но подслушването по досъдебното производство за контрабанда, в което са записвани и разговорите на Ваньо Танов, е извършено в МВР и ДАНС, както установи проверката на компетентната парламентарна комисия.</p>
<p>Е, не може ДАНС да е работила перфектно, след като изобщо не е ясно какво точно е работила.</p>
