- 10 Sep 2020
- 150
- 12
В нощта на изборите се чуха страшни неща и имаше много радост. Триумвиратът загуби властта, ГЕРБ, без да иска, спечели, а последните мохикани от СДС, дори и само заради романтиката на времето, дадоха 15 места на Синята коалиция. Веднага в политическия речник се появиха непознати досега понятия – правителство на малцинството, Цветанов – бъдещ министър на вътрешните работи, Борисов – бъдещ премиер, и т.н.Бъдещи премиери няма. В най-добрия случай премиерите са бивши и настоящи. Защото, ако следваме логиката на тази лексика, и аз мога да се титулувам бъдещ премиер – не се знае, може и да стана някога. Борисов не е бъдещ премиер, защото не е ясно дали изобщо ще бъде съставен кабинет. В най-добрия случай той е кандидат за бъдещ премиер.
<p>Което обаче не му пречи да се афишира навсякъде с това си ново определение и в това си бъдещо качество да се среща с главни прокурори, да сипе заплахи,<strong> </strong>да взисква в познатия си стил на човек, на когото всички му пречат да извърши низ от геройски дела и за 2–3 седмици да изкара България от кризата, в която предшественикът му упорито твърдеше, че не сме влезли.</p>
<p>Нищо де, това вече сме го виждали.</p>
<p>Все пак е хубаво. Хубаво е, че Доган изгуби властта, макар и вероятно за малко.<br />Хубаво е, че НДСВ остана извън парламента. Впрочем след връщането на имотите на царя тази партия и без това няма какво да прави там.</p>
<p>Хубаво е, че олигархичен тип партии като „Лидер” с Кошлуков, Севлиевски и Сие ще гледат Народното събрание отвън, а екземпляри като братя Галеви разбраха, че едно е да контролираш определени канали, а съвсем друго – да накараш хората да ти отворят пътя към политиката, за да можеш и чрез политически, а не само с криминални средства да решаваш съдбите им.<br />Хубаво е, че си отидоха БНД със Свинаров, Панайотов и всичките му панайотки.<br />Има и други хубави неща – например това, че Станишев не вдигна отново мавзолея или че не извърши национализация. Нищо не би му попречило да го направи. Може би защото е социалист.<br />Хубавото е, че нито комунистите, нито турците извършиха някой атентат, а те имат опит в тези работи – справка църквата „Св. Крал” (сега „Св. Неделя”) и вагона за майки с деца на гара Буново.</p>
<p>Хубаво е, че електоратът на БСП се е свил до 700 000 души. Това, прости ми Господи, става както по пътя на естествения отпад, така и на принципа на късното проглеждане – все повече хора разпознават, че Р. Овч., Румен Петков, Сергей Станишев и компания нямат нищо общо със социалистическата идея. Бъдещето на тази партия е наистина да се свие до 40–50 000 души, както е в цял свят. Там, естествено, ще останат дървените комунисти с бетонирани глави, младите романтици (поне до 20-годишната им възраст, ако не и по-рано) и партокрацията. Пълната безидейност на БСП е факт. Хората все повече виждат, че националните блага се създават от десните партии в цял свят. Левите могат само да харчат, и то, както видяхме при Масларова и кръга с Венци Драганов, главно за себе си.</p>
<p>Сергей много работел, рече Елена. Хубаво, ама къде е ефектът от това. Имам предвид обществения ефект. Иначе този в джоба на Емел Етем-Тошкова, на Доган, Делян Пеевски, Ирена Кръстева, Вальо Топлото, Биндер и Веселин Георгиев, „Фронтиер” и Р. Овч., Мирчо Циганина, В. Златев, Марио Николов, В. Стойков и т.н. го виждаме всички и не ни е необходима Елена, та да ни светне.<br />В един емблематичен български филм репликата на Стефан Данаилов беше, че човешките грешки са за човека, а ханските за цял народ. Та и Сергей е трябвало да работи, ама за обществото, не за приятелите и съюзниците си. Особено пък ако е искал да видим какво толкова е изработил.<br />Като Комунистическия манифест днес БСП повтаря до полуда, че е голям успех, дето са изкарали един цял мандат. Но каква е цената на това, другари? По тази логика можем да признаем за голям успех 13-годишното властване на Хитлер.</p>
