Казионна журналистика

<p>Едно време държавните визити бяха първа, втора и трета новина, въпреки че бяха пълна скука. Другарят този се среща с другаря онзи и срещата премина във ведра дружеска атмосфера. По-късно, по времето на Иван Костов, когато страната ни пое път към активна евроинтеграция, срещите или посещенията на западни политици, разбира се, бяха много по-важни, че и интересни от новинарска гледна точка. Тогава имаше резон те да бъдат отразявани като първа новина, но днес това съвсем не е така, още повече когато става дума само и единствено за формален протокол. От гледна точка на новинарската си стойност посещението на г-жа Меркел трябваше да мине в края на емисията, далеч зад новините за хаотичните намерения на правителството по отношение вдигането на осигуровките, фалстарта на новия здравен министър след решението парите за здравеопазване да запушат дупки в бюджета, екологичната катастрофа в Унгария, която пряко ни засяга, драмата с чилийските миньори и фалита на "Мостстрой", притежавана от най-богатия българин Васил Божков. Последната новина според мен би трябвало да е водеща от няколко дни и да бъде тема на широки коментари, но не е.<br />Визитата на Меркел бе показана от медиите като опит за елементарен PR на Бойко Борисов, което остави допълнителното усещане за лош вкус от страна на журналистите. Думите за напредъка на правителството в борбата с корупцията сме ги чували от най-различни държавни глави към най-различни български правителства, които очевидно никога не са имали напредък в тази област, няма и сегашното.</p> <p>Работата е там, че българските политици приемат куртоазния тон на западните си колеги за оценка по същество и бързат да я експлоатират и да я осребрят за вътрешнополитически цели. Щом Меркел е казала на Борисов, че има напредък в борбата с престъпността, значи има. Той и Джордж Буш наричаше Сергей Станишев "Мистър Клийн", но това не попречи на тройната коалиция да върти грандиозни далавери с държавни ресурси. На всичкото отгоре Борисов не изпълни заканата си отпреди няколко месеца и не повдигна въпроса за поведението на електроразпределителното дружество Е.ОН в България. Не знам дали си спомняте, но през април тази година Борисов се закани да ги национализира и мърморейки, споменаваше Меркел. Сега и дума не обели по този въпрос, докато тя, за разлика от него, защити бизнеса на своите сънародници в България и удари директно НЕК и окаяното състояние на инфраструктурата в енергийния ни отрасъл.</p> <p>Прочута със своята сдържаност и ненавист към политическото лигавене, г-жа Меркел ни спести излишните обещания и по най-важния за нас въпрос от гледна точка на нейното посещение тук, а именно приемането в Шенгенската зона, тя отговори кратко и бих казал хладно: оценката за вашата подготвеност ще бъде справедлива.</p> <p>Така или иначе единствената новина от нейното посещение беше, че е дошла в София, което, повтарям, за страна, член на Европейския съюз, 20 г. след падането на Берлинската стена не е никаква новина. Не е новина и желанието на българските медии да се слагат на властта при всички удобни поводи, каквито напоследък управлението не предлага в изобилие. То произвежда скандал след скандал и ако употребим наукообразния език на титана на мисълта Цветан Цветанов, неговото правителство е инкубатор за генериране на хаос в държавата. Колкото и да искат журналистите да се слагат, им е трудно да го правят при тези дадености и затова се хващат като удавници за всяка сламка, която им се подаде, какъвто бе случаят с посещението на Ангела Меркел в България, което в други европейски страни би намерило далеч по-скромно място в новинарските емисии.</p> <p><em><strong>Текстът е публикуван във в. Галерия</strong></em></p>