- 10 Sep 2020
- 202
- 21
Представяме ви коментар на журналиста от в. „Капитал“ Галина Александрова, посветен на рестартирането на проекта АЕЦ „Белене“ от правителството на Иван Костов и помесетен в изданието на 13 януари 2001 г. От коментара става ясно, че идеята за рестартирането на АЕЦ „Белене““ не е нито на Станишев и Първанов, нито на Симеон Сакскобургготски, а на един от най-големите настоящи противници на строителството на централата Иван Костов. Друг любопитен детайл е, че президентът Георги Първанов е „откраднал“ любимата си фраза „България – енергиен център на Балканите“ от настоящия лидер на ДСБ, който е обичал да я употрябява, докато е бил минстър-председател.
<p>Трябва да се подчертае и че през 2001 г., аргументите срещу построяването на АЕЦ „Белене“ са същите, каквито са и днес и са гласно изказвани, а това, че централата може да бъде построена само от руски компании е пределено ясно още тогава.</p>
<p><strong>АЕЦ “БЕЛЕНЕ" НАСТЪРВИ ЕНЕРГИЙНИТЕ ЛОБИТА</strong></p>
<p><strong><em>Галина Александрова, в. "Капитал", 13 януари 2001</em></strong><br /><br />Изявлението на вицепремиера Петър Жотев, че в скоро време правителството ще реши съдбата на АЕЦ “Белене”, настърви енергийните лобита. Вицепремиерът обяви в началото на изминалата седмица, че подготвя доклад за изграждане на нова ядрена мощност в Белене и ще го внесе в МС в близките дни. За съжаление строителството на АЕЦ “Белене” беше изоставено много години, заяви Жотев. Той обясни, че ако има строеж, за фирми доставчици ще бъдат наети световни компании и ще се търси оборудване на високотехнологично ниво.</p>
<p>Според някои източници в доклада се разглеждат два варианта за изграждане на нова ядрена мощност. Първият вариант е за доизграждане на започнатия хилядамегаватов блок в Белене. Според оценките за довършването му са необходими между 1.1 и 1.4 млрд. долара. В изграждането на тази мощност вече са инвестирани над един милиард долара. Вторият вариант предвижда да се изгради нов 600-мегаватов блок в Белене, за който ще трябват около 2-2.3 млрд. долара, сочат експертите.</p>
<p><strong>Споровете около АЕЦ “Белене” са от няколко години и периодично се изострят.</strong></p>
<p>Напоследък се наблюдава активизиране сред инвеститорите, заинтересовани от дострояването на атомната централа в “Белене”, твърдят енергетици. Затова изявлението на Жотев за подновения интерес на правителството към АЕЦ “Белене” се приема като знак за раздвижване на енергийните лобита. Това е обяснимо, като се има предвид за какви суми става дума. Битката е за пари и за пазара на електроенергийно оборудване и електричество. Иначе всяко лоби сочи благовидни аргументи в защита на позицията си.</p>
<p>След извеждането от експлоатация на четирите малки блока на АЕЦ “Козлодуй” ще ни трябват нови енергийни мощности твърдят защитниците на проекта. Според тях страната ни трябва да запази позицията на доминиращ производител и износител на електричество в региона. Сочи се също, че ядрената енергия е по-екологична от тази на въглищните централи. “Имаме задължения по конференцията в Киото за намаляване на емисиите от въглероден двуокис. Ако не изпълни квотите, България трябва да плаща огромни глоби”, коментираха от Енергопроект. Според ядреното лоби атомната електроенергия е най- евтина и това е още едно предимство.</p>
<p>Освен това стои и проблемът със заетостта на квалифицираните специалисти от АЕЦ “Козлодуй” след затварянето на малките ядрени блокове. “Някои страни се отказват да строят атомни централи, защото нямат обучен персонал. Така постъпи Турция, която реши, че ще й излезе много скъпо да подготвя необходимите кадри. Ние имаме висококвалифицирани ядрени специалисти и някои от тях ще останат без работа, след като започнат да затварят блокове в АЕЦ “Козлодуй”, коментираха енергийни експерти.</p>
<p><strong>Конкуренцията с АЕЦ “Козлодуй”</strong></p>
<p>Построената в Белене конструкция не може да се използва за 600-мегаватов реактор, смята шефът на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели Георги Касчиев.</p>
<p>За използване на тази площадка има две възможности.</p>
<p>Първата е да се построи нов руски реактор от 640 мвт. Той използва част от основното оборудване на реакторите от типа ВВЕР 1000 като този в Белене. Строителната конструкция обаче е съвсем различна и не може да се пригоди за него, твърди Касчиев.</p>
<p>Втората възможност е да се построи американски реактор AR 600. При него пък съвсем не може да се използва построената в Белене конструкция. “Освен това още няма работещ базов блок от 600 мвт с технологията, която се използва у нас. А всички търгове през последните години искат базов блок, който да е въведен в експлоатация”, заяви шефът на КИАЕМЦ. <strong>Той смята, че по-добрият вариант е да се строи нов блок на площадката на АЕЦ “Козлодуй”.</strong></p>
<p>“Строежът на единична мощност не е популярен и вече е забравен в световната практика. В Белене всичко трябва да се строи отначало - цялата инфраструктура за експлоатацията на централата, за безопасността, включително за съхраняване на отработилото ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. В Козлодуй това е налице.</p>
<p>Ако трябва да се изгражда в Белене, това ще оскъпи много проекта. В Козлодуй има и достатъчно персонал, който ще се освободи при спирането на четирите блока”, коментира Георги Касчиев. Според него има стремеж да се изолира АЕЦ “Козлодуй” от този голям проект и той да се движи само от София. Идеята излезе от ДАЕЕР, Енергопроект и Техническия университет, който не е много известен по света с “възможностите” си в ядрената област, заяви Касчиев.</p>