<p>Спомняте ли си каква беше цената?</p>
<p>Хубаво е, че си отиде Филчев. Лошото е, че дойде Велчев. Отиде си и Росен Димов, ама защо го наследи кумецът му Андрей Атанасов?<br />Хубаво е, че си отиде Ангел Александров. Лошото е, че Корнелия Нинова, уволнена заради обвинение за участие в корупционна схема, стана член на висшето ръководство на БСП и говорител на партията (толкова ли няма кой друг бе, другари?).</p>
<p>Хубаво е дори, че си отиде Татяна Дончева. Лошото е, че останаха Масларова и всички други втръснали ни апаратчици.<br />Бойко се засили със замах. Като човек, учил физика, аз обаче знам, че инерцията никога не е много дълга и зависи от съпротивлението. Особено на неравния терен на политиката. Извършената работа се измерва в единицата за енергия джаул. Тя е функция на масата по скоростта на квадрат. Забележете – на квадрат се повдига скоростта. Не съм забелязал обаче Борисов да се е забързал.<br />Сега очаквам оправданията. Тези за тежкото наследство от предишния кабинет вече ги чухме, та ни и втръснаха. Не защото не са верни. А защото Борисов всъщност и хабер си няма какви подводни камъни го чакат. Не е видял още празния държавен резерв, в който по указание има захар, но няма зърно. Не знае за неизпълненията по гл. ХІV – енергетика, на присъединителния ни договор, за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, резултат от безхаберието на Калфин, Станишев, Боршуков и по указание на Е. Етем-Тошкова и Д. Пеевски – образ толкова любим на Станишев.</p>
<p>Борисов още не знае за енергетиката. Шефката на енергийния холдинг му се наведе, за да остане на поста си, но вероятно ще се опита да скрие от него ужасяващите реалности. Защото проблемите не започват и не свършват само с Първа атомна в Козлодуй и с все по-скъпо струващата площадка на Белене. Основното количество електроенергия се произвежда в „Марица Изток”. По вина на кмета на Гълъбово Н. Тонев там са в ужасно закъснение проектите на „Енел” – нещо, за което Станишев така и не пожела дори да чуе. В голямо закъснение, пак по вина на кмета, е и новата мощност на AES, изпълнявана кой знае защо от турски, а не от български компании. Разкритията за злоупотребите на Иван Марков – той е член на висшето ръководство на БСП и мажоритарен кандидат на тази партия в Стара Загора, са бледа сянка в сравнение със случващото се в ТЕЦ „Марица Изток-2”. Там от години вършее верният първо на Иван Костов, а след това на Михаил Миков и Петър Димитров изпълнителен директор Георги Христозов. Известен още и с това, че след като беше директор на „Брикел” се събра с кръга на Лоринков и купи „Видахим”, задлъжня на Държавния резерв с 46 млн. лв., но въпреки това под крилото на Миков оглави най-голямата топлоелектрическа централа на Балканите. Съдбата на този човек ще бъде един от лакмусите за това води ли се борба с корупцията или не.<br />Борисов обещава реализиране на отговорности, както това се било случило със „Софийски имоти”, „Топлофикация” и „Трамкар”. И спира дотук с изброяването. Защото няма какво да добави. За 5 години е това. Толкова.</p>
<p>Като бивш главен секретар на МВР, Борисов би трябвало да знае, че за да реализираш отговорност, трябва да имаш доказателства. А хората на Станишев и Доган не оставиха след себе си почти нищо в архивите. Каква чистка имаше в архивите след 05.07.2009 г., просто не е истина.</p>
