- 10 Sep 2020
- 95
- 7
Тези дни едно писмо изпратено от Съюза за стопанска инициатива (ССИ) до вицепремиера и министър на финансите – г-н Симеон Дянков, се превърна в медиен хит. За съжаление това стана не толкова поради съдържанието му, колкото поради обстоятелството, че Министерството на финансите за определен период от време отричаше съществуването му. Интересът към писмото (пак за съжаление) беше продиктуван в много по-голяма степен от заявеното от Алексей Петров авторство на текста му, отколкото от адекватността на предложените в него мерки.
<p><br />Истината, която лъсна след официалното изявление на ССИ до медиите, е, че писмо, посветено на проблемите на кредитирането на малките и средните предприятия, предлагащо мерки за намеса на държавата в сферата на кредитирането с пазарни средства, е внесено в деловодството на Министерството на финансите (МФ) на 22 декември 2009 г. с входящ номер Вх. № 62 – 00 – 69 от 22.12.2009 г. Изходящият номер от секретариата на ССИ е Изх. № 97 от 21 декември 2009 г. Писмото е внесено лично от мен в качеството ми на заместник-председател на УС на ССИ.</p>
<p>Писмото е на официална бланка на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) и е подписано (по реда на полагане на подписите от горе на долу) от:<br />- д-р Теодор Дечев – заместник-председател на УС на ССИ;<br />- доц. д-р Алексей Петров – изпълнителен директор на ССИ;<br />- д-р Аднан Лидиянов – председател на Комисията по данъчна политика при ССИ.</p>
<p>Пълният текст на писмото е публикуван на 27 декември 2009 г. в 00,26 часа в блога на ССИ на адрес: http://ssi.blog.bg/drugi/2009/12/27/pismo-do-ministyr-diankov-s-predlojenie-na-ssi-za-merki-za-n.461803.<br />Първоначално министър Дянков обяви в типичния за него стил, че „ССИ е написал писмо на село за дядо” (няма нищо лошо в това министрите на финансите да четат Чехов), но впоследствие пресцентърът на министерството се коригира и с едно лаконично съобщение ни уведоми, че „писмото ни е прието за сведение”.</p>
<p>Изглежда трябва да благодарим на Алексей Петров за това, че се позова на авторството си на писмото от 22 декември 2009 г. Иначе то можеше да си остане още дълго непрочетено в деловодството на финансовото министерство. След неочакваната вихрушка, извила се около този документ, текстът му буквално заля интернет сайтовете и блоговете. Всеки може да направи своя собствена оценка дали предложените идеи му допадат или не.<br />Въпреки широката известност, която писмото вече доби, не е излишно още един път да се коментират застъпените от ССИ позиции във въпросния текст.<br /><br />Застъпничеството на ССИ за малките, средните и микропредприятията се дължи не само на факта, че те са преобладаващата част от членовете на Съюза. Малките и средните предприятия са гръбнакът на икономиката на България, въпреки че този факт не се осъзнава в достатъчна степен. У нас се отдава огромно значение на това кой произвежда брутния вътрешен продукт, някои работодателски организации дори се състезават да доказват каква част от БВП се произвежда от членовете им. Догматично мислещите икономисти също се вълнуват единствено от това кой произвежда брутния вътрешен продукт.<br />Малко хора обаче си дават сметка, че заетостта се генерира точно от малките и средните предприятия. Затова и в писмото се казва в прав текст, че „МСП могат да бъдат стимулатор за икономическото раздвижване в страната ни, стига да се предприемат неизползвани досега мерки и да се приложат подходящи инструменти, свързани със създаване на възможности за набиране и осигуряване на финансови ресурси, необходими за осигуряване на дейността им, за разширяване на достъпа им до новите технологии. Всичко това ще доведе до подобряване на тяхната ефективност и конкурентоспособност”.</p>
<p>Разбира се, написаното би било куха декларация и празен звън, ако не бъде подкрепено с конкретни идеи. Лесно е да се иска „държавата да приложи нетрадиционни методи и средства за подпомагане и финансово стабилизиране на МСП”, тропането с крак трябва да бъде подплатено и с предложения.<br />Първият въпрос, който веднага възникна в хода на дискусията, беше за рационалното използване на наличните финансови ресурси, притежавани от различни държавни организации – предприятия и ведомства. Нашият анализ показваше, че същите наистина поддържат значителни финансови обеми, за които ние неутрално бяхме записали, че „обикновено се използват за корпоративни цели, а може на практика съществено да допринесат за реалното подпомагане на националната икономика, без да бъдат нарушени пазарните механизми”.<br />Тук неочаквано ни се яви много сериозна подкрепа в лицето на разследващите журналисти от вестник „Капитал” и самия министър на финансите и вицепремиер – г-н Симеон Дянков.