<p><strong>Скъпата централа ще повиши цената на тока</strong></p>
<p>“Ако планираме и предлагаме на пазара базова електроенергия със себестойност по- висока от 2 - 2.5 цента на квтч, инвеститорите вместо “добър ден”, ще кажат “лека нощ, България”, заяви изпълнителният директор на немската фирма “Браунколе” д-р Улрих Йобс на състоялата се в края на миналата година кръгла маса, организирана от Българската асоциация за енергийна политика. Той подчерта, че най-важният ефект<br />от дерегулацията в енергетиката в Германия е рязкото намаляване на себестойността на електричеството, произвеждано от кафяви и лигнитни въглища, до 1.86 цента за квтч. В Европа и част от бившите соцстрани има излишък от около 40 тераватчаса (40 млрд. киловатчаса) годишно, която предлага на пазара около (често и под) 3 цента на квтч. На пазара не може да бъде конкурентна електроенергия, произведена с по- голяма себестойност, смята немският енергиен специалист. <strong>Според проекта “на руската” Атоменергопроект при дострояването на първия реактор на АЕЦ “Белене” себестойността на електричеството от него ще бъде около 7 цента на квтч. </strong></p>
<p>Построяването на нова ядрена мощност може да създаде екологични проблеми, при положение че още не е решен въпросът с преработката и съхраняването на радиоактивните отпадъци и използваното ядрено гориво. Не е ясно също защо трябва да се инвестират над 2 млрд. долара в ядрен реактор, след като само за 800 млн. долара може да се построи още един 600-мегаватов блок в “Марица-изток 1”, сочат енергетици. Може да се реабилитира и да се промени горивната база на ТЕЦ “Варна”, могат да се построят газови модули или централи на комбиниран цикъл, които произвеждат по-евтина енергия.</p>
<p>“Строителството на АЕЦ “Белене” - с 1000 мвт или 600 мвт блок, не се налага от енергийния баланс на страната до 2015 г. независимо от спирането на малките блокове в Козлодуй”, смятат енергийни консултанти. Според проучване на Световната банка потреблението няма да надхвърли 48 тераватчаса към 2010 г. вместо 63 тераватчаса, които прогнозираха НЕК и ДАЕЕР в енергийната стратегия. Банката препоръча нулев износ. Това не означава, че трябва да се спре изобщо износът - трябва да се стремим да реализираме излишъците. В този случай токът може да се продава навън на по-ниска цена, тъй като в нея не се включват постоянните разходи.</p>
<p>Не трябва обаче дългосрочната инвестиционна политика в енергетиката да обслужва производството на излишъци. Премиерът Иван Костов много обича да подчертава, че България е и ще се стреми и занапред да бъде енергиен център на Балканите. За съжаление страна, която внася около 80% от енергоносителите на стойност, колкото е дефицитът във външнотърговския ни обмен, не може да претендира за това. Още повече в условията на свободно придвижване на стоки и енергия, каквито са изискванията на Европейската енергийна харта. В Западна и Централна Европа огромното производство и конкуренцията свалиха рязко цената на електроенергията до 3-3.5 цента на квтч. Тези страни искат да търгуват с излишъци и никоя от тях не строи нови мощности с по-висока себестойност, за да изнася електроенергия. <strong>А ние се каним да строим АЕЦ “Белене” с над два пъти по-висока цена от европейската и смятаме да се конкурираме.</strong></p>
<p>“Защо този път не се вслушаме в съветите на Световната банка: да оценим реално потреблението на електричество, което се очертава драстично по-ниско от прогнозираното в енергийната стратегия; да се откажем от строеж на нова АЕЦ до 2015 г., да се откажем от дългосрочен експорт на електроенергия. Може би е по-добре да се поучим от съседите, например от Турция - да задоволяваме дефицита от внос (много по-евтин от изграждането на нови мощности) дотогава, докато се създадат условия новоизградените да могат да заработят на пълна мощност и с максимална използваемост”, коментира експерт от консултантска компания. Според много енергетици изграждането на АЕЦ “Белене” обслужва корпоративни интереси на проектантската организация Енергопроект, която е заинтересована да проектира обекта; на ядреното лоби; на чужди фирми, доставчици на ядрени съоръжения и гориво, и на техните лобита; на посредниците при доставка на ядрено гориво, независимо директно или посредством бартерни сделки. “Ако пък става въпрос да се угоди на кмета на Плевен Найден Зеленогорски да се открият в необозримо бъдеще 10-12 хиляди работни места в Плевенско, по-добре да се строят пирамиди - хем по-евтино ще ни излезе, хем къде-къде по-безопасно”, коментират хора от бранша.<br />Вицепремиерът Петър Жотев обясни в четвъртък, че не е внесъл проекта в МС, защото още не го е получил от агенцията на Шиляшки. От ДАЕЕР съобщиха, че Енергопроект е готов с проекта и той вече е представен във ведомството. Според източник от агенцията Енергопроект не предлага решение да се строи ли АЕЦ “Белене”.</p>
<p>Проектантската организация е направила предварителна оценка на икономическата целесъобразност, екологичните аспекти и на рисковете от изграждането на нова ядрена мощност. Всичко ще зависи от предстоящия конкурс за заявяване на интерес за инвестиране, съобщиха от енергийното ведомство.</p>
<p><em>Текстът е публикуван във <a href="http://www.capital.bg/" title="http://www.capital.bg/">в. „Капитал“</a> на 13 януари 2001 г.</em></p>