<p>Кадровият потенциал на ГЕРБ куца и това е видно и от факта, че от 2 седмици ни заливат с имена на бъдещи министри. Министерствата обаче са само няколко. Изпълнителната власт не е само министерствата, а и 30 областни управители, председателите на държавните агенции, на изпълнителните агенции, на НЗОК. Не по-малко важно от това кой ще бъде министър на екологията е кой ще управлява Държавния резерв или пък Държавната агенция по горите. Кой ще е председател на Държавната агенция за закрила на детето (последните 8 години там Ширин Местан е несменяема, без да върши нищо), кой ще е шеф на НАП, на митниците, метрологията, финансовия надзор, туризма – все организации с ранг и бюджет на министерства. Фонд “Земеделие”, САПАРД, НЕК, Пътният фонд, „Булгартабак” – ето затова ни спряха парите от Брюксел, а днес и дума не се обелва кой ще ги оглави. И защо? (Тютюневият монопол има вече свой представител в парламента в лицето на Емил Димитров.)<br />Всичко може да бъде оправено, ако има кадрови и финансов ресурс за това. Не виждам обаче откъде ще дойде нито едното, нито другото. Дупките в бюджета могат да се закърпят от въвеждане на ред по ГКПП и митниците, както и НАП – поне да се спре източването на ДДС, но кой точно да направи това – наследникът на Мургина ли? Ще се закрие ли агенцията за “кражби и продажби” в МО. Ще се приватизира ли най-сетне “Терем”, където безнаказано плащат по 400 000 лева адвокатски хонорари, но за сметка на това работниците им, които ремонтират танкове, не получават заплати с години. Ще се промени ли Законът за обществените поръчки, като се въведе задължение това, което държавата чрез администрацията или чрез собствените си търговски дружества купува по реда на този закон, най-напред да се търси от български производител, след това от чужд – първо, за да се стимулира икономиката на страната и второ, да се елиминират прекупвачите. Ще бъдат ли най-сетне утилизирани хилядите тонове боеприпаси и взривни вещества, които заплашват живота на хората в Долината на розите около Сопот и Карлово. Оръжейните заводи, в това число и държавните, не работят, а боеприпасите, които, първо, са опасни поради изтеклия си срок на годност и риска от самовзривяване, второ, са ненужни, и трето – които сме длъжни по силата на редица международни договори да унищожим, си стоят. Кому е нужен язовир “Цанков камък” освен на Доган и на Николай Вълканов, и как стана така, че цената му се удвои, а не е завършен и до днес.</p>
<p>Борисов трябва да осъзнае, че периодът, в който се говореше в бъдеще време, свърши в нощта на 05.07.2009 г. Сега хората, колкото и глупави да изглеждат, седят, гледат и очакват конкретни резултати. Например като този – МВР-то на Цветанов поне да прекрати арогантните изяви на мутрите по обществените заведения и улиците, а съвместно с Агенцията за закрила на детето да махне децата просяци по кръстовищата, които освен всичко друго създават и риск от катастрофи.</p>
<p>Министерството на екологията едва ли ще запълни озоновата дупка, но поне може да спре изсичането на горите и застрояването в националните паркове и да махне скитащите кучета, сеещи зарази.<br />Борисов не бива да забравя, че беше избран от хората, а не от кучетата на тази държава.<br />Ако до няколко месеца сделката с Ирена Кръстева не бъде отменена като решение на Министерския съвет с друго такова решение, Борисов ще може да разправя на шапката ми, че води борба с корупцията. Ще бъде ужасно, ако след толкова много и толкова големи обществени очаквания той се напъне и роди едно голямо обществено нищо. Защото без оглед на това дали усилията му са били големи, ако резултатът е нулев, остава си такъв. Нулата е число, но няма стойност – нито положителна, нито отрицателна. Защото и отрицателният резултат е резултат, за разлика от липсата на резултат.<br />На нас ни е ясно – ще му пречат. Всички ще му пречат, особено комунистите с комбинативни ходове от рода на този с боклука. Освен това Борисов не може да разчита и на П. Сертов като шеф на ДАНС. Този човек заедно с ген. Иван Дочев и Радомирски бяха духовните гурута на Станишев. За да угоди на принципала си, Сертов бе готов да подпише всичко и да оклевети всекиго. Такива документи циркулират в пространството – виждал съм ги лично.</p>
