- 10 Sep 2020
- 153
- 13
Всеки ден се замесва, всеки ден се изпича, всеки ден се изяжда
„Обещахме няколко простички неща на хората, и те се случиха – истинско сирене, истински кашкавал, истинско кисело мляко, истински колбаси и истински хляб”. Това заяви по време на представянето на първия продукт от новия стандарт „Хляб за България” министър Мирослав Найденов, с което затвърди убеждението ми, че е истински идиот. Според министъра от новия хляб, който всъщност бил истинският хляб от времето на соца, нямало да се пълнее. Предполагам, че тази новина е хвърлила в дълбок стрес д-р Емилова, която е видяла края на доходния си бизнес. За тези от вас, които не са чували за него, ще го опиша накратко – даваш 1000 евро и отиваш във Варненско, за да погладуваш десет дни в една хотелска стая.
<p>Мисля, че сега Найденов спокойно може да я удари в земята, ако отвори верига от „дебелариуми”, в които срещу 1000 евро можеш да се тъпчеш с „Хляб за България” до насита.</p>
<p>И що за идиотско име – „Хляб за България”! Звучи като название на благотворителна кампания за страни от третия свят – „Да нахраним децата на Хаити”, „Да дадем шанс на Сомалия”... Готов съм да се обзаложа, че името на стандарта е измислил самият министър, и то не на пияна глава. Удивителен е този талант за производство на долнопробен популизъм, но още по-удивително е, че тези дивотии минават безпрепятствено. Стои, значи, министърът и съвсем на сериозно разправя врели-некипели за „Хляба за България” и няма кой да го удари с едно тесто по главата, че да млъкне. Наредили се до него частни производители и го гледат като бащица, все едно не е минал 10 ноември и Берлинската стена не е паднала, а в България още има една партия, един хляб и една мисъл. Забележителна е сервилността на частния бизнес към висшите държавни чиновници, което, разбира се, не може да се обясни само със слугинския манталитет. Това показва, че бизнесът не е съвсем частен и до голяма степен зависи от държавата, та затова щуротиите на властта се приемат за нещо сериозно и всички се втурват да ги изпълняват.</p>
<p>Един от рекордьорите по глупости в това правителство е именно Мирослав Найденов, който през седмица-две ни вкарва в нов идиотски сюжет с поредната си акция. Всъщност днешният Найденов много прилича на ранния Цветанов – и двамата имат навика да кръщават с гръмки имена всяка глупост, която им мине през главата и решат да реализират. На всичкото отгоре ни вкарват и в абсурдни ситуации. Тази с хляба е същата като онази с месото. Изведнъж земеделският министър започва да твърди, че не ядем истинско месо и истински хляб. Към него се присъединяват производители на съответните продукти, които повтарят същото. Вместо да ги накаже за това, че продават месо, което не е месо, и хляб, който не е хляб, министърът казва: „Освен месото, което не е месо, и хлябът, който не е хляб, оттук нататък ще произвеждате и месо, което е месо, и хляб, който е хляб. За да различаваме истинското от фалшивото, ще наречем истинското месо „Стара планина”, а истинския хляб „България”.</p>
<p>Разбирате ли какво става? Министър и производители признават, че от години купуваме и ядем фалшификати, но вместо да спрат да ги произвеждат и да накажат виновните за измамата, те ни ощастливяват с нов вид луксозна стока, която ни представят за истинска. Разбира се, луксът струва пари и за да ядем истинско месо и истински хляб, ще трябва да си плащаме повече. Това ако някой го изтърси във Франция, ще стане революция. Мъдрият български народ обаче бързо се усети, че за повече пари му продават просто повече сол в месото и спря да купува т.нар. стандарт „Стара планина”. Въпреки това акцията на Найденов беше успешна, тъй като напълни джобовете на няколко големи частни месопроизводители, които в краткосрочен план спечелиха от първоначалния интерес към новия стандарт. Те спечелиха и в дългосрочен план, тъй като покрай него се вдигнаха и цените на „фалшивото” месо. И понеже славата на „Стара планина” започна да позалязва, Найденов реши да направи същата далавера с производителите на хляб. В скоро време очаквайте вдигането на цените и на хляба.</p>
<p>И ако пошлата страна на този евтин популизъм е дразнеща, то нахалството, за което вече споменах, вбесява. Нахалството хем да признаваш, че произвеждаш и продаваш фалшификат, хем да не понесеш никаква отговорност за това, а на всичкото отгоре да спечелиш и държавна поръчка за ново, „истинско” производство. Това е някаква шизофрения, която трудно може да бъде коментирана. Трудно може да бъде коментирана и апатията на т.нар. потребители, които със същото овчедушие утре ще чуят от устата на министъра, че оттук нататък ще ги храни само с истински лайна по висок държавен стандарт. Ще го гледат и ще му се радват какъв им е румен и засмян. И през ум няма да им мине да спрат да купуват в знак на протест, колкото и да се оплакват, че са бедни и безпомощни.</p>
<p>Истината е, че сме неадекватни. Видяхте какво се случи с бензина – хората излязоха да протестират неизвестно срещу кого, но най-вече срещу правителството заради високите цени на една частна компания, а върхът на въображението им за протеста бе да си зареждат бензин от тази частна компания на символични стойности.</p>
<p>Предполагам, че най-щастливият човек от този протест е бил Валентин Златев, защото в резултат на него правителството му даде редица бонуси в бизнеса, само и само да замрази цените си за един месец. Ако протестиращите наистина искаха да ударят „Лукойл”, трябваше просто да спрат да зареждат гориво за известно време и цените щяха да паднат неминуемо. Работата е там, че няма толкова хора с характер в България и че почти никой не е готов да жертва личния си комфорт заради постигането на обща кауза.</p>
<p>Така е и с министър Найденов и неговите стандарти – вместо като стадо да се втурваме и да опитваме от любопитство „Стара планина” и „Хляб за България”, трябваше за няколко дни да бойкотираме месарите и хлебарите, които сами признаха, че месото не е месо, а хлябът не е хляб, и да принудим държавата да ги санкционира. Това го правиха преди 30 години хората в Полша и ГДР, които изливаха мляко по улицата, защото им вдигнали цената с няколко стотинки, и то в условията на комунистически режим. Това отчасти дава и отговор на въпроса как е възможно Мирослав Найденов да е министър на каквото и да било, а около него да е пълно с клакьори, които са готови и хляба да превърнат в халтура, само и само да тече някаква далавера.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във в. "Галерия".</em></p>