<br />Първи журналистите извадиха на бял свят картинка, за която ние се досещахме, но не бяхме видели с толкова ясни контури. На 2010 г. вестник „Капитал” публикува статията на Димитър Пеев „Подозрително единомислие. Три банки държат парите на най-големите държавни фирми”, в която са посочени следните недвусмислени факти за това как банките си разпределят държавните средства. (http://www.capital.bg/show.php?storyid=822065)<br />От проучването на Димитър Пеев се вижда, че има съществена разлика между микса на разпределението на депозитите на предприятията от частния сектор по търговски банки и микса на държавните предприятия. Действително, три банки държат точно 58 процента от депозитите на държавните предприятия. Това са:<br />Корпоративна търговска банка – 420,60 милиона лева, или 35,07 процента,<br />Инвестбанк – 145,24 милиона лева, или 12,11 процента,<br />Централна кооперативна банка – 141,75 милиона лева, или 11,82 процента.<br /><br />Непосредствено след това трио идва: <br />Уникредит Булбанк – 115,51 милиона лева, или 9,63 процента.<br /><br />Следва още една тройка от именити банки, които държат дялове в границите от 3 до 4 процента:<br />Райфайзен банк – 47,27 милиона лева, или 3,94 процента,<br />БНП Париба – клон София 44,78 милиона лева, или 3,73 процента,<br />Банка ДСК – 44,10 милиона лева, или 3,68 процента.<br /><br />Обичайните заподозрени от Сибанк са със „срамно малкия” дял от 33,91 милиона лева, или 2,83 процента. Подобен е делът на Юробанк EFG България – 30,63 милиона лева, или 2,55 процента.<br />На фона на посочените до момента пазарни дялове единствената държавна банка – Българска банка за развитие, държи смехотворните 5,98 милиона лева, или 0,50 процента от депозитите на държавните предприятия. Коментарът е излишен.<br />Нашата позиция беше потвърдена и от министъра на финансите, който заяви дословно следното в отговор на питане на народния представител Кирчо Димитров Димитров от „Синята коалиция”, 21 Сливенски многомандатен избирателен район:</p>
<p>„През август 2009 г. в качеството си на финансов министър изисках отчет от всички министерства и агенции, които са принципали на 120 държавни дружества, в които държавата е мажоритарен собственик и на още 250–260, върху които държавата има миноритарна собственост. В този отчет поисках следните неща – къде тези дружества държат парите си, в кои банки, на какви лихви, с каква продължителност.<br />Подчертавам, че подобен отчет се изисква от финансовия министър за първи път, въпреки че съществува подобна възможност. Към края на месец август около 1 400 000 лв. от тези държавни търговски дружества са били депозирани в различни банки. В направения анализ впечатление правят две неща.<br />Първо, концентрацията – три банки владеят над 60% от депозитите.</p>
<p>Второ, три четвърти от всички депозити са овърнайт, т.е. с много ниска лихва, което предполага, че те могат да се използват само за оборотен капитал. А те като стоят там с месеци и дори с години, явно е, че не са се използвали за оборотен капитал, има някаква причина от страна на тези търговски държавни дружества.<br />В края на август 2009 г. информирах всички министри, че шест месеца по-късно, в края на февруари 2010 г., ще изискам още един такъв отчет, за да видя каква е динамиката в този процес. Наредил съм на министрите да изискат, в качеството си на принципали, отчети от управителите на съответните дружества по какъв начин решават какво ще се случва с депозитите, чийто срок е изтекъл. От този момент нататък искам отчетът, който ще излезе в края на февруари, да стане публично достояние, за да знаят всички къде са парите на държавата”.<br />Цитатът е от личния блог на министър Дянков, така че всякакви съмнения за изкривяване на казаното или изваждане от контекста са излишни. Можем само да очакваме обещаното за края на този месец второ издание на справката за депозитите на държавните предприятия и да видим настъпили ли са изменения и какви са те. Засега обаче и предишната справка върши чудесна работа. Тя показва по безспорен начин, че значителни държавни финансови ресурси се използуват, образно казано, на най-ниска цена. Такава е и недвусмислената оценка на самия министър на финансите в отговор на питането на народния представител Кирчо Димитров, на когото обществото трябва съвсем сериозно да благодари, че стана причина да бъде огласена информацията от иначе напълно уместно направената проверка от страна на г-н Дянков.</p>