<p>На Божидар Димитров му е лесно – след Ламбо в Министерството на културата не остана нищо. Какво да проверява. <br /><br />Някой, ама не аз, а някой, който разбира от тези неща, следва да обясни на обществото какво е състоянието на външния ни дълг, особено след “гениалното” му превалутиране от долари в евро, направено от Милен Велчев, както и да обясни какво е състоянието с финансовия фискален резерв и на излишъка, но честно, разбираемо и открито. Ще може ли Симеон Дянков като човек външен, поне засега, на системата, управлявала ни от 1989 г. насам, да направи това?<br />Любимец на медиите и журналистите (на Миролюба Бенатова например), Борисов може да се остави само да бъде четкан от тях. Но може да потърси чрез тях и обратна информация – за истинското състояние на нещата в обществото ни.</p>
<p>Хората харесаха Борисов заради типичната му нормалност – прост, директен изказ, една нормална откровеност, нормални изблици на гняв. По това той много наподобява Живков, но не бива да го подценяваме. Борисов не е силов тъпак, за какъвто се опитват да ни го представят. Напротив – той е умело комбинативен и ловък. Не забравяйте, че този човек е доктор. Както и да е защитил дисертацията си, това все пак е критерий за някакви качества. Неговата простота се харесва на хората по същия начин, по който харесваха Тато с дебелашките му народняшки шеги и смях, който дълго още ще чуваме в кошмарите си от онова време. Тези Бойкови черти роденият партиен апаратчик Станишев не притежаваше. Този схоластик беше от друго тесто и затова си отиде, след като най-дълго след Живков управлява БСП. Според мен си отиде завинаги. Кармата му е такава. Той сам засили съдбата си със своята безхарактерност, перфидност и липса на всякакво мъжество – от връщането на Пеевски на бял кон в Министерския съвет, от гузното мълчание при уволненията на Р. Овч. и Р. Петков, от мълчанието при критиките на Дончева до последната пресконференция на изборите. Впрочем следва да отбележим, че всички опити на БКП/БСП да създадат червена аристокрация не дадоха никакъв резултат. Освен апаратчици със съмнителен морал и качества тази 120-годишна партия не роди нищо друго. Тези хора сега, както и през 1997 г., пак могъщо ще се покрият, докато отново дойде време да изпълзят от дупките си, отново с позната чупка в кръста, автобиография в едната ръка и вазелинче в другата.</p>
<p>Борисов много обича да се хвали с масата си – не телесната, а избирателната. Хората му като мантра повтарят, че за тях са гласували над 1,5 милиона души. Да, това е голям кредит. През 1997 г. Костов получи 2 милиона. Но като всеки кредит, и този трябва да бъде връщан, при това с лихви. И ако ще оставиш толкова разочаровани – по-добре не се захващай. Пак искам да повторя – не масата, а скоростта се повдига на квадрат във формулата за измерване на количеството извършена работа.</p>
<p>За да не се налага после някоя Елена да ни обяснява колко много бил работил премиерът, ама видите ли, ние не сме го били разбрали. Може би просто защото сме прости. И не сме завършили в Москва. Или поне не всички.<br />При все че съм умерен оптимист, аз не вярвам много на Борисов. При всичките разговори, които съм имал с него, и от всички ангажименти, които пое пред мен, той не изпълни нито един. Нито един. Не знам защо, но е факт. По тази причина намирам, че засега трябва да се задоволим с хубавото, което преживяхме в нощта на изборите – удоволствието да видим живеещия в пясъчни кули премиер, проводил една абсурдна коалиция да си отиде.</p>
<p>Дано да е завинаги.</p>
<p>На Теб се уповаваме, Господи!<br /><br /></p>
