- 10 Sep 2020
- 98
- 15
В понеделник в Софийския университет се проведе кръгла маса на тема „Правото да знаем и разкриването на архивите на ДС”, организирана от Българския хелзинкски комитет, Историческия факултет на СУ и комисията за досиетата. Темите на докладите поставиха редица дискусионни въпроси, но най-голям интерес и много коментари впоследствие предизвика изложението на члена на комисията за досиетата Екатерина Бончева. Тя представи инструкцията за оперативния отчет на ДС от 1976 г., или по-простичко казано – какви документи се съдържат в различните видове дела, какви са документалните доказателства за наличието на вербовка на дадено лице, какви картони се завеждат на секретните сътрудници и т.н.
<p>Изключително полезна информация за хора, изкушени да четат архивите на ДС. Това обаче, което действително впечатли присъстващите и медиите, бяха едни малки листчета, показани от Екатерина Бончева. Тя съобщи, че лятото на 2008 г., когато са приемали от МВР справочния апарат, т.е. картотеките, тези листчета са намерени прикрепени с карфици към някои от регитрационните картони образец №4. Едни от тях са написани на ръка, други – на пишеща машина. Най-общо съдържат указания за „замразяване” на достъпа до съответните архивни дела за определен срок. За съжаление Екатерина Бончева не можа да уточни към чии картони са били прикрепени листчетата, защото в хода на приемателно-предавателния процес те са били свалени.</p>
<p>Важен факт е, че листчетата са датирани – на показаните от нея (които не са единствените налични) стояха годините 1995, 1996, 1997 и 1998. Най-често записаният срок на замразяване е 5-годишен, т.е. до 2000–2002 г. Ето някои от точните текстове: „Делото е в режим на замразен достъп за срок от 5 години (от 2.4.1996 г. до 2.4.2001 г.). Справката да се връща чиста”. „На лицето е наложен забранен достъп на архивно дело – 5 години”. В случая – от юни 1997 до юни 2002 г. Бончева обясни, че нямат информация на какъв принцип са били закачани, нито от кого, но е видно, че “някой е решавал кой да бъде разкрит и кой – не”. Според нея това не е било масова практика. Но е първото документално доказателство за поставяне на „чадър” или „ембарго” над определени агенти. Съмнения за подобни действия има отдавна.</p>
<p>Дали обаче действително става въпрос само за скриване на принадлежност към ДС? Важно за отбелязване е, че на всяко от листчетата фигурират подпис на служител и входящ номер с дата. Това означава, че те са поставяни вследствие на някаква преписка, заведена със съответен входящ номер в деловодството на МВР. С други думи, не е било възможно служителят Х от архива на МВР да си изреже и попълни такова листче и по свое усмотрение да го закарфичи на нечий регистрационен картон за свои или чужди нужди. И тук опираме именно до целта на тези листчета и на това т.нар. „замразяване”.</p>
<p>Не съм склонна да приема тезата, че целта е единствено скриване на нечия принадлежност към ДС. През 1995 или 1996, та дори през юни 1997 г. все още няма закон, по който се разкрива такава принадлежност. Да не говорим, че вече знаем, че по време на управлението на Иван Костов беше скрито агентурното минало не на един или двама души – при това не само от СДС.</p>
<p>Съгласно различни нормативни документи и инструкции на ДС (а предполагам нещата в този контекст не са се променили особено), когато към дадено лице има оперативен интерес от някое управление на ДС, то се проверява най-напред по оперативния отчет. Ако лицето се окаже бивш секретен сътрудник и има архивно дело, на справката се записва сигнатурата на архивната единици. Ако е действащ сътрудник, на справката се поставя определен печат. По логиката на тези правила могат да се предположат две причини за прикрепянето на листчетата, за които говорим. Първата е ако човекът е продължил да сътрудничи на службата правоприемник след 1989 г. и трябва да бъде „брониран”, т.е. да не може да бъде вербуван от друга служба. Втората е ако той е имал и е възможно отново да има много ценни разузнавателни или информационни възможности и по този начин се запазва за евентуално ново вербуване (или както популярно се казва, „реактивиране”).</p>
<p>Има, разбира се, и трета възможна причина. Тя е чисто криминална – оперативният работник „легендира” оперативен интерес към дадено лице, което извършва престъпна дейност, за да може легално да следи какво се случва около него. И ако в някакъв момент установи, че около него се нажежава, че му откриват разработка, че ще го подслушват и пр., да може да го предупреди. Тези „действия” съответно се заплащат на оперативния работник. Това е именно т.нар. чадър.</p>
