Интеграцията на деца с увреждания – само на думи

<p>След толкова време на крак в един коридор, пълен с други родители и деца, вие &ndash; здрав, разумен и възрастен човек, вече сте безкрайно изнервен, а какво ли остава за вашето дете. Същото важи и за останалите чакащи. Резултатът от тоталната липса на нормална организация е, че детето ви, изморено и разконцентрирано, не успява да покаже пред комисията и четвърт от реалните си знания и възможности. То трябва за около 30 минути да бъде оценено от психолог, логопед и още 2-ма души, които не знам точно каква роля играят. През този половин час една учителка от помощно училище напористо убеждава родителите, как, видиш ли, децата им ще се чувстват повече от перфектно в нейното помощно училище и как няма нужда те да растат в нормална среда като всички останали деца.</p> <p>След въпросната комплексна педагогическа оценка започват обясненията на председателя на екипа, обикновено със следното: &bdquo;Ама то вашето дете не може това, не може онова...&rdquo;. Иди доказвай, че това не е така. И се продължава с: &bdquo;Дайте детето си в помощно училище&rdquo;. Ако много, наистина много се заинатите, че не сте съгласен, пишат разрешение детето да посещава общообразователно училище, НО трябва след два или три месеца отново да минете през същата комисия, да се види има ли ефект от училището.</p> <p>Чудя седали и кой е казал на тези хора, че ние, родителите на деца със специфични потребности, искаме децата ни да получават само отлични оценки? Чудя се дали някой от нас има амбицията детето му да научи таблицата за умножение или деление? Чудя се дали някой от нас изобщо смее да се надява, че детето му след години може да учи в университет? Едва ли! Но това, в което съм сигурна, е, че всички родители на деца със специфични потребности не искаме те да бъдат натирени в училище, където никой да не ги вижда! Защото това е основната цел: такива деца да ги няма, да не бъдат гледани и сочени с пръст от останалите! Нима обаче те нямат ПРАВОТО да играят и общуват с връстниците си!</p> <p>Какво се случва, ако все пак въпреки всички препятствия едно дете със специфични потребности постъпи в общообразователно училище. Така наречените &bdquo;специфични потребности&rdquo; се дължат на заболявания, които обикновено са свързани с проблеми в говора, слуха, движенията, фината моторика, с умствена изостаналост. И присъствието на такова дете в клас създава трудности, защото някой трябва да му помага дори за елементарни неща. Ах, какъв чудесен шанс за учителката, на която не й се работи с дете със специфични потребности, да каже: НЕГОДНО за обучение! Когато в края на учебната година се прецени, че детето НЕДОСТАТЪЧНО е овладяло учебния материал, се предлагат два варианта &ndash; или да повтори същия клас, или да отиде в помощно училище. <br />Добре, да кажем, че детето ще повтори класа. Нима това не е стрес за него? А и докога ще тъпче все в един и същи клас? Всяка година нови деца в класа, всяка година все по-малки и по-малки от него. Вероятно до пубертета това не се възприема чак толкова тежко. Както се изказа една педагожка пред мен, децата не си гледат ЕГН-тата. Какво обаче става, когато едно 12&ndash;13 годишно момче или момиче трябва да учи в клас на 8&ndash;9-годишни например?</p> <p>Е, да, но как да премине в следващ клас, като не може да чете и да пише, ще кажат някои... <br />Много често това неумение не се дължи на умствена изостаналост или на недостатъчна работа с детето, а на проблеми с фината моторика. По света хората са решили този въпрос, като учат децата с проблеми във фината моторика да пишат на компютър. Компютър? За деца със специфични потребности? Ха-ха, това е друг свят, нали? <br />В крайна сметка на родителя от всички посоки се внушава, че е направил грешка и детето му не е за общообразователно училище. И той решава да върне детето &bdquo;където му е мястото&rdquo;, а именно в помощно училище. Сигурно смятате, че това поне се урежда лесно. Нищо подобно, повярвайте! Оказва се дори още по-трудно. Детето пак трябва да мине през прословутата комисия. Там вече са много доволни, че най-сетне сте клекнали и сте осъзнали, че вашето дете не става за нищо и е по-добре да го скриете в помощното училище. Но ви искат свидетелството за завършване на годината в общообразователното училище. Обикновено в тези свидетелства има различни критерии, които детето покрива или не покрива, и това се описва на гърба. И какво се получава, ако на гърба пише &bdquo;незадоволително&rdquo;? В помощното училище искат също и характеристика, каквато не сте получили. Дали защото детето ви не отговаря на нито един критерий, или защото на учителката просто не й се занимава с тези формалности, няма никакво значение. Защото омагьосаният кръг е налице. В общообразователните училища хем гледат да се отърват от децата със специални потребности, за да не си нарушат случайно комфорта, хем не си изпълняват докрай задълженията, за да бъдат прехвърлени те в помощни училища.</p> <p>Написах това, защото всеки ден се сблъсквам с тези и други подобни проблеми. Имам дете, което е НЕГОДНО в очите на много ГОДНИ хора. Но се питам кой в случая е негоден... дали моят син или хората и системата, които се опитват да затрият и малкото, което има като шанс едно дете със специфични потребности?<br />Написах това, защото се надявам то да стигне до онези, от които зависи да се промени организацията на системата и законите. Нека да поговорят със специалисти и да разберат защо е толкова важно за едно дете, за един човек със специфични потребности да се интегрира в обществото! И да променят изначално значението на тази иначе абсолютно ненужна дума ИНТЕГРАЦИЯ, да вложат реален смисъл в нея. Ако е толкова трудно да се измисли нещо ново, то нека почерпят опит от страните, които наистина са цивилизовани. От Белгия, от Германия, от Канада...<br /></p>