<p>Всичко това ни даде предостатъчно основание да твърдим, че държавата е в правото си да иска търговските банки да не злоупотребяват при използването на и без това доста евтините финансови ресурси, които получават не само от депозитите на държавните предприятия, но и от мощните потоци такси за всевъзможни преводи към бюджета. Тук е мястото да се подчертае, че БНБ направи това, което се очакваше от една централна банка в кризисна ситуация – намали лихвения процент и освободи част от задължителните резерви на търговските банки. Накратко – държавата е повече от толерантна към търговските банки, но те не отвръщат със същото на икономическите субекти в същата тази държава.</p>
<p>Изхождайки от убеждението, че осигуряването на финансови ресурси чрез кредитиране е от изключително значение за малките и средните предприятия, ние постулирахме в обръщението си към министър Дянков, „че държавата може да си позволи не чрез прилагането на административни, а с пазарни механизми да предприеме мерки, оказващи въздействие върху банковите институции с цел „намаляване високите лихвени нива по кредитите за МСП”. Нашето разбиране е, че в условията на безпрецедентна световна икономическа криза ролята и отговорността на държавата при управлението на средствата както от държавния бюджет и целия публичен сектор, така и на средствата на дружествата с преобладаващо държавно участие, трябва да нараства. Точно така – да нараства, а не да се крие зад клишета, набедени за алфа и омега на либерализма.</p>
<p>Авторите на писмото съвсем не се прехласват по административното регулиране и по „командоренето” в икономиката. Въпросът обаче е: няма ли право държавата също да бъде играч на пазара и да постига полезни за обществото ефекти чрез свои интервенции с пазарни методи? Нашият отговор е „да”. Разбира се, има хора, които смятат, че държавата изобщо на нищо не е способна в сферата на икономиката. Има и хора, които смятат, че независимо от способностите й, държавата просто не трябва да се меси. Уважавам в някаква степен съображенията и на двете групи, но смятам, че в сегашния момент е по-добре държавата да се държи като пазарен играч, отколкото да съзерцава безучастно как малкият бизнес загива под пресата на икономическата криза, подпомагана „компетентно” от мениджмънта на преобладаващата част от търговските банки.<br />Инструменталната част на нашето предложение предвиждаше да бъдат предприети действия по пренасочване на част от значителните финансови ресурси на държавните организации от търговските банки към Българската банка за развитие (ББР). Използването на ББР като финансов инструмент в подкрепа на инвестициите и за разширяване на експортните възможности на малките и средни предприятия би дало възможност и много от тях реално да получат достъп до необходимото финансиране на дейността си, макар и под прекия контрол на държавата.</p>
<p>Знаейки, че подобно предложение ще ни навлече гнева както на лобито на търговските банки, така и на напълно необвързани „пазарни фундаменталисти”, ние изрично подчертахме своето разбиране, че „подобни мерки не противоречат на принципите на пазарната икономика, а са израз на желанието на собственика – в случая държавата, да управлява по-ефективно икономиката си”.</p>
<p>Целта на лансираните мерки беше да се търси постигането на следните икономически резултати:<br />- преди всичко МСП да могат да получат кредити при по-ниски лихвени равнища чрез прилагането на пазарен механизъм. Визираше се едно ориентировъчно ниво от 7% по кредити с предоставено пряко финансиране от ББР. В писмото беше аргументирано защо това не би трябвало да ощети държавните дружества;<br />- да се пресече по естествен път значителен обем корупционни практики, прилагани при привличането на финансови ресурси от държавните предприятия в търговските банки;<br />- да се редуцира размерът на предоставяните от държавния бюджет средства за подпомагането на МСП, като се използват ресурсите на държавните дружества, фондове и министерства;<br />- да се създаде възможност ББР да натрупва и допълнителни средства от лихви, такси и комисиони по отпуснатите кредити. Натрупаните средства могат да бъдат реинвестирани в националната икономика.<br />Българската банка за развитие (ББР) може да отправи и още едно предизвикателство към търговските банки, като предложи алтернативна мрежа за разплащания и парични трансфери в сътрудничество с държавните пощи. При аргументирането на тази възможност бяха посочени примери от Германия, Франция и България отпреди 9 септември 1944 г.