<p>Впрочем такива чадъри правят и нещатните оперативни работници (НОР) – тази категория служители съществува до промените в Закона за МВР, направени по времето на Румен Петков, когато по предложение на Атанас Атанасов от ДСБ тя отпада. Нещатните ОР имат право да носят оръжие, да влизат в службата, да водят дела и агентура, но не получават заплата. Това обаче е идеална възможност за „легендиране на интерес” и съответно за предпазване на хора от престъпния свят и поставяне на „чадър” над дейността им. От различни източници например съм чувала, че докато Богомил Бонев е вътрешен министър, има 28 нещатни оперативни работници, от които само един не е криминално проявен. Впоследствие Емануил Йорданов ги маха. Освен това отдавна се говори, че много представители на криминалния контингент са били информатори на службите през последните 20 години. Информирани твърдят, че 90% от убитите досега престъпници са били картотекирани или като нещатни оперативни работници, или като агенти на службите.</p>
<p>Разбира се, тези констатации и предположения в никакъв случай не омаловажават скандалния факт, че след приемането на първия закон за досиетата по време на управлението на Иван Костов през 1997 г. тази практика с листчетата очевидно се използва и като инструмент за скриване на принадлежност към ДС. Затова и помолихме Методи Андреев и Веселин Ангелов от тогавашната комисия за досиетата за коментар по темата. Публикуваме по-долу мненията им.<br /><br /><br /><strong>Методи Андреев:</strong><br />Ако в тези листчета е записано, че се забранява достъпът до съответното досие или дело за някакъв период от време, това означава, че достъп до него има само оперативният работник, подписал указанието. Може да се предполага, че това са били хора от ДС, които са реактивирани от службите и са използвани по техни оперативни задачи. Възможно обаче е и друго – под претекст, че се занимават с много актуални за националната сигурност задачи, някои политици, важни в съответния период, да са били по този начин бронирани – да са били предпазени от евентуална проверка и оповестяване на връзките им с ДС. <br /><br /><strong>Веселин Ангелов:</strong><br />Вероятно става въпрос за подобни бележки върху т.нар. картон образец №4, в които след вербовка са се вписвали агентите. Всички проверки на действащите до днес комисии са се извършвали и извършват чрез проверка в картотеките със споменатите образци, т.е. картон №4 (разбира се, и в регистрационните дневници, в които последователно са вписани всички вербувани агенти за всички управление поотделно).<br />По време на действието на т.нар. комисия „Андреев” не сме имали достъп до картотеката и регистрационните дневници, с изключение на един-единствен случай. По тази причина и няма как да сме установили още тогава, че има закрепени листчета с карфици.</p>
<p>Моето обяснение за наличието на споменатите листчета е:</p>
<p>1. Те действително са доказателство, че някой е решавал кой да бъде показан като сътрудник и кой – не, т.е. да бъде скрит, ако трябва. Обяснението ми за годините 1995–1996 г. е, че се е налагало да се поставят такива листчета, за да се скрият вече реактивирани агенти при проявен интерс за евентуално агентурно минало. За годината 1998 г.: това е от времето на т.нар. комисия „Бонев” и тук най-вероятно става дума за директно указание кой не трябва да бъде показван на комисията и евентуално обявяван.</p>
<p>2. При всички случаи е недостоверно твърдението на Бончева, че това не е било „масова практика”. Доказателства за това наистина няма, защото вече са прочистени. А откъде са се появили споменатите по-горе доказателства за тези години? Обяснението ми е, че те са факт вследствие немарливостта на предаващите картотеките на комисията „Костадинов” от страна на архивите на бившата ДС, т.е. преди да ги предадат, те са се постарали да изчистят картотеката от споменатите листчета, за които отлично са знаели. По всяка вероятност в бързината и поради факта, че такива листчета са били немалко, не са успели да изчистят всичките... за да станат публично достояние след откритието на Екатерина Бончева. Вече са известни не един и два случая на укрити агенти от времето на предишни комисии. Укриването им е ставало в резултат от тези указания. А кой ги е давал? При всички случаи съгласувано между министъра и началниците на различните съвременни разузнавателни управления, т.е. на съвременните служби за сигурност – като политически лица. Имам основания да смятам, че това е най-вече практика по време на управлението на СДС. Днес не е трудно да се открие кой е давал тези нареждания – та нали някои от бележките са ръкописни, елементарно лесно е да се посочи и открие чий е почеркът. Също и за печатните – там винаги се знае на коя машина се пише и кой е писал на нея.<br /></p>
