КАПЛАН: Промяна в баланса на силите в Азия

<p>Политиците в Съединените щати обясняват, че доусъвършенстването на притежаваните от Тайван изтребители F-16 A/B ще ги направи почти като 66-те нови модели F-16 C/D, които тайванците искат, при това на много по-ниска цена. Но както става ясно, това доусъвършенстване не включва поставянето на нови двигатели, развиващи по-висока скорост, и ще затрудни тайванците в опита им да върнат обратно старите самолети, както са се надявали. Очевидно е, че решението е отражение на болезнения компромис, направен от администрацията на президента Обама.</p> <p>От 2020 нататък Съединените щати няма да са способни да защитават Тайван от китайски въздушни атаки, според изследване на &bdquo;Ранд корп.&rdquo; от 2009, дори и при наличието на американските изтребители F-22, на два самолетоносача в региона и на достъп до военновъздушната база Кадена в Окинава. Нещо повече, Китай е в процес на разгръщане на противокорабни балистични ракети, застрашаващи американските военни кораби и независимо от това дали тайванските F-16 са усъвършенствани или не, те са далеч от технологичните предимства на притежаваните от Китай между 300 и 400 руски изтребители Су-27 и Су-30.</p> <p>Имайки предвид факта, че остров Тайван е само на 160 километра от Китай, а флотът и военновъздушните сили на Съединените щати трябва да прекосяват Тихия океан, мисълта, че от Вашингтон са длъжни постоянно да гарантират сигурността на Тайпе (столицата на Тайван &ndash; б.пр.), винаги е била трудна за възприемане. Наскоро проведените разговори между вицепрезидента Джо Байдън и неговия китайски колега Хи Цзинпин (говорещ от името на президента Ху Цзинтао), дадоха основание да се мисли, че президентската администрация е на мнение, че Тайван може да бъде по-добре защитен чрез установяване на по-близки дипломатически отношения между Америка и Китай, отколкото чрез надпревара във въоръжаването.</p> <p>Какво обаче се случва в действителност? Администрацията не действа неразумно. Тя не се предава напълно на Пекин. Всъщност тя се приспособява към краткотрайния подем на китайската сила &ndash; икономическа и военна. Този подход за подкрепа на Тайван &ndash; но не чак толкова агресивно &ndash; е нагледен пример за надценяването на концепцията за упадъка на Америка.</p> <p>Упадъкът рядко е внезапен. В действителност той се случва бавно, за десетилетия, а бюрокрацията дори отрича неговото съществуване и се съпротивлява на случването му. Британският кралски флот започва да запада през 1890-те, както описва в своята книга &bdquo;Изтощеният гигант&rdquo; професорът от Принстънския университет Аарън Фрайдберг, въпреки че Великобритания ще спечели две световни войни през следващия половин век. И така, Китай бавно обкръжава Тайван като част от промяната към военна многополюсност в Западния Пасифик, която е доста далеч от предишния начин на мислене за Тихия океан като вътрешно море за военния флот на Америка, установен след края на Втората световна война.</p> <p>В същото време обаче Съединените щати се съпротивляват на подобно равитие на нещата: този месец официални представители от администрацията на Обама &ndash; имайки предвид най-вече Китай &ndash; преподписаха договор за взаимна защита с Австралия, даващ на Съединените щати по-голям достъп до австралийските военни бази и пристанища в близост до мястото на пресичане на Тихия и Индийския океан. Съединените щати отстъпват на китайските военноморски и военновъздушни сили територии в Азия, но твърде неохотно.</p> <p>Упадъкът също така е доста относително понятие. Затова да се говори за американски упадък, без да се разбира същността на китайската сила, е доста прибързано. Какво ще стане, ако Китай се изправи пред политически и икономически трудности, които могат да се отразят неблагоприятно на&nbsp;бюджета на страната&nbsp;за отбрана? Тогава ситуацията може да се окаже доста по-сложна от простото умозаключение за възхода на Китай и упадъка на Америка.</p> <p>Понеже сме неспособни да предсказваме бъдещето, всички се опитваме да чертаем тенденции. Тенденциите предполагат, че Китай ще анексира Тайван, като&nbsp;го обгражда от всички посоки: чрез създаване на мрежа от военни сили в неговата сфера на влияние, така че на Китай никога да не се налага да се бие за нещо, което скоро ще притежава така или иначе. Китай има не само над 1500 балистични ракети с малък радиус на действие, насочени към Тайван, но и осъществява около 270 търговски полета седмично между континента и острова, а почти една трета от износа на Тайван е насочен към Китай.</p> <p>По този начин независимостта се топи с бързи темпове. И тъй като на китайските стратези е нужно съвсем малко за завладяването на Тайван, им остава свободно време да се съсредоточат върху укрепването на властта си в богатото на енергийни залежи Южнокитайско море, а по-късно и върху съседния Индийски океан, което провокира и засиления интерес на Америка към нейните австралийски съюзници.</p> <p>Това е сериозно разместване в баланса на силите. Макар и неясно и периферно, то е много по-важно от случващото се в Близкия изток, регион с много по-малък потенциал и с много по-ниска динамика от Източна Азия от гледна точка на икономиката и военните възможности. Тайван ни подсказва къде се намираме на настоящия етап и много вероятно накъде сме се запътили.</p> <p><em>*Робърт Д. Каплан е автор на книгата: &bdquo;Мусони: Индийският океан и бъдещето на американската сила&rdquo;, старши научен сътрудник е в Центъра за нова американска сигурност и е кореспондент на сп. &bdquo;The Atlantic&rdquo;.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>