Как водачите печелят предаността на големите човешки маси

<p><strong>Първата причина</strong> е, че колкото по-образовани и интелигентни са отделните лица, толкова по-диференцирани са вкусовете и възгледите им. Искаме ли да намерим група с висока степен на еднообразие, трябва да се насочим към райони с по-нисък морал и занижени морални стандарти, в които преобладават по-примитивни нагони. С това не искаме да кажем, че мнозинството хора са с ниски морални стандарти. Но истината е, че най-многолюдната група със сходни ценностни оценки е на хора с ниски стандарти.</p> <p><strong>Втората гласи,</strong> че поради малобройността на групата, която не може да придаде достатъчна тежест на лидерските тежнения на своя ръководител, той ще трябва да увеличи числеността й, като приобщи повече хора към тази елементарна доктрина. Той трябва да спечели подкрепата на покорните и наивните, без силни собствени убеждения, готови да припознаят конфекционни ценностни системи за свои, стига само достатъчно силно и постоянно да им се набиват в главите.</p> <p><strong>И третата главна причина</strong> е, че за да изгради сплотена група поддръжници, лидерът трябва да се опре на общите човешки слабости. Изглежда е по-лесно да убедиш хората да подкрепят една отрицателна програма &ndash; да възбудиш омраза към врага или завист към заможния &ndash; отколкото да ги мотивираш за каквато и да било положителна задача.</p> <p>Контрастът между &bdquo;ние&rdquo; и &bdquo;те&rdquo; се използва винаги от водачи, търсещи предаността на големи човешки маси. Врагът може да е вътрешен, подобно на &bdquo;евреина&rdquo; в Германия или &bdquo;кулака&rdquo; в Русия, или външен. Във всички случаи подобна техника осигурява по-голяма свобода на действие на водача, отколкото всяка друга положителна програма би могла да му даде.</p> <p><strong>Успехът зависи до голяма степен от готовността да се вършат неморални неща.</strong> Принципът, че целта оправдава средствата, който в индивидуалистичната етика се разглежда като отрицание на морала, по необходимост се превръща във върховно правило. Няма буквално нищо, което праволинейният колективист да не е готов да извърши, ако то ще послужи за &bdquo;доброто на всички&rdquo;, защото това за него е единственият критерий за това, какво би трябвало да се прави.</p> <p>Тук би трябвало да се изтъкне и още едно обстоятелство: <strong>колективизмът означава ликвидиране на истината.</strong> От съществено значение е хората да се накарат да припознаят тези цели като свои собствени. Това се постига със средствата на пропагандата и с пълния контрол върху всички информационни източници.</p> <p>Най-ефективният начин да се накарат хората да припознаят като свои ценностите, на които трябва да служат, е ако те се убедят, че по принцип става дума за същите идеали, на които са държали винаги, само че дотогава не са ги разбирали и схващали истински. <strong>А най-ефикасната техника за постигане на тази цел е да се използват стари формулировки, но с подменено съдържание.</strong></p> <p>Не е трудно да се лиши голямо мнозинство от хора от независимо мислене. Но малцинството, което ще запази склонността си към критичност, трябва съшо да бъде принудено да мълчи. <strong>Публичната критика или дори изразяването на някакво съмнение трябва да се потиска, защото такива явления водят до отслабване на подкрепата на режима.</strong></p> <p>Може би презрението към интелектуалната свобода не е нещо, което възниква само при установена тоталитарна система. Но то със сигурност се проявява навсякъде, където хората изповядват някаква колективистична вяра.</p> <p>Има един аспект в подмяната на моралните ценности, върху който си струва да разсъждаваме специално. Добродетелите, на които все по-малко се държи в Англия и Америка, са точно тези, с които англосаксонците преди това с право се гордееха. Тези добродетели са независимост и разчитане на собствените сили, индивидуална инициатива и лична отговорност, ненамеса в делата на съседа и толерантност към различните, и накрая здравословно подозрение спрямо властта и силовото и прилагане.</p> <p><em>Със съкращения от &bdquo;Пътят към робството&rdquo;, Фридрих Хайек,<br />Издателска къща &bdquo;МаК&rdquo;, София, 2004 година</em><br /><em>Текстът е публикуван в сайта www.cao.bg</em></p>