<br />Всъщност не е необходимо да се ходи толкова далече в пространството и толкова назад във времето. Не толкова отдавна, в периода след създаването си, „Пощенска банка” беше наистина „пощенска” – нейни гишета имаше практически във всички пощенски клонове. Едва след приватизацията на Пощенска банка тази практика беше изоставена. Интересно е да се подчертае, че държавното предприятие „Български пощи” притежава лицензи за цял набор небанкови финансови дейности. За миналата година пощите неочаквано за всички бяха на печалба благодарение на извършваните многобройни допълнителни, предимно финансови услуги, между които са и продажбата на застраховки, продажбата на винетки и пр. Пощите много бързо могат да „влязат в ритъм” и да започнат да извършват дейности, които в момента са монопол на търговските банки.<br />В представите на авторите на писмото механизмът за ефективното използване на финансовите ресурси на държавните организации, които могат да бъдат пренасочени в нова схема за кредитиране на малкия и средния бизнес, включва следните моменти:<br />- задължаване на държавните дружества да открият депозитни и разплащателни сметки в единствената държавна банка – Българската банка за развитие, като по този начин насочат там значителни средства. На всички, които ще нададат писък, че това е „административно командорене”, предлагам пак да се справят с табличката за разпределението на депозитите на държавните предприятия, след което да си спомнят, че държавата е съсобственик на въпросните дружества. А собственикът, принципалът, може да прави каквото поиска с грижата на добър стопанин;<br />- насочването на допълнителните средства за кредитиране на малки и средни предприятия (МСП) е целесъобразно да се прави както чрез ББР, така и чрез търговските банки. Ще е необходимо само кредитите, отпускани от търговските банки с използване на допълнителните държавни ресурси, да се представят в ББР за предварително одобрение;<br />- необходимо е създаване на кредитна администрация в ББР, изискването към която в писмото неслучайно е да бъде „НЕмногобройна но ефективна”. Кредитната администрация на ББР ще трябва да контролира пряко начина на „усвояване” на целево отпуснатите кредити.</p>
<p>Естествено, размерът на предоставяните от ББР ресурси на търговските банки трябва да бъде съобразен с поддържането на нива на ликвидност според нормативните изисквания на регулаторните органи в страната. Тук се появява елемент на фиксиране на лихви, но той е в полза както на кредитираните предприятия, така и на самите търговски банки. Предварителните изчисления сочат, че лихвеното равнище, при което ББР би трябвало да предоставя ресурси на търговските банки, е около 5,5%, а кредитите от търговските банки да се отпускат на МСП при около 7% лихва, в които да са включени и събираните от банките такси и комисиони.<br />Направеното предложение е чуждо на всякакъв волунтаризъм или „класова ненавист” към търговските банки. То просто цели засилване на конкуренцията във финансовия сектор и осигуряване на допълнителни средства за малките и средни предприятия. В предложението дебело се подчертава, че трябва да се отчита съществуването на риск, свързан с изпълнението на гореописаната схема. Не трябва да се допуска евентуално нарушаване на ликвидността на няколкото банки, в които към момента са съсредоточени финансовите ресурси на държавните дружества.<br />Преодоляването на този риск може да се постигне с постепенното пренасочване на държавните парични средства, съобразено със срока на депозираните финансови ресурси и допустимите обеми. Всъщност предложеният модел на работа би трябвало да минимизира рисковете от загуби, породени от евентуални неблагоприятни събития в банковия сектор.<br /><br />Накрая трябва да се каже още нещо за начина на написване на писмото, което ужким беше адресирано „на село за дядо”, пък после се оказа на най-сигурно място на ъгъла на „Славянска” и „Раковска”. Становището е съобразено с препоръките, постъпили по време на вътрешната дискусия в ССИ, и на финалните дебати, проведени от Консултативния съвет при ССИ на 16 декември 2009 г. Писмото отразява тяхната принципна същност.</p>
<p>Участието на Алексей Петров в написването на окончателния текст, за добро или за лошо, е много сериозно. Поначало, в качеството си на изпълнителен директор на ССИ, той винаги е имал като личен приоритет търсенето на инструменти за кредитиране на малките предприятия. Той е инициатор на създаването на вътрешна схема за кредитиране на членовете на ССИ в по-далечното минало. Пак той инициира предложение до министъра на финансите в правителството на НДСВ – Милен Велчев, с определена визия за създаване на Национален гаранционен фонд за кредитиране на малките предприятия. В момента Алексей Петров е титулуван като „обществен враг номер едно”, но това не трябва да обременява дискусията за търсене на средства за спасяване на малките и средните предприятия в условията на криза. Поне така мисля аз.<br /><br /><em><strong>Теодор Дечев</strong></em></p>
