- 10 Sep 2020
- 67
- 9
Фондовите борси са лицето на държавата пред света. На тях се търгуват най-големите, перспективни и с най-добър мениджмънт компании при максимална прозрачност. Те са и индикатор за икономическото и политическото състояние на държавата. С други думи, ако борсата е развита и високо ликвидна, значи държавата е в добро икономическо състояние, а правителството води стабилна, балансирана и предвидима политика и обратното. В България благодарение на масовата приватизация около 3,5 милиона българи притежават акции. Основните играчи на капиталовите пазари са банките, пенсионните и здравноосигурителните фондове, застрахователните компании, колективните инвестиционни схеми (инвестиционни дружества и договорни фондове) и др.
<p>Световната финансова криза удари първо българските капиталови пазари още в края на 2008 година. Ударът се състоеше в изтегляне на чуждите инвеститори, на спекулантите, рязко намаляване на ликвидността, среднодневните търгувани обеми и обезценка на акциите.</p>
<p>Индексът СОФИКС, най-старият на Българската фондова борса (БФБ), който при създаването си преди 10 години започна от 100 пункта, а през 2007 г. достигна пик от 1934 пункта, в момента е 342 пункта. Това означава, че ако преди 3 години сте имали 1000 лева, инвестирани в акции, включени в индекса, сега бихте имали около 180 лева.</p>
<p>Ако през същата 2007 г. капитализацията на борсата наближаваше 25 млрд. лева, то тя в момента е под 10 млрд. Лева, или само за 3 години икономиката, представена на борсата, загуби поне 14 млрд. лева. При положение че очакваният брутен вътрешен продукт (БВП) за 2010 г. според финансовото министерство ще бъде около 64 млрд. лева, то борсата се е обезценила с БВП, който би бил произведен от икономиката за близо 3 месеца.</p>
<p>Става все по-ясно, че правителството няма стратегия за развитието на капиталовите пазари, а дейността на новия състав на Комисията за финансов надзор (КФН) все още не се е усетила реално.</p>
<p>На този фон обсъждането на идеята да се прехвърлят средствата на професионалните пенсионни фондове (около 500 мил. лева, инвестирани в Държавни ценни книжа, облигации, акции и банкови влогове) към НОИ създаде паника на борсата, която оцвети индексите в червено. Само за няколко дни основният индекс загуби около 10 пункта. При среднодневни обороти на борсата от 500 хиляди до 1 млн. лева и липса на свободни средства е пределно ясно, че няма кой да поеме акции и облигации за близо 140 млн. лева, ако фондовете бъдат задължени да ги изсипят на свободен пазар.</p>
<p>Ситуацията се усложни допълнително и от това, че само броени дни преди да бъде обявена идеята за национализация на професионалните пенсионни фондове, „Мостстрой“ АД, който е част от „Холдинг Пътища“, обяви фалит, а от обезценката на акциите на двете позиции инвеститорите загубиха за няколко дни около 20 млн. лева.</p>
<p>Дано управляващите си вземат поука от случилото се със скъпо струващата идея за национализация на пенсионните фондове, защото от една слаба, обезценена и ниско ликвидна борса не печели никой – нито държавата, нито физическите лица акционери, нито институционалните инвеститори, нито гражданите. Защото при крах на капиталовия пазар негативите ще бъдат много. <strong></strong></p>
<p><strong>Основните са:</strong></p>
<p>1. България ще загуби доверието на чуждестранните стратегически инвеститори. Те предпочитат да инвестират в компании с висок рейтинг, добър мениджмънт и максимална прозрачност – изисквания, на които отговарят точно публичните компании, които се търгуват на борсата.</p>
<p>2. На бизнеса ще бъде отнета възможността да се финансира публично чрез регулиран пазар на ценни книжа – било чрез IPO (вдигане на капитала или чрез пласиране на нова емисия акции), било чрез емитирането на облигации. Компаниите ще бъдат принудени да се финансират по друг начин и при много по-високи нива на разходите, което ще ги направи неконкурентоспособни, ще ги принуди да отложат програмите за модернизация, откриване на нови работни места и т.н.</p>
<p>3. На милионите българи, закупили инвестиционни бонове, по-късно преобразувани в акции от бившите приватизационни фондове, ще бъде отнета възможността да получат доходност от тях, каквато беше и идеята на раздържавяването чрез масова приватизация.</p>
<p>4. Една допълнителна хипотетична дестабилизация на борсата ще се отрази тежко и на т.нар. институционални инвеститори като банки, застрахователни, здравноосигурителни и други дружества. По този начин те ще мултиплицират кризата вътре в реалната икономика.</p>
<p><strong>Държавата все още има инструменти за намеса, с които да предотврати подобен негативен развой на събитията. </strong></p>
<p>Като се започне от последователната политика за подкрепа и развитие на капиталовите пазари и се мине през пускането на акции от атрактивни държавни компании за приватизация на БФБ.</p>
<p>По този начин държавата ще постигне няколко много важни неща: ще влее в държавния бюджет в момент на световна финансова криза и бюджетен дефицит сума от няколкостотин милиона до 2 млрд. лева. Успоредно с това ще раздвижи борсата, привличайки чужди стратегически инвеститори, и ще повиши значително ликвидността й!</p>
<p>Колкото до професионалните пенсионни фондове, вместо да бъдат национализирани, е по-добре те да започнат да изплащат пенсии от 1 януари 2011 г., а от същата дата държавата да създаде нов солидарен фонд за ранно пенсиониране към НОИ, в който да постъпват новите вноски от работодателите, с което да се допълват пенсиите на категорийните работници.</p>
<p><em>Материалът има аналитичен характер и не представлява препоръка за инвестиционно решение!</em></p>
