Как да изберем следващия лидер на МВФ?

<p>Европейците обикновено подбираха своите номинации задкулисно, както всъщност го правеха и американците, и то след кратки консултации с развиващите се страни. Резултатът обаче не винаги беше полезен за МВФ, за СБ или за света.<br /></p> <p>Най-известно си остана назначението на Пол Улфовиц, един от главните архитекти на войната в Ирак, за шеф на СБ. Неговото пребиваване там нямаше по-добър резултат от забъркването на Съединените щати в тази катастрофална авантюра. Определяйки като приоритет борбата с корупцията в дневния ред на банката, той напусна по средата на своя мандат, обвинен в корупция.<br /></p> <p>И накрая, когато изглеждаше, че на хоризонта изгрява новият ред, изграден като последствие от сътворената от Съединените щати Голяма рецесия, Г-20 постигна съгласие (или поне така си мислеше) следващият шеф на МВФ да бъде избран в открита и прозрачна процедура. Предположението беше, че резултатът от подобно действие при всички положения ще бъде избор на изпълнителен директор от развиваща се страна. Все пак основната отговорност на МВФ е да се бори с кризите, повечето от които възникват в развиващите се страни – повече от сто, откакто бяха наложени катастрофалните политики на финансова дерегулация и либерализация преди около трийсет години. Много от героите в битките с кризите бяха от развиващите се страни. <br /></p> <p>Кризите трябва да бъдат управлявани внимателно. През 1997 липсата на управление на кризата в Югоизточна Азия от страна на МВФ и Министерството на финансите на САЩ превърна икономическия спад в рецесия, а рецесията в депресия. Светът не може да си позволи подобно нещо да се повтори.<br /></p> <p>Днес кризата е надвиснала над Европа, където Европейската централна банка (ЕЦБ) слагат своите отчети и отчетите на останалите европейски банки – натоварени с дълговете на Ирландия, Гърция и Португалия – над благоденствието на гражданите на своите страни. Тези дългове вече почти сигурно ще бъдат преструктурирани, но позволявайки на банките да се самофинансират отвъд всякакви благоразумни нива и да се захранят с токсични активи, ЕЦБ сега се опитва да се предпази от каквото и да е преструктуриране или отписване на дългове. <br /></p> <p>Но е малко късничко за ЕЦБ да определя преструктурирането на дългове като „немислимо”. ЕЦБ трябва да свърши някои неща, преди това да се случи. </p> <p>Всъщност повече от необходимо е да бъдат въведени някои ограничения, предпазващи европейските банки от непредвидими последици.<br /></p> <p>ЕЦБ трябва да помисли за подпомагане на всички, а не само на банкерите, купили дългови книжа. Новият начин на мислене трябва да поставя на първо място хората, а едва на второ банките и частните лица, притежатели на дълг. Дори ако акционерите и притежателите на дълг изгубят всичко, при правилно преструктуриране можем все пак да предпазим банките и да защитим данъкоплатците и работниците. <br /></p> <p>Каква е ролята на следващия изпълнителен директор на МВФ в този проблем – и дали фискалното избавление ще бъде постигнато чрез затягане на финансовата дисциплина, при която загубите ще бъдат платени от обикновените граждани, докато в същото време банкерите получат само леко плясване през ръцете – е от изключително важно значение, но е трудно да бъде определена отсега. Въпреки провала на стратегията на МВФ в Югоизточна Азия, Латинска Америка и на куп други места, тя все още има последователи, дори и сред нововъзникващите пазари.<br /></p> <p>Лидерското състезание ще завърши по малко по-различен от очакваното начин. Някои от най-подготвените кандидати (и от развитите, и от развиващите се страни) няма да получат подкрепа от своите правителства, както го изисква политическият процес. Други подготвени хора от нововъзникващите пазари предварително ще се откажат – все пак това е тежко занимание, с много служебни пътувания, изискващи и физическа издръжливост освен знания и опит.<br /></p> <p>Много би ми се искало да видя някой от нововъзникващите пазари и развиващият се свят да оглави МВФ, но все пак преди всичко трябва да се избере лидер с необходимите познания, отговорности и разбирания и това да стане в един открит и прозрачен конкурс, някой, който ще продължи линията на реформите, по която е тръгнал Фонда.<br /></p> <p>Ако се придържаме към реалполитиката, означава, че трябва на ръководните длъжности да бъдат избрани хора от Китай и Съединените щати, но презумпцията, че пост номер две в йерархията се заема от американец, също трябва да отпадне.<br /></p> <p>Какъвто и да е резултатът МВФ, СБ и международната общност са длъжни да препотвърдят своите ангажименти за един открит и прозрачен конкурс – и да се запитат как процесът на избор може да бъде подобрен. Например независимо от номинациите на правителствата, които често са склонни да подкрепят добри кандидати от опозиционни партии, може да бъде сформиран един международен комитет по номинациите, който също да посочи някакви хора. Също така една промяна в процедурите по гласуването (явно гласуване сред всички страни, а не чрез избирателни колегии, или пък да се изисква кандидатите да спечелят подкрепата на мнозинството от развиващите се страни и нововъзникващи пазари) може да позволи издигането на повече представители от нововъзникващите икономики. <br /></p> <p>Това, на което сме свидетели сега – открита кампания, за разлика от закрития избор преди – както изглежда, е движение в правилната посока. И много хора се надяват, че обещанията по време на кампанията няма да вържат ръцете на новия лидер, както се случва често с политиците след изборите. Простите идеологически схеми вкараха света в настоящата бъркотия, а опростенческите предписания (под формата на „сурова фискална дисциплина”) само ще усложнят проблемите.<br />Един от основните кандидати за следващ изпълнителен директор на МВФ вече е ясен. Това е французойката Кристин Лагард, която, като френски финансов министър, помогна за извеждане на страната си от Голямата рецесия. Тя беше откровен защитник на реформите във финансовия сектор и си спечели уважението на всички, с които работеше. <br /></p> <p>Политиците не винаги са добри кандидати. Светът би трябвало да е благодарен, че има поне един такъв. А това къде е родена, не би трябвало да е пречка за нейния избор. <br /><em></em></p> <p><em>*Джоузеф Стиглиц е носител на Нобелова награда за икономика и професор по икономика в Колумбийския университет. Автор е на книгите „Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея” и „Глобализацията и недоволните от нея”.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на „Project Syndicate”.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em><br /></p>