Харолд ДЖЕЙМС: Всичко за семейството

<p>Опитът на Мърдок е олицетворение на това как работи съвременната глобализация. Мърдок винаги е изглеждал като външен натрапник в британският живот. И то не само защото е австралиец, той е и носител на нови идеи.</p> <p>По-точно на прилагането на дигиталните технологии, въведени след люта битка с влиятелните профсъюзи на печатарите, с цената на огромни разходи и докарали нова ера в журналистиката. И по-важното, Мърдок представя концепцията за семеен бизнес, популярна в много части на света, но сравнително рядко срещана във Великобритания и Съединените щати.</p> <p>Семейният капитализъм е европейски континентален модел, при който със сравнително малко капитал се поддържа максимален контрол. Той често се гради на много комплексна корпоративна структура, съставена от множество холдингови компании, като в същото време привилегированите акции гарантират запазването на контрола.</p> <p>Този тип фирми са много популярни в повечето динамично развиващи се икономики в Азия и Латинска Америка. Семейството на Мърдок държи едва 12% от акциите на &bdquo;Нюз Корпорейшън&rdquo; и управлява компанията, но притежава около 20% от гласовете с право на решение. Останалите гласове се държат от саудитското кралско семейство.</p> <p>От десетилетия университетски учени спорят за това дали подобни свръхголеми семейни бизнеси са адекватни. Защитниците им отбелязват, че подобни компании често си поставят доста по-дългосрочни цели, отколкото онези, управлявани от професионални мениджъри, и установяват здрави и стабилни отношения със своите клиенти и доставчици.</p> <p>В края на краищата, в случая с империята на Мърдок се разкри, че е установила дълготрайни и здрави връзки с политици и дори с полицията. Всъщност обвързаността с политиката е един от двата източника на слабост в европейския модел на семеен капитализъм, където собствениците предпочитат обвързване с политиката и пряк достъп до нея, отколкото развиване на технологични иновации.</p> <p>Империята на Мърдок зависи от тесните си връзки с политиците. Ако се върнем назад, ще видим че трима успешни министър-председатели на Великобритания &ndash; Тони Блеър, Гордън Браун и Дейвид Камерън &ndash; са били в твърде близки отношения с манипулативния бизнес лидер. Днес Камерън говори за нуждата от &bdquo;по-здравословни отношения между политиците и собствениците на медии&rdquo;. А Мърдок, както изглежда, иска всички тези министър-председатели &bdquo;да го оставят на мира&rdquo;.</p> <p>Вторият голям източник на слабост на семейния бизнес е проблемът с наследствеността. Когато се яви на изслушването пред Британския парламент в началото на юли, Рупърт Мърдок изглеждаше като един възрастен човек, самотен и летаргичен. В старомодните семейни фирми има ясни правила за наследието и те гласят, че най-възрастният син получава всичко. Но това правило по всеобщо признание се определя като нефункционално. Очевидно няма никакви гаранции, че най-възрастният син е и най-добрият бизнесмен, а резултатът може да бъде горчива и жестока битка между наследниците.</p> <p>Подобни наследствени спорове се изострят повече, когато има многобройни бракове и множество деца, съревноваващи се за дял от наследството. До избухването на настоящия скандал най-малкият от трите деца на Мърдок от втория му брак, Джеймс, беше и основният претендент с най-големи шансове на наследи баща си.</p> <p>Сложността на съвременните бракове прави семейния живот много по-труден, особено при наличието на изключителна по размерите си власт и огромна сума пари. Мърдок има деца и от трите си брака, въпреки че тези от настоящата му връзка са твърде малки, за да бъдат мислени като потенциални претенденти за наследници.</p> <p>Освен това наследието може да се усложни от появата на &bdquo;заместващи деца&rdquo; от мениджмънта на компанията. Ребека Брукс, която беше редактор на &bdquo;Нюз ъф дъ Уърълд&rdquo; в началото на скандала с подслушването, а впоследствие стана изпълнителен директор на &bdquo;Нюз Интеренешънъл&rdquo;, филиалът на Мърдок във Великобритания изигра именно такава роля. Разпадът на бизнес империята се съпътстваше от остри спорове между официалните и заместващите деца.</p> <p>Истината е, че кризата в семейната бизнес империя на Мърдок не е нито уникална, нито безпрецедентна. През първата половина на 90-те много наблюдатели на т.нар. азиаско икономическо чудо подчертаваха, че доверието и способността на семействата да си сътрудничат с властите е в основата на реализирането на дългосрочните планове за икономически растеж. След азиатската криза от 1997&ndash;98 и след разпада на авторитарните режими в Южна Корея и Индонезия тези връзки изведнъж бяха обявени за корупционни, но противоположните мнения &ndash; че &bdquo;роднинския капитализъм&rdquo; е здраво вкоренен в тези страни &ndash; скоро надделяха.</p> <p>Арабската пролет в основната си част беше бунт срещу корупцията на семейния капитализъм, съсредоточена не само в управляващите семейства като това на Бен Али, Мубарак и Асад, но също така и в големите семейни бизнес империи, които не само зависеха от тях, но и ги подкрепяха.</p> <p>В резултат на глобализацията големите семейни фирми се разшириха неимоверно много, не само като начинания, но и като географски обхват. Но глобализацията също така увеличи възможностите за съпротива и разкри уязвимостта, слабостта и погрешимостта на големите семейни фирми. Те са уязвими пред движения като Арабската пролет (и Британското лято), а може би и пред американската есен, които ще се насочат не само срещу бизнеса на Мърдок, но също така и срещу заиграванията му с политиците.</p> <p><em>*Харолд Джейм е професор по история и международни отношения в Университета в Принстън, САЩ, и професор по история в Изследователския институт на Европейския университет във Флоренция, Италия.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p><em><a href="http://burmadigest.info/2011/07/26/all-in-the-family/">http://burmadigest.info/2011/07/26/all-in-the-family/</a></em></p>